Свят

Европейска отбрана - само там, където НАТО не иска

Засега единствената заплаха, на която Европа е готова да отговаря, е Африка

Илин Станев

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Една от най-често погрешно интерпретираните идеи, които валят в последната година от Брюксел и столиците на страните членки, е за т.нар. Съюз за сигурност. Особено в евроскептична Великобритания той звучи като предвестник на бъдещата европейска армия, която ще набива крак под синьото знаме с петнайсетте звезди и звуците на "Одата на радостта".

"Добре, защо не си направим обща европейска армия. Какво по–просто от това", дори си помечта преди няколко месеца българският премиер Бойко Борисов.

Проблемът е, че няма нищо по-сложно от това. Ако със създаването на еврозоната – най-амбициозния проект на страните членки досега, те рискуваха да накърнят своите финанси, общата европейска армия реално би поставила под риск живота на техните граждани. "В момента за нов отбранителен съюз няма консенсус не само между 27-те, няма дори между Берлин и Париж", казва Даниел Киоейн от "Центъра за изследвания в областта на сигурността" в Цюрих.

На оръжие, еврократи

За обща европейска отбрана се говори дори преди да бъде създаден първообразът на днешния ЕС - Европейската общност за въглища и стомана. Настоящата концепция беше формулирана от Европейската комисия още през 2014 г., но едва когато Германия и Франция заговориха на сериозно през 2016 г. дебатът се разгоря отново. Двете страни предлагат основно три неща: страните членки да обединят ресурси, за да закупуват въоръжение по-ефективно, да могат да изпращат съвместно военни мисии в трети страни и тези, които искат да си сътрудничат по-тясно, да могат да направят това в рамките на ЕС.

Повечето нови предложения всъщност могат да бъдат осъществявани и без нови политики или инициативи. Например съвместното създаване и закупуване на оръжие е стара практика – от изтребителите "Ягуар", "Торнадо" и "Тайфун", през вертолетите "Тигър" и т.н. Новостта (или трикът, както биха определили евроскептиците) е, че тези политики ще станат общностни. Тоест ще се финансират от всички в ЕС.

Вече беше създаден Европейският отбранителен фонд, който ще черпи пари от европейския бюджет – нещо, което доскоро беше анатема. Във фонда са предвидени 5.5 млрд. евро, макар че за тази година са планирани мизерните 25 млн. евро - миниатюрна част от парите, които страните членки вече харчат за съвместни проекти и в момента. Важното е, че за финансиране могат да кандидатстват само групи страни. По-този начин ЕК се надява да се спестят пари на страните членки, като се избягнат дублиращи програми, или закупуването на твърде много и различни оръжейни системи.

По-интересното в случая е, че лидерите в отбранителната индустрия Германия и Франция (изключая напускащата ЕС Великобритания) осъзнават, че вече не могат да развиват модерни оръжия само със собствени сили и средства. Например появилите се в началото на новото хилядолетие европейски изтребители "Рафал" и "Тайфун" вече изглеждат остарели като концепция в сравнение с американските им конкуренти и от новопоявяващите се китайски или руски машини. Затова един от първите съвместни проекти, който беше обявен през лятото на тази година от френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел, е за общоевропейски изтребител от пето поколение.

Рискът за България е, че тя трудно ще може да се пребори за участие в подобни проекти. И докато европейската отбранителна индустрия се интегрира, българската ще трябва да разчита на продължаващите конфликти в Близкия изток. Подобни опасения вече бяха изказани от президента Румен Радев след срещата му с френския му колега Макрон във Варна през август. Разбира се, не е изключена и кооперация между източноевропейските страни, но както показа опитът с ремонта на руските МиГ в Полша, това не е никак лесно.

Подобна е и ситуацията с изпращането на мисии в чужбина. На теория, ако една мисия се признае за общоевропейска, то всички страни членки, дори и да не участват в нея, трябва да допринесат финансово (ако не сте чували за механизма "Атенѐ", простено ви е). Това обаче не става. Вероятно Франция и Германия ще окажат натиск върху източноевропейските страни тази ситуация да се промени, тъй като не може само те да носят тежестта на тези операции. Още повече че подходът да се изпращат военни в Африка, за да се ограничава бежанската вълна към Европа, би трябвало да намери привърженици както в Будапеща, така и във Варшава.

Разбира се, във въздуха витаят много повече идеи. Например току-що основания с апломб щаб със звучното име "Способността за планиране и провеждане на военни операции" да се превърне в реална главна квартира на европейската отбрана. В момента щабът по-скоро прилича на "кол-център", както подигравателно го наричат британските медии. Той се състои от девет души, които и досега са били на работа в сградата на Съвета на ЕС в Брюксел. Но на друг етаж.

Предпоставки за такова развитие има. В последните години представите за заплахите на европейците се сближиха – тероризъм и миграция са водещи, което предполага и общ отговор.

Но ще доведе ли всичко това до обща армия – категорично не. Точно колкото енергийният съюз ще постигне еднакви цени на газа за всички потребители в страните, членки на ЕС, или пък колкото социалният съюз би направил доходите на германци и българи еднакви, толкова и Съюзът за сигурност ще постигне обща отбрана. Засега европейските сили в най-добрия случай ще трябва да се задоволят с операции в Африка, а големите заплахи ще трябва да бъдат оставени на НАТО.