Накъде завива Брюксел

Революцията не застигна ЕС, но в европейската политика ще има няколко сериозни промени

Политици като френския президент Еманюел Макрон, който искаше да промени както Франция, така и ЕС, но се сблъска с недоверието на французите, ще трябва да направят дълбока преоценка на политиката си

Илин Станев

Политици като френския президент Еманюел Макрон, който искаше да промени както Франция, така и ЕС, но се сблъска с недоверието на французите, ще трябва да направят дълбока преоценка на политиката си © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Християндемократите и социалдемократите, двете основни политически фамилии в Европа, за първи път от 1979 г. няма да имат мнозинство.

Очакванията в ЕС да се случи някаква революция са точно толкова оправдани, колкото супер танкер да направи завой на място. Националистите получиха своя момент на слава, но не и реална власт; исканията за радикални трансформация на ЕС на френския президент Еманюел Макрон се сблъскаха с недоверието на останалите страни членки, което му коства загуба на гласове у дома; Brexit, вместо да внесе хаос в ЕС, по-скоро го консолидира.

Изходът от изборите за Европейски парламент все пак ще разклати установеното статукво в европейските институции. Християндемократите и социалдемократите - двете основни политически фамилии в Европа, за първи път от 1979 г. няма да имат мнозинство. "Тази вечер е историческа, тъй като в Европа вече има нов баланс на силите", каза след приключването на изборния ден Ги Верхофстад, лидерът на либералите в Европейския парламент, партийната група, която най-много подобри резултата си.

На практика традиционният политическия център се свива дотолкова, че за да има стабилна коалиция за управление, в нея трябва да участват четири партии. В резултат на това Европейският съюз го очаква ляв завой, тъй като в очертаващата се коалиция между християндемократите (ЕНП), социалдемократите (ПЕС), либерали и зелени, десните са очевидно малцинство. Големият въпрос е дали ЕНП, в която членуват българските ГЕРБ и ДСБ, ще получи втората цигулка в европейския оркестър. Или поради много различни фактори, макар и значително отслабена, ще остане водещата сила в ЕС.

За България това има особено значение, тъй като традиционно германските християндемократи – най-влиятелната партия в ЕНП, се отнасят малко по-благосклонно към източноевропейските страни. Често - като си затварят очите за очевидните им недостатъци.

На второ място, заради необходимостта да се направи голяма коалиция, политическото разделение в Европейският парламент вече няма да бъде по класическите идеологически линии ляво/дясно, а между партии, които са за европейска интеграция, и партии, които са срещу нея. Така, въпреки че националистическите партии, с изключение на Франция и Полша, не постигнаха шумен успех, те все пак ще успеят да предефинират политическите очертания на ЕС.

И на трето място, заради срутването на традиционния политическия център в страните членки от Западна Европа (във Франция той буквално изчезва), големите партии - ЕНП и ПЕС, ще трябва да търсят нова идентичност. Много от нейните нови форми със сигурност няма да се харесат на сегашните източноевропейски правителства, макар че някои избиратели ще ръкопляскат.

Все пак каква коалиция ще управлява Европа?

По принцип изходът от изборите за Европейски парламент няма 100-процентова корелация със състава на Европейската комисия – институцията, която е в центъра на политика в Брюксел. Причината е, че често тежестта на отделните парти в европарламента се различава съществено от състава на националните правителства в страните членки. Например разликата между ЕНП и ПЕС в европейския парламент се очаква да бъде само 20% в полза на дясната партия, но в 28-те страни членки има само пет правителства водени от социалисти. ЕНП управлява в шест, но в още осем е ключов член на управляващата коалиция. Т.е. християндемоктратите имат надмощие в Европейския съвет (където заседават държавните и правителствените ръководители на страните членки), а именно той определя общите насоки на политиката на ЕС, както и предлага председателя на Европейската комисия.

Поради тази причина, въпреки че в Европейския парламент може да се формира четирипартийна коалиция, в която левите партии да имат по-голяма тежест, това няма непременно да окаже влияние на премиерите и президентите на 27-те страни (ако предположим, че Великобритания ще се въздържи да има думата). Европейският съвет вече на няколко пъти каза, че няма да се съобрази с идеята да предложи определения от партиите кандидат (т.нар. водещ кандидат) за председател на Европейската комисия. Позицията на Европейския съвет за първи път ще бъде дискутирана утре (на 28 май).

Заради сложната конфигурация в Европейския парламент, където поне три партии трябва да гласуват за председател на ЕК, страните няма да могат просто да наложат предпочитания си кандидат. И двете големи партии – ЕНП и ПЕС, както и зелените, заявиха твърдо, че искат политик предложен от техните среди, който е провеждал кампания за председател на ЕК. И трите партии могат да блокират всяко предложение, което ще усложни играта на постове в ЕС.

Фигурата със сигурност ще бъде компромисна - въпросът по-скоро е колко силен председател си представят страните членки, дали той да може да си говори с тях на равна нога, както правеше Жан-Клод Юнкер, или някой, който ще бъде по-скоро удобен за всички бюрократ. В подобна ситуация могат да се очакват изненадващи предложения, които досега не са били обсъждани сериозно.

Неочакваните ефекти на националистическата (р)еволюция

Като цяло националистическите партии (най-общо тези, които искат сериозно отслабване на правомощията на ЕС за сметка на страните членки) не надскочиха тавана си. Дори във Франция "Национален сбор" на Марин Льо Пен, която традиционно печели изборите за Европейски парламент, има малко по-слаб резултат от 2014 г. и вероятно ще има с двама евродепутати по-малко. Усещането за успех се дължи на това, че президентът Еманюел Макрон не успя да постигне целта, която си беше поставил от президентските избори през 2017 г. - да победи анти-ЕС партията на Льо Пен (която през 2016 г. агитираше за Frexit). Според последните данни формациите на Льо Пен и Макрон получават по равен брой места в ЕП - по 23.

В Италия Северната лига на Матео Салвини - идеологът на т.нар. "националистически интернационал", ще получи около 30% от гласовете на италианците. Това потвърждава статута на лигата като първа политическа сила в страна, но е доста под някои прогнози, които през февруари даваха 35% за партията. При условие, че Салвини беше една от медийните звезди на евроизборите и би трябвало само да увеличи подкрепата си, сериозният спад спрямо националните избори през 2018 г., когато лигата получи 37% показва, че звездната му слава поувяхва.

Другите доскорошни звезди - австрийската Партия на свободата, на теория почти не губи подкрепа на евроизборите. Но спрямо парламентарните избори в страната, които се проведоха през 2017 г., когато FPO събра голяма подкрепа заради мигрантската криза в ЕС, днешният й резултат на практика връща партията в базова позиция, преди да започне възходът й.

Категорично добро представяне имат националистите в Полша и Унгария. Управляващата във Варшава "Право и справедливост" постига исторически най-добрият си изборен резултат с малко над 43%, а управляващата в Будапеща "Фидес" има над 50% от гласовете на унгарците. Докато резултатът във Полша попарва надеждите на опозицията за промяна в страната, то в Унгария победата на премиера Виктор Орбан не е неочаквана и идва за сметка на крайнодясната "Йобик".

Въпреки добрите резултати на националистите в Източна Европа, включително в България, картината не е толкова еднозначна. В Полша проевропейските партии реално също толкова гласа колкото и "Право и справедливост", а дори в доминираната от Орбан Унгария се появиха нови партии, които оспорват режима му. В Словакия и Румъния социалистическите партии, дълго свързвани с корупция и авторитарни наклонности, губят от нови либерални формации.

Този удар в тавана на националистите обаче не означава, че те няма да имат сериозно влияние върху европейската политика. На практика те принуждават традиционните партии да формират голяма коалиция, което може да доведе до обезличаване на участващите в нея формации. Именно това е една от основните причини за сериозната загуба на гласове на християндемократите и социалдемократите в Германия, а подобни резултати можеха да се наблюдават и в България. Когато основни партии с различна идеологическа окраска са в една лодка, за избирателите не остава нищо друго, освен да търсят алтернатива на друго място.

Ще започне търсене на нов облик на традиционните партии

От изявленията на водещите кандидати на основните партии се видя, че те са си взели различни уроците от спада на своята популярност и влияние.

Манфред Вебер повтаряше, че изборът на ЕНП ще означава стабилност в ЕС, сякаш отговаряйки на притесненията на тези европейци, които не искат да виждат промяна в техния живот. Именно на тази основа се опират и националистите, които проповядват идеята, че ако страните членки си изземат обратно някой от отстъпените на Брюксел правомощия, животът ще се върне там където е бил преди 20 години. "Да спрем кризисното мислене в Европа и да мислим за позитивно бъдеще", беше основното послание на Вебер.

Германският политик има и много по-скептична позиция по отношение на политиката за климатичните промени. В Германия на практика всички големи партии охладняха към агресивно провеждания енергиен преход към зелени технологии. По време на кампанията си Вебер обясняваше, че трябва да се търсят нови технологични решения, вместо да се налагат глоби и рестрикции на страните от съюза.

Обратно, поне от думите на Тимерманс, ПЕС искат радикално нов дневен ред, който според тях искат избирателите. Поуката за социалистите е, че техният лош резултат се дължи на отказа на левицата да предложи реална защита на засегнатите от икономическите промени в последните години, които търсят закрила при националистите. За това рецептата на левицата ще бъде ограничаване на свободната конкуренция (например през ново данъчно законодателство) и повече регулации, които да гарантират по-висока социална защита.

Тимерманс поставя борбата с климатичните промени на първо място в дневния си ред, което освен лично убеждение е и политическа стратегия. Лидерът не ПЕС в европарламента Удо Булман например обвърза загубата на собствената си социалдемократическа партия в Германия именно с пренебрегването на този въпрос, което е довело до преливане на гласове към зелените.

По време на кампанията си Тимерманс беше и много по-категоричен по въпроса с миграцията, която разделя Изтока и Запада в ЕС. Според него, ако източноевропейските страни не проявят солидарност и не приемат мигранти, то западноевропейските страни е логично да намалят финансовите си помощи към тях. Подобна позиция е доста заплашителна, като се има предвид, че именно сега предстоят решаващите преговори за европейския бюджет за периода 2021-2027 г.

Както Тимерманс, така и Маргрете Вестагер, кандидатът на либералите за председател на ЕК, бяха много категорични, че защитата на върховенството на закона, свободата на словото и въпросите за равноправието между мъжете и жените ще бъдат в центъра на тяхното внимание. Изявлението, което ще конфронтира поне няколко източноевропейски страни, включително България, е доста смело, като се има предвид, че те ще трябва да търсят подкрепа не само в Хага или Париж, за да оглавят ЕК. Това е сигнал, че битката кой да оглави най-важната европейска институция ще бъде тежка, а под повърхността й много от правилата на феър плея ще отпаднат.