Деглобализация на хоризонта на световната икономика

"Добрата" новина е, че досега три четвърти от забавянето изглежда резултат от срив в инвестициите, отколкото от преднамерени действия на правителствата, твърди анализ на МВФ в последната им прогноза за световната икономика. Това означава, че забавянето на търговията по света е симптом на икономическите трудности от началото на глобалната финансова криза. Ако политиците успеят да намерят начин за стимулиране на инвестициите – дали чрез повишаване на търсенето или чрез деблокирането на пречки към предлагането – тогава търговията би трябвало отново да се ускори, се казва в анализа на изданието.

Светът върви в протекционистична посока

Но още едно заключение на МВФ е, че останалата една четвърт от забавянето на търговията може да се обясни със спад в темповете на либерализацията ѝ и увеличаващия се протекционизъм. Между 1985 и 1996 г. митата и тарифите в глобален мащаб са спаднали с около 1 пр. пункт годишно, между 1995 и 2008 г. - с 0.5 пр. пункта годишно, а от 2008 г. като цяло не намаляват изобщо. През 90-те години на ХХ век се подписваха около 30 споразумения за свободна търговия всяка година, а от 2011 г. насам – около 10 годишно.

В същото време през последните две години се появиха нови търговски бариери, например под формата на антидъмпингови мерки. Рискът сега е, че политиката, икономиката и финансите се комбинират по начин, който заплашва да преобърне глобализацията. Годините на бавен икономически растеж, стагниращи заплати и увеличаващо се неравенство подклаждат нарастваща съпротива срещу това, което мнозина виждат като нечестна конкуренция от чуждите компании и работници. Пример за това е изборната кампания за президент в САЩ и резултатите от референдума във Великобритания в полза на излизане от ЕС.

Тези тенденции подклаждат несигурност сред бизнеса и опасения от нови бариери в търговията, включително между Великобритания и ЕС. Същевременно политическата нестабилност води до по-трудно продължаване на структурните реформи от правителствата, които би трябвало да окуражат инвестициите.

Централните банки изчерпват арсенала си за подкрепа

Проблемът на сегашната враждебност към глобализацията се изразява в това, че тя се засилва във времена, когато централните банки вече изчерпват механизмите си за подкрепа на икономиките. Досега те можеха да свалят лихвите с цел да стимулират инвестициите. Но при вече отрицателни лихви в развитите страни мнозина се страхуват, че ултраразхлабената парична политика подкопава бизнес модела на банките до такава степен, че може да се наложи те да ограничат предоставянето на кредити или да увеличат таксите си за кредити. В случая на Deutsche Bank съмненията за бизнес модела й дори поставиха под въпрос оцеляването ѝ.

В такава ситуация всеки политически шок, който може да увеличи съмненията за бъдещето на глобализацията, побутва световната икономика към пропастта, тъй като всяко понижение на прогнозите за глобалния икономически растеж води до сваляне на очакванията за инфлация. Това вдига реалните ефективни лихви, което представлява нежелано затягане на монетарната политика. Съответно централните банкери се чувстват длъжни да му отговорят с още разхлабване.

Brexit увеличи още повече риска. На конференцията на консерваторите тази седмица в Бирмингам министрите обсъждаха възможностите за свободна търговия след излизането от ЕС. Но там присъстваха и лобисти, които искаха протекционистични мерки от премиера Тереза Мей. От друга страна, британският референдум беше приет като ясен вот срещу глобализацията по света, с което се появява и опасността от политическа зараза, която може да се отрази в нови пречки пред трансграничната търговия. На света може и да му е трудно да живее с глобализацията, но също така не знае как да живее без нея.