Защо Brexit трябва да ни тревожи

В българския ъгъл на Европа някак не изглежда някой да очаква драми. Миналата година министърът на външните работи Даниел Митов при срещата с британския си колега Филип Хамънд беше казал, че не може да си представи ЕС без Великобритания. Но ако слушаме разговора в София, впечатлението е, че това, което притеснява правителството при Brexit, е повече какво ще се случи с българското председателство на ЕС, понеже то е след британското.

Всичко това е, меко казано, недооценяване на бурята, която се задава. Само се замислете защо близо 50% от британците искат да напуснат ЕС. Те не харесват Брюксел да им се бърка във вътрешните дела, не са доволни, че всеки европеец необезпокоявано може да отиде на Острова да работи и да живее, не искат да плащат по 6 млрд. евро за европейския бюджет, за да ги ползва някой друг. Точно нещата, които българите харесват. Погледнато откъм София и Лондон, ние членуваме в два различни съюза.

Това разделение е като прокоба, надвиснала над ЕС. Защото, дори и холандците да не искат референдум за излизане, те мислят същото като британците. И тези нагласи изискват промяна, която ще се отпуши, дори Великобритания да не напусне ЕС. Ако всички пожелаят да търгуват собствени изключения от общите правила и няма смелост за повече интеграция, България ще бъде поставена в опасна ситуация. Рискът е при бъдещо разделение на съюза на "две скорости" ние да останем в периферията заедно с други бедни и нереформирани държави. По-малко Европа в България означава, че може силно да намалее натискът за реформи от Брюксел върху политиците в София.

Този така несигурен свят

Единственото сигурно е, че, независимо как гласуват британците на 23 юни, на 24-и страната им ще продължава да бъде член на ЕС, просто защото излизането не може да се случи веднага. Оттук нататък започват въпросителните, тъй като последствията от Brexit зависят от условията на развода, които ще успеят да договорят Лондон и Брюксел. Но най-малкото, което може да се каже, е, че ще има огромна несигурност по всички линии - политика, икономика, бъдещето на Великобритания и на ЕС. Фактът, че във вторник доходността на десетгодишните германски облигации за първи път слезе под нулата и стигна минус 0.008%, е само един от предвестниците за надвисналите трусове. Това на практика означава, че инвеститорите са толкова притеснени от задаващата се неяснота, че са готови да си плащат на Германия да съхранява парите им.

Дори британците да не гласуват за раздяла, въздишката на облекчение ще е кратка. Ужасяващото убийство в четвъртък на лейбъристката депутатка Джо Кокс, активен поддръжник на кампанията за оставане, може да наклони везните в посока избягване на резки движения. Но положителният вот на референдума няма да реши нито една от кризите в ЕС.

Със или без Великобритания ЕС не може да продължава в режим на кризисен мениджмънт и да отговаря на всичко с все по-кухото "повече Европа". Евроскептичните популисти във всички ъгли на континента ще получат силен тласък при Brexit, но няма да изчезнат, в случай че той се размине. Ако иска да оцелее, ЕС трябва да стане пак работещ и привлекателен за гражданите си.

Заедно, но не съвсем

Всички прогнози (с изключение на тези, размахвани от кампанията за напускане) вещаят гигантски правен и регулаторен хаос, финансови турбуленции, рецесия и масивни политически щети при Brexit. Най-голямата жертва ще бъде идеята, че европейската интеграция е необратима. Освен практическите последствия от загубата на една от най-големите страни в ЕС това ще отвори и психологическа травма. Един скорошен туит на Мартин Селмайр, шеф на кабинета на президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, описва и по-голямата картина: "Г-7 през 2017 г. с Доналд Тръмп, Марин льо Пен, Борис Джонсън и Бепе Грило? Сценарий на ужасите, който показва защо си струва да се борим с популизма."

Дори Великобритания да не се поддаде на илюзията, че сама ще е по-добре, тя ще бъде един различен член на ЕС, витаещ в това, което проф. Катрин Бърнард, преподавател по европейско право в Trinity Collegе, описва пред "Капитал" като "полуоткъснат" статут. Със споразумението, което премиерът Дейвид Камерън получи от Брюксел през февруари и което ще влезе в сила при положителен резултат от референдума, Лондон на практика се самоизолира от ключови общи политики и се освобождава от ангажимента за задълбочаващо се сближаване. "Това ще промени фундаментално отношенията между ЕС и Великобритания", казва пред "Капитал" Гунтрам Волф, директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel.

В режим на полуразпад...

Освен че очерта границите на британското полуучастие, Камерън създаде прецедент. И не липсват опасения, че други страни може да се изкушат да последват британския пример в искането на специални сделки или свикването на референдуми за членството в ЕС. Сред заподозрените са Швеция, Дания и Холандия, а също и страните от Вишеградската четворка. Рискът от домино ефект обаче изглежда по-скоро преувеличен. Директорът на Centre for European Policy Studies в Брюксел Даниел Грос посочва две причини защо верижната реакция е малко вероятна. "Полша знае, че няма бъдеще извън ЕС и отново би рискувала да бъде разпъната между Европа и Русия", казва Грос пред "Капитал". Вторият аргумент е прагматичен - и Унгария, и Полша зависят от европейските пари, така че анти-ЕС реториката е по-скоро за домашно ползване. "Ако Великобритания излезе, ЕС ще се научи, че дори да прави отстъпки за някой, той все пак може да напусне. Затова ще спре да прави отстъпки. Ако пък някоя страна реши да пробва да предоговори условията си за членство, ЕС ще й откаже. Ако пита защо, Брюксел ще отговори, че са направили изключение за Великобритания, тъй като тя е системен играч, но - съжалявам - Унгария, ти не си."

Дали ще има центробежни движения зависи и от типа сделка, която постигне Великобритания. "Ако тя напусне и докаже, че може да бъде успешна и просперираща извън ЕС, това ще създаде потенциални стимули и други страни да се замислят за излизане," казва пред "Капитал" Виченцо Скарпета, анализатор в британския мозъчен тръст Open Europe. Затова се чуват гласове, че не е в интерес на ЕС да даде на Лондон твърде щедри условия при раздялата. Контрааргументът е, че отмъщението ще навреди и на двете страни и е по-добре за всички Великобритания да бъде оставена да си тръгне с мир.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

...или скок напред

"Все още има по-силен интерес ЕС да бъде запазен. Дори при Brexit няма да има непосредствен колапс, ако има разпад, той ще бъде бавен и постепенен. Всичко зависи от политиката, а тя е трудно предвидима в момента", смята Гунтрам Волф. Според него при напускане на Великобритания Германия и Франция ще станат по-зависими една от друга. "Ключовият въпрос е дали тази стратегическа взаимна зависимост ще прерасне в стратегически съюз. Ако това се случи, ще видим повече европейска интеграция. Но е по-вероятно да стане след 2017 г., когато минат президентските избори във Франция и парламентарните в Германия", прогнозира директорът на Bruegel.

Има и теза, че напускането на Обединеното кралство всъщност ще помогне на ЕС да направи скок напред и ще отпуши сближаването в сфери, където досега Лондон е удрял спирачки, като миграция и фискален съюз например. "Понякога имам впечатлението, че Великобритания е използвана като изкупителна жертва. И много хора казват, че ЕС не се движи напред, защото тя блокира този процес. Но това не е вярно", смята Виченцо Скарпета.

Дори Германия и Франция да поискат да поведат към още повече сближаване в еврозоната, Шенген, финансовите пазари, външната политика и т.н., не е сигурно дали има кой да ги последва. Страна като Полша например (особено със сегашното си управление) не желае да следва лидерството на Германия, предпочита съюз на няколко скорости и би се противопоставила на неща като по-голям тласък за общо икономическо управление в еврозоната. И е вероятно да се опита да формира коалиция от евроскептични държави, които да спрат авангарда. Друг е въпросът какви са шансовете за успех. Даниел Грос смята, че "не може да се образува алтернативно ядро на опозиция, защото държави като Полша и Унгария зависят от ЕС. Полша няма бъдеще извън ЕС и го знае от историята. А Унгария е малък играч". Прогнозата на директора на Centre for European Policy Studies е за повече интеграция в икономиката, фискалната политика, банковата система, миграцията и опазването на границите. "Общоевропейска гранична полиция е много по-възможна без Великобритания", смята Грос.

Политологът Владимир Шопов формулира какви трябва да са двете важни реакции на България при евентуален Brexit. "Едната трябва да бъде за много силен интеграционен тласък по нашия дневен ред - Шенген, еврозона, банков съюз, всичко, което може, и колкото може по-бързо", смята той. А другата е, че София трябва най-после да осмисли в дълбочина членството си в ЕС и подкопаването на европейския дневен ред в страната да бъде спряно.

Според Даниел Грос стратегията на България трябва да е много проста - да опита нова стратегия. "Приближете се повече до средното ниво в Европа, не само като икономически ръст, но и като управление. Иначе може да бъде много опасно, защото, ако България не се стегне, ако корупцията не бъде намалена сериозно, страната ще остане още повече извън сърцевината, отколкото е сега", казва той.

В момента Великобритания настоява сближаването в еврозоната да се балансира с интересите на единния пазар по начин, който помага на България да не бъде толкова изолирана и примерно да има възможност да се присъедини към банковия съюз. Без Лондон и при ускоряване на интеграцията София може да се окаже "по подразбиране" сред групата страни извън ядрото на ЕС, предупреждава Ивайло Яйджиев, изследовател от Института за европейски политики и докторант в Оксфорския университет. Това може да я извади от процеси като членство в еврозоната, общи политики в енергетиката и такива, свързани с бежанската криза. "Това ще има и преки вътрешнополитически последствия. От една страна, България ще загуби важни стратегически ориентири и външния стимул за реформи. От друга страна, самият ЕС ще има по-малко интерес и възможности да действа като коректив на вътрешнополитически процеси, свързани със свободата на медиите, борбата с корупцията и реформата в съдебната система", посочва Яйджиев.

Същевременно, със или без Великобритания, ЕС ще трябва да намери нов начин, по който да работи. "Всичко е възможно, но въпросът е дали искаме по-голяма консолидация. Ако консолидация означава това, което имаме като съществуващ съюз, това вероятно няма да проработи, защото моделът за обединени европейски щати е счупен. Много хора биха се противопоставили на това. Въпросът е способни ли сме да мислим за нов европейски проект и как точно би изглеждал той", казва пред "Капитал" Улрике Геро, директор на департамента по европейски политики и изследване на демокрацията към Дунавския университет в Кремс, Австрия. Фактът, че дори президентът на Европейския съвет Доналд Туск заговори, че ЕС не може да продължава да "се изправя срещу реалността с всякакви утопии" и че "лиричната и всъщност наивна евроентусиастка визия за тотална интеграция" всъщност подхранва популизма, показва, че вече има някакво осъзнаване, че евроскептицизмът съвсем не е само британски феномен. Както посочва пред Politico Пиер Вимон, бивш началник на кабинета на трима френски външни министри и настоящ сътрудник в Carnegie Europe, приземеният подход на Туск търси правилния баланс между запалените привърженици на "повече Европа" и онези, които са по-предпазливи за скока напред. "Става въпрос да се гледа по много практичен начин какво може да бъде постигнато", казва Вимон. Иронията е, че един прагматичен и ефективен ЕС е точно каквото иска Великобритания. И ще бъде тъжно да си тръгне сега.

По темата работиха и Марина Станева, Ваня Димитрова и Мартин Димитров

Автор : Капитал Преглед на оригинала