Да мразиш или да не мразиш

"Стегна ли си багажа"

Този въпрос посреща от упор Христина Бакърджиева, която работи в един от колежите на Оксфордския университет, при влизане в местен магазин. Задава й го бегъл познат, който е наясно, че тя не е британка. "Нищо лично, но тук просто няма място за всички ви." Христина разказва, че в този миг за пръв път се е почувствала нежелана в кралството: "Очите ми се напълниха със сълзи. Тук имам много английски приятели, които ме уважават заради личността ми, а не заради произхода ми, но този човек успя да ме наскърби. Приемам резултата от референдума, дори и да не съм съгласна с него, но не мога да приема глупостта и грубостта на хора, които просто обвиняват чужденците за своите собствени грешки."

Седмица по-късно друга българка в Оксфорд става жертва на ксенофобска агресия. В един от редките слънчеви следобеди на юли графичният дизайнер Сабина Радева разхожда шестгодишната си дъщеря и няколкомесечното си бебе в парка и разговаря с майка си по телефона. Разминава се с възрастна двойка и е смаяна, когато мъжът рязко се приближава към нея и с гневно изражение изкрещява: "Какъв език говориш!? Тук се говори само английски! Връщай се, откъдето си дошла!" Сабина моли мъжа да не крещи, защото плаши децата й, на което той отвръща с "Fuck you". Българката запазва самообладание и звъни в полицията. Отзовават се три патрулни коли. Случката обаче е травмирала голямата й дъщеря и Сабина няма да я забрави скоро: "Старецът беше толкова близо до мен, че можех да преброя зъбите му. Много съм гневна, защото този страхливец си позволи да ме нападне, докато съм сама с децата. Това е положението в Обединеното кралство в момента. Май отново е време да се местим."

Патрулиращ полицай, пожелал да остане неназован, споделя впечатления от Югоизточен Оксфорд, където също се усеща напрежение: "Блекбърд Лийс е рисков квартал по принцип, повечето жители са потомствено безработни бели британци, но проблемите обикновено не преливат извън очертанията му. Няколко поредни вечери чуваме за намерения на местни младежи да се разходят до съседното село, където в няколко големи оранжерии се трудят селскостопански работници от Полша, Литва и България, и да предизвикат чужденците на бой. За мен това са по-скоро тийнейджърски изблици, а и, честно казано, не бих заложил много на шансовете им да изплашат здравеняците от Източна Европа. Но ми се струва, че тези настроения са показателни какво чуват тези младежи в домовете си – какви мнения изразяват родителите им в момента."

"Всички чужденци да си вървят"

Британската общественост започна да осъзнава, че духът на нетърпимостта е изпуснат от бутилката месеци преди самия референдум. Журналисти като Бен Джуда от Politico публикуваха тревожни дописки от различни точки на страната, цитирайки реч на омразата, безцеремонно разпространявана от местни избиратели, които често не са имали контакт с имигранти, но ги обвиняват за различни аспекти от влошеното си ежедневие. Веднага след обявяването на резултата от всички краища на кралството в социалните мрежи бликнаха разкази на очевидци и потърпевши от публични прояви на злорадство и откровена ксенофобия.

Голяма известност придоби случаят с полския културен център в лондонския квартал "Хамърсмит", който на 24 юни осъмна, омазан с надписи "Вървете си". Вносните коли – немски и италиански марки - по цяла лондонска улица бяха издраскани със свастики. Жители на градче край Кембридж откриха в пощенските си кутии ламинирани двуезични картички с призива "Ние напуснахме ЕС - махайте се, полски плъхове". Отрезвяващ бе моментът, в който полски строителни работници отказаха да покажат лицата си пред предаващата на живо камера на BBC, от страх да не станат жертва на тормоз. Ескалацията продължи в Плимут, където градинската барака в двора на полско семейство с три дъщери бе подпалена, а под вратата на дома им бе пъхнато писмо с изрязани печатни букви, което ги заплашва със смърт, ако не се върнат незабавно в "шибаната си страна".

И докато значителна част от ксенофобските атаки из Великобритания са насочени към най-голямата по численост източноевропейска диаспора – полската, реакции срещу най-видимите сред новодошлите също не липсват. Учителката от Манчестър Хелън Хейстингс, 28, разказва как се е наложило временно да изключи от учебни занятия двама от учениците в класа си заради тормоз над колега – учителка по френски от румънски произход. "Децата просто скандираха неща, които бяха чули у дома – как не им трябва френски и как всички чужденци трябва да си вървят. Когато се прибрах вкъщи и разказах на майка ми за станалото, тя се разплака. Разказа ми, че навремето, когато тя пристигнала тук от Ирландия като млада медицинска сестра, собствените й пациенти й говорели подобни неща. Не можеше да повярва, че пак сме затънали в същите разрушителни предразсъдъци."

Полицейските бюлетини потвърждават резкия скок на докладваните престъпления от омраза. Комисарят на столичната полиция сър Бърнард Хоган-Хау оповести, че в изминалите две седмици подадените оплаквания са се увеличили с 50% (което означава средно 67 нови случаи на ден), а арестите по подозрение в престъпност от омраза – със 75%. Междувременно националната Комисия за равенство и човешки права разпространява брошури с инструкции, преведени на полски, румънски и български, за да помогне на източноевропейските граждани, живеещи на Острова, да се ориентират в процеса на подаване на жалба, в случай че станат жертва на подобно посегателство.

Разтревожен от новите данни, кметът на Лондон Садик Кан даде нарочна пресконференция, за да увери гражданите, че престъпленията от омраза са приоритет за "Скотланд ярд" и да ги насърчи да докладват всяка проява на ксенофобия на властите. Кан заяви още, че е прегледал криминалната статистика от януари 2014 г. насам и петте дни с най-много регистрирани ксенофобски и расистки инциденти са в рамките на двете седмици след референдума за излизане от ЕС. Това ново политическо развитие, изглежда, е създало впечатление у извършителите, че подобни прояви вече са разрешени, заключи лондонският кмет.

"След сто години пак ще има имигранти"

Усещането, че злостните прояви на етническа нетърпимост са легитимирани от победата на лагера за Brexit, преобладава сред британци и европейци. В много отношения този вот бе опит не толкова да се контролира бъдещето, колкото да се "поправи" миналото – да се изличат 40-те години на европейска принадлежност на кралството. В критичния си коментар по повод пороя от панически лидерски оставки на Острова председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер определи състоянието на недалновидна вкопченост в неприложими порядки и символи от миналото като мним патриотизъм и предложи справедливо обобщение на разнообразните му симптоми във Великобритания - "ретронационализъм".

Спирането на хода на времето и завръщането в една идеална епоха, в която Великобритания пренарежда света, но светът не докосва Великобритания, е ключов стремеж на британския националистически мироглед. Brexit фантазията неизменно включва и ревизия на материалния, осезаем облик на стара Англия – без табели на чужди езици и различно изглеждащи хора по улиците. Затова страстите около физическото, видимо присъствие на чужденците на Острова са толкова обострени.

"Вотът да си тръгнем от ЕС се оказа по-скоро вот чужденците да си тръгнат от Великобритания", потиснато отбелязва Саския Ван Емден, 26-годишна лондончанка от смесен английски и холандски произход. "Под влияние на популистката политика там, роднините ми в Холандия също са силно евроскептични и потриват ръце в очакване на подобен референдум. Много ми е трудно да им гостувам в момента, защото разговорите неизбежно преливат в злорадство как е само въпрос на време чужденците да бъдат прогонени и от Лайден."

Българинът от Шефилд Андрей Минев си дава сметка за тези обществени вълнения на Острова, но лаконично приземява британската носталгия по тихата етнохомогенност в неизбежната модерна реалност: "Не харесват имигранти, да, но просто ще трябва да свикнат с нас. Каквото и да са гласували, и след сто години пак ще има имигранти в Англия. Няма как да спрат това с референдум."

"В САЩ драстични реакции имаше и срещу американските мюсюлмани след 9/11, и срещу европейците след преизбирането на Буш през 2004 г.", спомня си Ейва Морган, докторант по право от Мичиган, която стажува в Лондон. "Но потресаващото тук е, че дори формалният повод за ксенофобия е нелеп в несъществуването си. Няма престъпление, ужасяващ терористичен акт или дори масово неодобрение към държавата от страна на европейци, с което целият ЕС да заслужи омразата на британците. За една нощ поляците и другите имигранти бяха демонизирани, но не заради нещо, което някой подобен на тях е направил, а заради резултата от демократично проведено всенародно допитване. Опитах се да обясня всичко това на съпруга си във Вашингтон, но той си остана объркан."

Веселин Баклев, който живее в Уитни, на свой ред изтъква някои стряскащи прилики в реакциите на българското и британското общество към непознатия чужд: "Че ние да не сме по-добри? С тези отряди по границата, дето хващаме и връзваме клетите бежанци и им казваме "връщай се в Турция" или "връщай се в Сирия" – ходи да те трепят, не ти е мястото тук..."

"Вас в Англия какво ви прихвана"

Сякаш встрани от олелията, българската диаспора в Лондон, изглежда, не усеща рязка промяна в отношението на обществото домакин, но сънародниците ни интерпретират ситуацията си различно. Диана Михайлова обобщава ефекта на каквидата, който мултикултурният метрополис понякога създава: "На моята улица има много имигранти от различни държави и никой не се интересува кой откъде е." Много българи споделят виждането й, че ксенофобията е немислима в столицата, където се говорят над 100 езика. Въпреки всичко явно известна предпазливост не вреди, ако се доверим на инстинкта на друга лондончанка, Вера Миленкова: "Не мисля, че ще има проблем, при условие, че не парадираш с националността си и не предизвикваш никого – да не би на челото ни да пише, че сме българи?" Асен Асенов отбелязва културните особености в разговорите между британци и чужденци, както и нивата на дипломатичност или кумова срама, които направляват цивилизования дебат. Според него британците изразяват расистки или ксенофобски мнения само когато се чувстват сигурни сред "чисто английска компания", но добавя, че в негово присъствие колегите му си позволяват да "злословят срещу мюсюлмани".

Усещането за групова принадлежност е флуидно и макар българите да са с много по-нисък рейтинг на страха от мюсюлманите, те са в групата на "крадящите работни места" източноевропейци, които придойдоха на Острова благодарение на ЕС. Богдан Йорданов, русенец в Лондон, пък е категоричен, че антиимигрантският дискурс е подет и системно подхранван от 2010 г. насам от популисти като Найджъл Фараж и просто е дошло време да вкусим горчивите му плодове. "Да се търсят ксенофобски мотиви в Англия след Brexit е, като да се прави социологическо проучване в Берлин след Кристалната нощ", отсича той.

Движейки се на север от столицата, картината постепенно се променя. В Нортхамптън и околностите му например антиевропейски настроени британци се срещат и в китните селски убежища на заможната средната класа, и в олющените кооперации на окръжния град. Общинският съветник Самуел Шоу, 37, отчита ефекта от Brexit манията с горчивина: "До миналата седмица получавах ядни писма от избиратели, протестиращи срещу решението на общината да настани 40 сирийски бежанци в един от централните квартали на Нортхамптън. От референдума насам съм залят с оплаквания, които звучат горе-долу така: нали се махаме от ЕС, защо в града все още има поляци, които не са си тръгнали, и не може ли нещо да се направи по въпроса?"

В същото графство срещам Джон Трейси, 60, директор на фирма за внос на отоплителни инсталации ексклузивно от Италия. Той е сред гласувалите за излизането от ЕС, но преценява положението и на британците, и на европейците в момента като крайно неловко: "Политиците в Уестминстър имаха нужда да ги залеем със студена вода, бога ми. Аз и съпругата ми се включихме, но изобщо не вярвахме, че протестният вот ще победи. Попаднахме в смешна ситуация – упс, какво ще правим сега? Не мога да опиша колко ми беше неудобно да вдигна телефона на 24 юни и да поръчам бойлери от Верона. Признавам си, че недолюбвам италианците, понеже са горделиви, мудни и скарани с истината, но правят евтини и хубави печки! Да не говорим, че като ме питат "вас в Англия какво ви прихвана", не ми идва нищо прилично наум... Те може да са мързеливи, но ние сигурно им изглеждаме напълно изкукуригали."

"Тук сте на сигурно място"

В опит да овладеят бушуващите страсти сред разделената на еврофили и еврофоби общественост депутатите от Камарата на общините в британския парламент гласуваха декларация, в която "поемат ангажимент, че гражданите на държави от ЕС, живеещи понастоящем в Обединеното кралство, ще получат правото да останат в страната." Представителите на правителството се въздържаха, а и декларацията не е юридически обвързваща, но предложението бе прието с мнозинство 245 на 2 гласа. По време на емоционалния дебат дори Борис Джонсън настоя, че поддръжниците на Brexit винаги са имали намерението да не накърняват бъдещето на вече установилите се в страната европейци.

Ужасени от възможните последици от Brexit и мотивирани от новините за зачестили престъпления от омраза, на 2 юли над 50 000 души шестваха из централен Лондон в знак на солидарност с европейците на Острова. Три национални кампании за подкрепа на европейските граждани и противодействие на ксенофобията и възможните бъдещи рестрикции спрямо имигрантите организират инициативни комитети и публични срещи в десетки градове на Острова. "Очаква ни много работа в парламента и за нищо на света няма да преминем в отстъпление", казва Роджър Касейл, бивш евродепутат от лейбъристката партия и основател на New Europeans – неправителствена организация, лобираща за интересите на гражданите на новите страни - членки на ЕС, във Великобритания. Той бе инициаторът на петиция, призоваваща правителството на Дейвид Камерън да даде твърди гаранции, че статутът на европейските граждани в страната ще остане непроменен и след окончателното отделяне на кралството от ЕС.

Извън институционалните усилия за противодействие на ксенфобската вълна, тормозът над имигранти често бива изобличен в зародиш. Рут Камачо, 21-годишна португалска сервитьорка в елитен хотел в долината Котсуолдс, разказва: "Един мъж на бара ме докара до сълзи, след като по акцента ми позна, че съм чужденка." Мъжът я съветва да бяга да бърше маси в някоя друга държава, защото лесният живот за нея тук е приключил. Рут се скрива разплакана в кухнята, където обаче я забелязва мениджърът на хотела, ирландец по произход. Той дава избор на клиента да напусне хотела или да даде обяснения пред полицията. Веднага след това събира целия персонал на кухнята, състоящ се предимно от младежи от Испания, Португалия и Унгария, и ги окуражава с думите: "Не се безпокойте от нищо. Тук сте на сигурно място и докато аз управлявам този хотел, никой няма да ви тормози или потъпква правата ви. А ако проклетите британци откачат съвсем и почнат да променят закони, всички дружно ще се преместим в Дъблин и ще ги оставим да си гният в калта, без да има кой една бира да им отвори!"

Ежедневно хиляди британци правят жестове на приятелство и добросъседство, за да насърчат познатите си европейци, дори без са станали свидетели на неприятни сцени. Така например Людмил Лазаров, който от 12 години е социален работник в Хорли, получава лично писмо от началника си, уверяващо, че отношението спрямо него няма да се промени. А Маги Русева от Улстън трогната споделя картичка от британския си съсед, която гласи: "Исках просто да изразя солидарност с теб и да ти кажа, че обичам Европа и европейците – и мнозина от нас мислят като мен! Пожелавам ти всичко най-добро и се надявам, че тези трудни времена ще отминат бързо."

По всичко изглежда, че трудните времена за европейците във Великобритания сега започват. Но пък е сигурно, че те няма да ги посрещнат сами.

* Мария Спирова е журналист, криминолог и редактор в юридическо издателство