🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Чехия и Словакия настояват за план Б за границите на ЕС

Расте натискът за изолиране на Гърция от шенгенското споразумение

Европейският съюз трябва да е готов с алтернативни планове за подсилване на границите си, докато Турция и Гърция не направят повече за ограничаване броя на бежанците и имигрантите. Това заявиха в Прага премиерите на Чехия и Словакия, цитирани от Reuters.

Домакинът Бохуслав Соботка обяви малко по-рано във вторник, че на 15 февруари ще има извънредно събиране на лидерите на четирите държави от Вишеградската група.

Чехия, Словакия, Полша и Унгария ще опитат да изработят единна позиция, с която да се явят три дни по-късно на Европейския съвет на 28-те лидери в Брюксел, посветен на имигрантската криза.

Централноевропейските страни поддържат линия за твърда реакция на имигрантската вълна и повечето са против системата за квоти с бежанци, които да се разпределят по страните членки.

До 2 години без Шенген

В понеделник съветът на вътрешните министри от ЕС стигна на крачка от това да се съгласи да бъде замразено шенгенското споразумение за срок от 2 години, ако напролет се появи същата вълна от хора, както през лятото и есента на 2015 г.

Два месеца след споразумението между ЕС и Турция за финансова помощ срещу задържане на имигрантите на турска територия потокът не намалява. Над 40 000 души са влезли в Гърция от началото на 2016 г. насам. Според Соботка вече въпросът е дали Атина всъщност "не е вдигнала ръце" от задълженията си.

"Гърция не успява да осигури гранична охрана. Трябва да окажем натиск над Турция да изпълни споразумението с ЕС. Трябва да настояваме Гърция да си изпълнява ангажиментите, след като е в Шенген."

В противен случай "трябва да има резервен план, независимо от това дали Гърция ще остане в Шенген, трябва да намерим начин за ефективна гранична защита", добави словашкият му колега Роберт Фицо.

Reuters припомня, че лидерите на ЕС се договориха да създадат агенция за съвместна охрана на границите, но подробностите ще бъдат определени през юни.

Маневри в Германия

Расте и политическият натиск над Ангела Меркел. Предложение за въвеждане на дневни квоти за бежанците, които влизат в Германия, доведе до нови сблъсъци между канцлера и противниците й в собствения й консервативен блок, предаде ДПА.

Идеята на Юлия Кльокнер – изгряваща политическа фигура от Християндемократическия съюз (ХДС), която мнозина посочват като бъдещия наследник на Меркел – предвижда създаване на центрове за мигранти по границите, през които бежанците да бъдат пропускани според установени дневни квоти.

Кльокнер подчертава, че предложението, наречено от нея "по-скоро план А2, отколкото план Б, не противоречи на усилията на канцлера за по-голямо участие на ЕС в намиране на изход от кризата чрез разпределяне на мигрантите, обезпечаване сигурността на външните граници и борба с първопричините за миграцията.

Баварският премиер Хорст Зеехофер, който е един от най-отявлените критици на политиката на Меркел спрямо бежанците, одобри идеята. Според него тя се припокрива в голяма степен с неговите собствени предложения за намаляване на броя на имигрантите. Зеехофер вече обяви, че тази година Германия трябва да приеме не повече от 200 000 души, търсещи убежище.

Според Меркел въвеждането на лимит за бежанците противоречи на германското законодателство. Тя не даде ясен отговор как гледа на предложението, но според някои анализатори предложението на Кльокнер може да е стратегически опит на канцлера да постигне компромис в сложната вътрешнополитическа ситуация.

Вицеканцлерът Зигмар Габриел, който е начело на социалдемократите, отхвърли идеята на Кльокнер. Според него Кльокнер просто се опитва да увеличи популярността си на фона на предстоящите местни избори.