Комисия за контрол на Facebook

Европейската комисия засега разчита на саморегулация, като всички големи компании вече сътрудничат, приели са кодекс на поведение и доброволно премахват в рамките на един ден съдържание, което се счита за реч на омразата. Освен това Брюксел работи с няколко групи от експерти и до месеци ще излезе с план как да се води битката срещу фалшивите новини. В САЩ натискът също се засилва след разследванията за руска намеса в президентските избори. Ясно е, че сегашната ситуация не може да продължава повече така. Просто решение обаче няма, а рисковете са много.

Сензационност и поляризация

"Днес има прекалено много сензационност, невярна информация и поляризация в света. Социалните мрежи позволяват на хората да разпространяват информация по-бързо от всякога и ако не се занимаем конкретно с тези проблеми, тогава в крайна сметка ще ги увеличим", посочва главният изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг. Наскоро той обяви, че ще промени филтрирането на нюзфийда, за да се даде приоритет на това, което споделят приятелите и семейството, и да се намали нерекламното съдържание от издатели и брандове. На практика това е удар по медийните организации, много от които разчитат на социалната мрежа, за да печелят читатели. Компанията допълни, че нейните членове, а не директорите й или експерти, вече ще определят как се класират медиите по отношение на сериозност и ще се дава предимство на "заслужаващи доверие" новини в нюзфийда.

Facebook е подложен на критика заради алгоритми, които може и да са приоритетизирали невярна информация в новинарския поток на потребителите, като по този начин е оказвано влияние върху политическия дневен ред в някои страни. Миналата година бе разкрито, че "руски източници" са използвали мрежата, за да разпространяват съдържание с цел поляризиране на американския електорат. Всичко това повдигна въпроса за възможни регулации, но Зукърбърг уверява, че промените в продуктите на компанията ще решат тези проблеми. Въпросът е, че сега вероятно ще виждаме повече снимки на забавни котенца и клипове на хълцащи бебета вместо новини в нюзфийда си. Причината е, че те са безопасни, защото спорното съдържание иначе може да доведе до санкции.

"Оттеглянето на Facebook от новините има много последици за медийните организации в САЩ и Европа, но поне в западните демокрации тези действия могат да бъдат смекчени от други стратегии. В страни като Филипините, Мианма и Южен Судан и в нововъзникващи демокрации като Сърбия не е етично да се позоваваш на неутралността на платформата или да обещаваш функционираща новинарска екосистема и после просто да се оттеглиш", твърди пред в. Guardian Емили Бел, директор на Tow Center for Digital Journalism към Columbia University.

Казусът наистина е сложен, тъй като границата с ограничаването на свободата на словото е тънка. За някои натискът върху технологичните гиганти ще ги накара да поемат отговорност за съдържанието на платформите си. За други обаче регулациите крият опасност от интернет антиутопия, в която властите ще определят какво да четем и пишем онлайн. "Добре дошли в новата ера на глобална дигитална цензура", написа Politico. Според изданието в спора какви ограничения трябва да се налагат в мрежата регулаторите са в позицията на атакуващи, но е опасно да се иска от компаниите да влизат в ролята на съдии и сами да решават какво е легитимно свободно слово. Така се очертава една реалност, в която все повече онлайн публикации ще бъдат изтривани поради законови причини или просто като предпазна мярка, тъй като Facebook и други социални мрежи ще се страхуват от наказания. Изборът за тях ще е ясен, ако от едната страна са ядосани защитници на свободното слово, а от друга - гневни политици и огромни глоби (до 50 млн. евро според германския закон). И изглежда далеч по-разумно официални представители на изборни длъжности, а не технологичните гиганти, да отсъждат кое съдържание е незаконно, защото те се отчитат пред избирателите, а не пред печалби и инвеститори.

"Прехвърлянето на надзираването на допустимото слово към частните компании създава риска те да се отклонят към предпазливостта и да ограничат свободата на изразяване", казва пред "Капитал" Расмус Нилсен, директор по изследванията към Reuters Institute for the Study of Journalism и професор по политическа комуникация в University of Oxford. По думите му най-голямото предизвикателство за властите, когато съблюдават какво може и не може да бъде публикувано онлайн, е "да намерят баланса със свободата на словото и правото да бъдеш информиран, както и да попречат на дискусиите около фалшивите новини да създадат възможност за опортюнистични политици да се разправят с новини, които смятат за неудобни".

Кое е незаконно

Социалните медии имат съществена вина за сегашната ситуация, тъй като доскоро твърдяха, че представляват само платформи, които не могат да бъдат отговорни за това, което се публикува на тях. Сега те са изправени пред сериозен проблем, защото трябва да наемат допълнително хора, които да преглеждат огромно съдържание и да реагират на всеки сигнал за нередност. Facebook например наскоро назначи допълнителни 3000 души към вече натоварените с премахване на съдържание 4500 души. Използват се и технологии, които автоматично блокират терористична пропаганда, както и "модератори на съдържанието", които ръчно правят проверки. Резултатите обаче все още са недостатъчни.

Същевременно мерките във Франция и Германия съответно срещу фалшивите новини и речта на омразата са дискусионни, тъй като е много трудно да се дефинира какво е фалшива новина и какво е реч на омразата. Не е лесно да се реши кои онлайн публикации са незаконни, особено когато определението за незаконност е различно в различните страни. Също така това, което е свобода на словото за едни, за други може да е недопустимо. Затова предложенията на френския президент Еманюел Макрон ще трябва да осигурят работеща дефиниция за фалшива новина. Защото в този случай популярното определение за порнографията - "Като го видиш, ще знаеш", не работи.

Трябва да се внимава, тъй като определянето на дадена новина за фалшива, понякога й дава по-голяма публичност и аудитория. Освен това незаконното съдържание пак може да попадне във вашия новинарски поток, ако приятелите ви са го харесали или споделили. Ситуацията дори може да се влоши, тъй като сега стремежът ще е да се създават още по-шокиращи публикации, за да се привлича повече внимание.

"Във всеки случай предложеното от Макрон законодателство ще бъде само едно средство в борбата срещу дезинформацията. Общественото образование за подобряване на медийната грамотност и нова класификация, която да третира социалните платформи като издатели с редакторска отчетност, също могат да подкопаят дезинформационните кампании", обобщава анализаторът от Project Syndicate Рафаел Хадас-Лебел. Отсега е ясно, че пътят ще е дълъг.

По темата работи и Светломира Гюрова

Източник: Shutterstock Преглед на оригинала