Въпроси, отговори и какво има в архивите за членството на България в НАТО и ЕС

В началото на 2004 г., по случай присъединяването на България към Северноатлантическия съюз, Момчил Милев очертава задълженията и ползите за страната, както и последствията за НАТО от разширението му на изток.

"До кой етаж в ЕС" - прочетете статията тук

Статията на Илин Станев и Йордан Матеев е част от темата на броя в първия брой на "Капитал" през 2007 г. и очертава възможното бъдеще на България като член в Европейския съюз.

"Икономиката може да расте въпреки нереформираната съдебна система, но ще е много по-бърза, ако разчита на повече сигурност и компетентност при спорове и защита на имуществото."

"С прости думи за евроинтеграцията" - прочетете статията тук

Репортажът на Боряна Кирилова описва нагласите на жителите на селата край столицата към Европа и как разбират ЕС.

"Денят е 25 април. Дата, която в България сигурно вече запомниха и най-апатичните в политическо отношение граждани. Да, подписахме договора за присъединяване на страната ни към Европейския съюз. В деня на подписването, когато част от политиците са в Люксембург, а други организират стрийт парад по улиците на София, животът в околните софийски села прилича на живота през всеки друг ден от годината. Дори разговорите в селската кръчма-магазин в село Мрамор не са свързани със събитието (разбираме впоследствие), докато не влизаме вътре."

Въпроси и отговори

Кога влезе България в ЕС

България подаде кандидатурата си за присъединяване към Евросъюза през 1997 г.

На 1 януари 2007 г. България стана член на Европейския съюз заедно с Румъния. Преди нея беше голямото разширение с цели 10 държави през 2004 г. - Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия.

Затова и за нея, както и за Румъния, е въведен т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка.

През 2019 г. докладите по механизма са спрени, но механизмът все още продължава да съществува.

Как България участва в ЕС

България има 17 представители в Европейския парламент, който е основният законодателен орган на съюза. След последното преброяване техният брой ще бъде намален на изборите през 2024г. Евродепутатите се избират директно от гражданите на ЕС по държави и имат 5 годишен мандат. В последните години все по-силни стават гласовете за общи европейски листи и наднационален избор на членове на Европейския парламент.

В Съвета на ЕС националните министри се срещат, за да предлагат законите на ЕС и да координират политиките. Заседанията на Съвета се посещават редовно от различни представители на българското правителство в зависимост от областта на политиката, която се разглежда. Няколко пъти годишно се организират и срещи на държавните лидери.

Съветът на ЕС има ротационно председателство. През тези 6 месеца министрите от правителството на съответната държава председателстват и помагат при определянето на дневния ред на заседанията на Съвета във всяка област и улесняват диалога с другите институции на ЕС. България имаше своето първо председателство в периода януари-юни 2018 г

Европейската комисия е изпълнителният орган на ЕС. В колежа (това е Министерският съвет на съюза) има 27 представители (еврокомисари) от всяка една държава членка. Номинираният от България комисар в Европейската комисия е Мария Габриел, която отговаря за иновациите, изследванията, културата, образованието и младежта.

България има 12 представители в Европейския икономически и социален комитет, който е консултативен орган - представляващ работодатели, работници и други групи по интереси.

България има и 12 представители в Европейския комитет на регионите. В тази институция с законодателни функции се провеждат консултации относно предложените закони, за да се гарантира, че тези нормативни актове отчитат гледната точка на всеки регион на ЕС.

България комуникира с институциите на ЕС и чрез постоянното си представителство в Брюксел. Като "посолство на България в ЕС", неговата основна задача е да гарантира, че интересите и политиките на страната се защитават възможно най-ефективно в ЕС.

Кои са ключовите ползи от присъединяването

• Единният пазар е може би е най-голямото постижение на ЕС. Той гарантира свободно движение на гражданите, стоките и услугите между 27 държави членки на ЕС. Освен че помага на местната индустрия да се развива, той позволява на чуждестранни мултинационални компании да се установят в България и все още да имат пълен достъп до пазарите на другите държави членки (или над 500 млн. души).
• Увеличаване на конкуренцията. Европейската комисия се опитва да гарантира, че има равни условия за всички предприятия, работещи на единния пазар, като се занимава с проблемите на конкуренцията между компаниите в Европа.
• Осигуряване на последователни стандарти. За да функционира ефективно, единният пазар трябва да има общи стандарти за продукти, както и общи разпоредби. Институциите на ЕС често приемат законодателство в тези области.
• Освен това гражданите на ЕС получават правото да учат, стажуват, работят неограничено във всяка държава членка. Програмите "Еразъм" са в подкрепа на това основно право.

Кои са общите политики на ЕС

Вътрешните политики на ЕС са известни още под наименованието общи политики. Изпълнителният орган на ЕС - Европейската комисия има основна роля по създаването и управлението им. В същото време те имат пряко въздействие върху гражданите на ЕС във всяка държава членка и обхващат въпроси като: аграрна политика, безопасност на храните, екологични стандарти и др.

Външните политики са насочени към политическото сътрудничество между държавите членки по въпроси като: разширяване на ЕС, хуманитарна помощ, търговия и външни отношения със страни извън ЕС, насърчаване на мира, демокрацията и стабилността извън границите на ЕС. Всяко предложение на комисията по тези теми трябва да бъде гласувано и подкрепено от всяка една държава членка, за да се превърне в законодателство.

Какви са ефектите от кохезионната политика

Кохезионната политика е цялостният подход на ЕС да финансира икономическото, социалното и териториалното сближаване на страните-членки, тъй като очевидно те имат сериозни различия по между си още от момента на присъединяването си и след това.

България е нетен бенефициент в европейския бюджет. Страната внася около 250 млн. евро годишно в бюджета на ЕС и получава около 1 млрд. евро обратно. За периода 2007 г. - юни 2022 г. България е получила над 11 млрд. евро за проекти, финансирани от структурните и кохезионния фонд на ЕС, по данни на Института за пазарна икономика. Най-много инвестиции е привлякла столицата - над 2,6 млрд. евро, следвана от област Пловдив с над 600 млн. евро, област Благоевград с над 550 млн. евро и област Бургас с 450 млн. евро, показва публикуваната интерактивна карта.

Повечето пари от еврофондовете отиват за инфраструктура като изграждането на софийското метро, пътища, магистрали, водни цикли.

Кохезионните средства компенсират изтичането на работоспособна ръка и професионални кадри вследствие на единния пазар и свободното движение на стоки и капитал. Те целят да изравнят нивото на развитие в държавите членки, затова освен да помогнат за реализацията на инфраструктурни проекти, е нужно средствата да започнат да носят по-голяма добавена стойност в икономиката, за да повишат конкурентоспособността й.

България често е критикувана и глобавяна за неправомерно усвояване на европейски средства. В последните месеци Европейската комисия активира нов механизъм за следене на върховенството на правото в държавите- т.нар. Механизъм за условност. При потвърдени рискове, комисията може да замразява европейски средства, както направи с Унгария. Тенденцията в ЕС е все по-голяма част от средствата да бъдат предоставяни на държавите членки под формата на заеми.

Фотограф : Юлия Лазарова

Кога България влезе в НАТО

България става част от НАТО или Северноатлантическия съюз през март 2004 г., като същата година членове стават Литва, Латвия, Естония, Словакия, Словения и Румъния.

Кандидатурата за присъединяване е обявена през 1997 г., също както за Европейския съюз.

Какво представлява членството

Основната цел на съюза е колективната отбрана. Ключов е член 5 от Северно атлантическия договор: "Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област".

Пак припомняме изчерпателната статия на Момчил Милев по темата, която описва ползи и задължение на България като член.

Част от събитията и анализи по темата дали все пак страната се възползва от това членство може да видите тук, тук и тук.