Страх и ненавист в Шарлотсвил

На американския президент му отне два дни да назове с имената им организациите и движенията, които потопиха в кръв и хаос град Шарлотсвил в щата Вирджиния. И само ден, за да промени на 180 градуса мнението си и отново да обвини "всички страни" за трагичните сблъсъци. Те отнеха живота на 32-годишната Хедър Хейър, която заедно със стотици други бе излязла на мирен контрапротест срещу крайнодесните формации и бе пометена от кола, управлявана от 20-годишния Алекс Фийлдс, провален войник и описван от учителите си като човек с "радикални расови възгледи".

Обърканите послания на Тръмп му докараха почти повсеместно порицание, включително от елита на собствената му партия. Марко Рубио, Пол Райън, Мит Ромни, Джон Маккейн и Стийв Скалийс бяха само част от републиканците, които в прав текст заявиха, че причината за насилието във Вирджиния е белият супремасизъм (вярата в превъзходството на бялата раса) и президентът на САЩ не бива да приравнява виновните и жертвите. Единствените публични фигури, които подкрепиха позицията на Тръмп, бяха точно белите супермасисти като бившия "велик магьосник" на Ку-Клукс-Клан Дейвид Дюк и неонациста, станал известен с поздрава "Hail Trump" Ричърд Спенс. Стигна се дотам, че Белият дом трябваше да разпространи вътрешноведомствена бележка за републиканските сенатори, в която да заяви, че "президентът е напълно прав - двете страни са виновни за насилието в Шарлотсвил".

Това далеч не е първият път, в който след сериозни инциденти Тръмп заявява противоречащи си и пристрастни мнения, които целят повече да провокират медиите, отколкото да успокоят обществото и да призоват към разбирателство. В случая опасението е, че отговорът му само ще окуражи крайнодесните.

Опасната реакция на Тръмп

Тъй като този път става дума или за терористичен акт, или поне за престъпление от омраза, реакцията на Тръмп е още по-проблематична. Първо, защото неговите твърдения за споделена вина между крайнодесните и контра-протестиращите косвено оправдават белите расисти. Второ, думите му не правят нищо, за да се опитат да запълнят все по-зеещата пропаст между различните движения, базирани на идентичност (от расова, през възраст, религия или образование, до професия и сексуална ориентация), които се оформят в САЩ и заплашват да ескалират напрежението помежду си. В комбинация с оформянето на "идейни балони" в интернет и социалните мрежи този сблъсък на светогледи няма как да завърши добре.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

От едната страна на барикадата се оформя плаваща коалиция от нови и позабравени, но все по-смели крайнодесни формации. В Шарлотсвил шарената палитра от поддръжници на Ку-Клукс-Клан, открито нацисткият сайт Daily Stormer и модерните alt-right онлайн тролове се обединиха под надслова #UniteTheRight (от англ. - обедини дясното). Формалният повод за събирането им бе протестът срещу премахването на паметника на ген. Робърт Лий, един от водещите командири на Конфедерацията на южните щати по време на Американската гражданска война (1861 - 1865 г.). "Не всички там бяха неонацисти, вярвайте ми. Тези хора бяха там и за да протестират срещу свалянето на паметника на Робърт Лий. Тази седмица е той, чудя се дали няма да го последва Джордж Вашингтон другата седмица и Томас Джеферсън следващата... Те са били робовладелци, ще им свалим ли паметниците? Това е огромно пренаписване на историята", впусна се в анализ Тръмп във вторник.

@@galwidg:3026212@@Как развяването на нацистки флагове и факелните шествия, съпроводени с викове "Евреите няма да ни заменят", "Sieg Heil" и "Кръв и земя" се свързват с паметта на генерала, не е ясно. Но посланието, така или иначе, не беше за исторически образованите, а за умерените консерватори, които са гласували за Тръмп и се чувстват отчуждени от постоянните вербални и писмени атаки на либералните кръгове, заели окопни позиции от изборите за президент миналия ноември. Когато фрагментираните крайнодесни движения и традиционните умерени консерватори в САЩ се слагат под общ знаменател, последните биват притегляни все по-силно към крайността.

Насилие и още насилие

Въпреки че би било цинично да се приписва равностойна отговорност за сблъсъците в Шарлотсвил на контрапротестиращите, трябва да се отчете, че част от тях, особено представителите на т.нар. aнтифашистка организация Antifa, също използваха насилствени тактики. А alt-right привържениците и техните уебсайтове, които обожават да се поставят в ролята на жертви, се нуждаеха точно от това - повод да обвинят някого, че всъщност подклажда насилието. "Какво мислите за това, че те щурмуваха законния протест, размахвайки бухалки? Има ли проблем с това? Има", аргументира се Тръмп.

Белият национализъм съвсем не е новост в американската политика. "Това, което прави сегашната ситуация значима, е, че хора, които се свързват с тези възгледи, са в кабинета на Доналд Тръмп или се опитват всячески да се асоциират с него, като Дейвид Дюк например", казва пред "Капитал" Кристофър Дивайн от Факултета по политически науки към University of Dayton, Охайо. Друга новост е, че тези бели националисти се опитват да вербуват по-образовани мъже, които по принцип не биха се асоциирали с тях. "Затова и голяма част от усилията им са насочени към университетски кампуси като този в Шарлотсвил. Очевидната стратегия на тези групи е да извлекат изгода от негодуванието и маргинализацията на някои млади хора, чиито очаквания за живота не се материализират и търсят изкупителна жертва", смята преподавателят от University of Dayton.

Насилието от страна на Antifa обаче също бе факт и всъщност само подкрепя наратива на белите националисти, които се смятат за жертви Източник: Reuters

Само че проблемът не започва и не свършва с белия национализъм и е функция на все по-засилващите се политики на идентичността в страната. Социални движения като Black Lives Matter (от англ. "Животът на чернокожите има значение") и Маршът на жените от последните месеци имат силата да мобилизират хора, които се идентифицират с тях (цветнокожи, жени), но и засилват същите общностни чувства от другата страна на барикадата. "Има изключително много доказателства, че американското общество се поляризира все повече в последните десетилетия. Крайните групировки от двете страни на спектъра изпъкват и прокарват каузите си чрез насилие. Една от причините това да се приема е, че сега и екстремистите вляво, и тези вдясно, са по-видими за обществото и успяват да прокарат образа на другата страна в най-черни краски", смята Кристофър Дивайн. Според него по този начин привърженици на Тръмп могат да игнорират проблемите от дясно, като се фокусират върху действията на крайнолевите: "Ето, вижте насилието на Antifa. Те са истинските екстремисти." "Същото важи и в обратна посока - да имаш плашило отсреща изключва нуждата от самовглеждане в проблемите на политическата общност, към която принадлежиш", заключава Дивайн.

Кризата на класическите политически сили в САЩ още повече засилва крайностите. Това важи в еднаква сила както за консервативните републиканци, които не успяват да се възползват от доминацията си в Белия дом и Конгреса, така и за либералните кръгове, които не съумяват да предефинират позициите си от "анти-Тръмп" в нещо по-съзидателно. И колкото повече двете страни се затварят в собствените си ехо стаи, толкова повече "алтернативните" сили ще отглеждат демоните си.