Могат ли евроизборите да разтърсят ЕС?

В книгата си "След Европа" Иван Кръстев цитра пиесата "Носорози" на румънския драматург Йожен Йонеску, в която обществото, уплашено от появата на носорози, за една нощ се преобразява в общество от носорози. Сега заради страха от националистите превърналият се едва ли не в икона на проевропейските сили в ЕС Еманюел Макрон например предлага създаването на нов "мини-Шенген", който да изолира няколко страни в ЕС за сметка на всички останали. В такава ситуация България ще се окаже не във втория, а в третия кръг на Европа.

На фона на истерията в България за узаконената педофилия в Норвегия (доказана руска пропаганда) или поредицата скандали заради заместването на политици в кокошкарски имотни сделки това развитие изглежда далечно. Очакванията към изборите са те да бъдат най-вече референдум за управлението на ГЕРБ, което в последните месеци е все по-нестабилно. Преди пет години именно евроизборите показаха, че БСП е загубила подкрепа сред избирателите. Тогава социалистите едва събраха гласове да не изпаднат като трета политическа сила след ДПС - резултат, който ускори падането на кабинета "Орешарски".

Не точно популистка революция

За първи път откакто Европейският парламент се избира директно, т.е. от 40 години насам, политическото разделение в него няма да е по класическата ос ляво-дясно. Заради драматичния спад в подкрепата на традиционните партии – християндемократи и социалдемократи, новото управляващо мнозинство в европарламента неизбежно ще трябва да бъде формирано от най-малко трипартийна и по-вероятно четирипартийна коалиция. В нея освен Европейската народна партия (ЕНП) и Партията на европейските социалисти (ПЕС) ще трябва да участват още зелените и либералите. Така политическото разделение на управляващи срещу опозиция ще е по линията на традиционни партии срещу крайно леви и десни националистически формации. Тази ситуация автоматично ще превърне популистите в официалната опозиция, което издига и тяхната роля в европейската политика.

Преглед на оригинала

Въпреки очакванията, че подобна политическа конфигурация ще предизвика сблъсък между проевропейските и антиевропейските сили в ЕС, това е по-скоро PR послание за мобилизация на избирателите. Преди две години настоящият френски президент Еманюел Макрон проведе именно такава кампания срещу опонентката си Марин льо Пен от популистката "Национален сбор". Сега тази формула се разиграва от традиционните партии в цяла Европа, за които националистите и Brexit са като божия благодат – в тяхно лице най-накрая се появи противник, който да бъде оборен с предимствата, които носи ЕС. За националистите също едва ли има нещо по-добро от това да се окажат основен враг на традиционните партии. Това издига тяхната роля, въпреки че с изключение на няколко страни те нямат особена подкрепа.

Популисткият блок досега се състоеше от две партийни групи. Европа на нациите и свободата (ЕНС), в която основните партия бяха френската "Национален сбор" и италианската Северна лига. Другата формация беше Европа на свободата и пряката демокрация (ЕСПД), в които членуват британската Партия на независимостта на Обединеното кралство(UKIP) и италианската Движение "5 звезди". Двете формации имаха 75 депутати. След изборите през май обаче към ЕНС (която ще има друго име) ще се присъденият партии като "Алтернатива за Германия", както и две по-малки формации от групата на Европейските консерватори и реформисти. Очакванията са общо новата група да има над 90 места в новия европарламент. Отделно Движение "5 звезди" се надява да сформира своя група в парламента. Така популистите може да контролират 25% от всички евродепутати. Това със сигурност е трус, но е далеч от прогнозираната Велика майска антилиберална революция.

Преглед на оригинала

Силата на популисткия блок може да се засили ако партии, които сега са част ЕНП или Европейските консерватори и реформисти (група, която се образува около британските консерватори) решат да сменят партийната си принадлежност. Най-често заподозрените са унгарската "Фидес" и управляващата в Полша "Право и справедливост." Ако това се случи, различните политически групи на популистите може да се окажат с най-много депутатите. Въпроса е доколко те могат да подръжат единна политика - източноевропейците искат да получават щедро средства от еврофондовете, докато партии като "Национален сбор" или "Алтернатива за Германия" просто биха ги спрели ако могат.

"Популистите със сигурност няма да преначертаят ЕС, но могат да го направят много по-хаотичен. В ЕП те могат да пречат, но не и да доведат до пълна парализа", каза преди седмица в интервю за "Капитал" Пьотр Бураш, директорът на офиса във Варшава на ЕСВП.

Тройна или четворна коалиция в ЕП

Прогнозите за резултатите от изборите са трудни не само заради малкия процент от избирателите, които са решили за кого ще гласуват по-малко от месец преди вота. Големият проблем е, че европейските политически семейства преживяват трансформация, при която в Европейския парламент ще влязат много партии новобранци. Все още не е ясно дали например партията на френския президент Еманюел Макрон "Напред!" ще стане част от групата на либералите, или дали "Движение 5 звезди", което е част от италианската управляваща коалиция, няма да основе своя собствена група. Сигурни обаче са три неща:

- За постигане на необходимото мнозинство в ЕП ще е необходима минимум трипартийна коалиция.

- Най-голям ръст в броя на депутатите бележи популисткият блок, начело на който застана италианският вицепремиер Матео Салвини. От сегашните 37 евродепутати в "Европа на нациите и свободата" броят в новия парламент може да достигне 90 (част от тях са в графата "други" в графиката). Като цяло евроскептичните десни партии (ЕНС и ЕСДП) се очаква да бъдат третата по големина партийна група.

- Най-драматичен ще е спадът при социалистите. С напускането и на британските лейбъристи ПЕС губи 30% от евродепутатите си.

Раждането на европейския Франкенщайн

Фотограф : Shutterstock, Капитал

В последните пет години мнозинството в Европейския парламент е съставено от коалиция между християндемократите от ЕНП, т.е. традиционната европейска десница, и социалдемократите. Сдружението между тях изглежда като дървено желязо и на теория убива всяко политическа конкуренция на идеи. За Брюксел това не е нещо необичайно - така или иначе, за да се постигне компромис на европейско ниво, политическите различия са притъпени.

Заради спадналото влияние на двете формации (които се очаква да загубят между 20 и 30% от депутатите си, те няма да могат да формират самостоятелно мнозинство.

На теория и сега има два възможни политически блока – ЕНП заедно с либерали и зелени могат да формират мнозинство, както и ПЕС заедно с крайната левица и отново либералите и зелените. Тези конфигурации обаче бяха възможни само при условие че Великобритания вече беше напуснала ЕС и нямаше депутати в Европейския парламент. 73-ата британски евродепутати сериозно объркват тези сметки. За ЕНП, която е заплашена от напускането на някои формации от собствените й редици като унгарската "Фидес", става неизбежно търсенето на четвърти партньор. За социалистите дори и с временната инжекция от британски лейбъристи отново ще бъде трудно да формират мнозинство.

Въпреки евентуална четворна коалиция няма да прецедент за много страни членки на ЕС (в Белгия редовно на власт са такива сложни управленски конструкции), формирането на четворна коалиция между християндемократи, социалдемократи, либерали и зелени по-скоро ще изглежда като политически Франкенщайн. Българският й аналог би бил управление между ГЕРБ, БСП, ДПС и "Демократична България".

Чисто практически това ще доведе и до по-голямо споделяне на власт в европейските институции. Сега Европейската комисия, Европейският парламент и Европейският съвет са оглавявани от политици от ЕНП, нещо, което неизбежно ще се промени в след половин година. За да мине през Европейския парламент той или тя трябва да бъдат подкрепени от повече от половината от всички депутати, което означава, че съставните части на управляващата коалиция ще имат много по-силен глас и ще могат да търгуват повече позиции. Например лидерът на европейските либерали Ги Верхофстад вече загрява да оглави европарламента - позиция, която той може да получи, ако ЕНП успее да запази по-важните постове начало на Европейската комисия и Европейският съвет.

Големият трус

На пръв поглед, ако се осъществи сценарият с коалицията между християндемократи, социалдемократи, либерали и зелени, това ще позволи европейската политика да избегне резки завои – и четирите партии ще трябва да договарят позиции, които са приемливи за всяка от тях. Например желанието на кандидата на ЕНП за председател на Европейската комисия Манфред Вебер да омаловажава прегрешенията на съпартиеца си Виктор Орбан ще бъде балансирано от зелените и либералите, които са отявлени критици на унгарския премиер. Или пък обратно, ЕНП ще възпират подтика на френския президент Еманюел Макрон да намира решение на всеки проблем, като търси повече държавна намеса и фрагментира ЕС.

Преглед на оригинала

Какъв бил изходът от тази политическа конфигурация е много трудно да се предвиди, тъй като самият характер на партиите в ЕС се променя.

Либералите, противно на името им, отдавна са за повече регулация в ЕС, настроение, което ще се засили, ако към тях се присъедини партията на Еманюел Макрон "Напред!". ЕНП, които в лицето на Жан-Клод Юнкер сега са начело на Европейската комисия, също плавно взимат завой към повече протекционизъм. Основното послание на Вебер е именно охрана на външните граници на ЕС, нещо, за което говори всяка популистка партия.

Причината е натискът от страните членки, които трябва да отговорят на своите избиратели как да бъдат предпазени както от конкуренцията на Китай, така и от страна на по-евтините източноевропейски работници.

Именно тук е големият завой в ЕС. Изборите за Европейския парламент нищо не променят, те дават само видимия израз на новата ситуация, в която традиционните партии губят влияние.

Тази промяна на настроенията не се чувства толкова силно в Източна Европа. Страните от региона усетиха относително по-леко икономическата криза, разразила се след 2008 г., от една страна, заради по-малко развитите си финансови пазари и по-добра фискална дисциплина, а от друга, поради навика си да понасят по-лесно икономическите несгоди. Повечето стари страни членки обаче почувстваха кризата доста по-болезнено. След утихване ѝ заваляха и мерките за борба с т.нар. социален дъмпинг. В началото Европейската комисия по-скоро беше против - например през 2016 г. започна процедура за нарушение срещу Франция и Германия, които опитаха да ограничат достъпа на източни транспортни фирми до техните пазари. С референдума за напускане на Великобритания обаче нещата се промениха. Дори теоретичната възможност още някоя страна да последва Великобритания накара ЕК да бъде по-склонна към ограниченията, които отделни страни членки започнаха да налагат на трудовите си пазари.

Всъщност, ако има заплаха за дезинтеграция на ЕС, тя не идва от Полша или Унгария. Въпреки опита на управляващите политици в Полша и Унгария да се представят за някаква алтернатива на Брюксел, самите поляци и унгарци далеч не са толкова убедени противници на евросъюза. Поляците са едни от най-големите фенове на ЕС (със 78% одобрение), а управляващата партия "Право и справедливост" реално се ползва с подкрепа от около 20%. Дори и в Унгария, където премиерът Виктор Орбан има много по-висока подкрепа, повече унгарци имат доверие в ЕС, отколкото в собственото си правителство.

Заплахата за ЕС идва от западноевропейския избирател. Както показва изследването на Европейския съвет по външна политика "Какво наистина мислят европейците: 5 развенчани мита" именно в старите страни членки преобладава мнението, че ЕС пречи на националните правителства да направят "каквото трябва". Най-често пречката са правилата на ЕС или за финансова дисциплина (в случая с Италия), или за ограничаване на миграцията (която продължава да е проблем номер едно за повечето европейци).

Пакетът "Мобилност 1", срещу който протестираха българските превозвачи, е само един от примерите за все по-протекционистичната политика в ЕС Фотограф : Анелия Николова

В България този завой беше най-силно усетен по т.нар. "Пакет Макрон", който с две думи ограничава възможността на източноевропейците да работят в западни страни, ако са наети от компании в родните им държави. Това беше най-болезнено почувствано от превозвачите, които в последните години, възползвайки се от либералните правила на Единния пазар на ЕС, отбелязаха значителен растеж.

Тези политики със сигурност ще бъдат продължени – за необходимостта от честно заплащане говори както кандидатът на ЕНП Манфред Вебер, така и кандидатът на социалистите Франс Тимерманс. Наред са предложения за въвеждане на общоевропейски минимални заплати (естествено съобразени с местните стандарти), хармонизиране на данъци и социални придобивки.

Доскоро подобни идеи бяха табу и само споменаването им изправяше на нокти източноевропейските страни, които се страхуват, че целта им е да задушат конкурентоспособността на техните икономики. Те обаче ще трябва да започнат да свикват с тях. От една страна, те звучат добре за собствените им избиратели - кой българин няма да поиска по-висока заплата, а от друга, солидарността на по-богатите държави ще започва все повече да се изчерпва. Хората от "стара Европа" ще започнат все по-често да си задават въпроса защо отпускат масирани финансови помощи, ако източноевропейците не искат да се съобразяват с техните стандарти. Което е напълно валиден въпрос.

Подобна промяна на тона естествено ще предизвика много негативи в София и останалите столици на източноевропейските страни. В същото време малко натиск от по-богатите страни членки няма да е излишен. Например българската икономика се развива, но това до голяма степен е екстензивен ръст - притокът на чужди инвестиции все още се движи основно от евтина работна ръка, ниски данъци и цени на енергията, а не от структурни подобрения като добра образователна система или публична администрация.

Така евроизборите след три седмици ще отбележат преминаването на Европейския съюз на друго ниво. В него ще има заплахи, но ще има и възможности. Въпросът е българските политици да имат смелостта да се справят с първите и желанието да се възползват от вторите. Гарантирани са само опасностите, за ползите трябва много да се работи.

Източник: Shutterstock