Гръцки отпор на Русия

В интервю за BuzzFeed News македонският премиер Зоран Заев също каза, че гръцки бизнесмен, "симпатизиращ на руската кауза", е платил значителни средства на противниците на споразумението за името, за да провокират насилие в месеците преди референдума, очакван по-късно тази година.

"Мисля, че в сегашната ситуация посещението на външния министър Сергей Лавров в Атина губи актуалност, най-малкото в планирания срок през септември", заяви руският посланик в гръцката столица Андрей Маслов. То бе поискано от Москва, за да подготви визитата на премиера Алексис Ципрас в Русия.

Какво се случи, че страната, която често настоява за отмяна на санкциите на ЕС срещу Кремъл и е сред малкото в съюза, които не изгониха руски дипломати заради употребата на бойно нервнопаралитично вещество във Великобритания през март, изгуби търпение и обяви на всеослушание, че Москва прекали?

Това е въпрос, който тепърва ще получава множество и често изненадващи отговори. Но е безспорно, че точката на пречупване е била сделката за промяна на името на Македония от юни 2018 г. с последващата покана към страната за преговори за членство в НАТО и евентуално в ЕС през 2019 г. Понеже процесът зависи от поредица решения, референдум и гласувания в Скопие и Атина, изглежда, в Москва са решили, че залогът да бъде провален е достатъчно висок. Целта оправдава не само да се действа директно в Македония или през структури в Белград и София (според разследване от юни 2018 г. на OCCR, македонската NOVA TV и сръбската мрежа за разследване на корупцията KRIK), но и риска от влошаване на отношенията с Гърция.

Няколко дни по-късно Хедър Науерт, говорителка на Държавния департамент на САЩ, написа в Twitter: "Подкрепяме Гърция в защитата на нейния суверенитет. Русия трябва да прекрати дестабилизиращите си действия." Москва веднага обяви, че са се потвърдили подозренията ѝ, че Атина е действала под натиска на Вашингтон - едно от най-често използваните от Русия обяснения за събития, които я засягат.

Гърция е приятел на Русия, но сделката със Скопие е приоритет за премиера Ципрас и Москва ще плати цена за действията си, казва за Newsweek Димитър Бечев, старши сътрудник в Atlantic Council. Според него целите, които преследва Русия, не отиват по-далеч от това да бъде спряно или забавено разширяването на НАТО и ЕС.

"Москва твърдо е решила да спре разширяване на НАТО в Югоизточна Европа, но повечето анализатори смятаха, че тя ще съсредоточи усилията си върху Македония, а не върху Гърция", коментира за Guardian и Джеймс Кър-Линдзи от London School of Economics.

В Атина би трябвало да разполагат с безспорни доказателства за намесата на Русия, при положение че външният министър Никос Коциас е известен като радикален левичар и патриот в кабинет, в който националистите от "Независими гърци" контролират министерството на отбраната. Съдбата на това правителство (редовните избори трябва да са през есента на 2019 г.) е заложена на карта от сделката с Македония и докато не бъде преодоляно и последното препятствие пред приключването ѝ, ще изглежда, че Русия е готова да свали управлението на страна от ЕС и НАТО, за да постигне своето на Балканите.

За Македония в най-лошия случай това ще означава цялата нова динамика, донесена от правителството на Зоран Заев, да се окаже пропиляна политическа и обществена енергия, а на останалите страни от Западните Балкани ще е даден урок "да си налягат парцалите".

В Русия, изглежда, смятат, че имат достатъчно солидна база в гръцкото общество, за да клатят управлението. Миналата година американският Pew Research Center показа, че Гърция е една от четирите сред проучените 37 държави (другите са Виетнам, Филипините и Танзания), в които над 50% от населението одобрява международната дейност на президента Владимир Путин. Освен историческите корени на връзките с Русия, допринесла за появата на независима Гърция, на мнозина гърци допада имиджът му на силов лидер. В страната има и стотици хиляди т.нар. понтийски гърци (потомци на прогонените преди век от Османската империя), преселници от бившия СССР след разпадането му. Те поддържат контакти с местата, от които са дошли, и имат компактни общности и сдружения.

Спорът ще продължи и Атина поне посочи публично заплахата и желание да се изправи срещу нея. Но това може да се окаже част от една доста по-дълга "игра на влияние". Както казва пред New York Times Никос Констандарас от "Катимерини", цялата история може да доведе до преоценка на отношенията с Москва и претенция за по-важна роля в стабилизирането и евроинтегрирането на Западните Балкани. Последното бе коментирано още преди сделката с Македония - ако тя успее, има потенциал събитията в тази част на полуострова вече да не се диктуват от случващото се по оста Белград - Тирана (без да забравяме и интересите на Анкара в района). Водеща може да стане динамиката между Скопие и Атина или Скопие и София, а това е доста по-различна ситуация спрямо последния четвърт век.

"Изглежда, Русия не осъзна колко важно е споразумението за това правителство. С драстичното си решение да изгони руски дипломати Атина демонстрира колко е ядосана от опитите на Москва да провали най-важната ѝ външнополитическа победа", казва още Кър-Линдзи.

Флориан Бибер от Университета в Грац напомня, че Русия вече е направила демонстрация в Черна гора на решимостта си да предизвиква нестабилност на Балканите, за да спре излизането им от това, което някои в Москва още смятат за своя орбита, и преминаването им към евроатлантическите структури. По думите му пред Newsweek проникването сред гръцки и македонски националисти показва, че тези "патриоти" са готови да бъдат употребени, а това същевременно засилва позициите на търсещите компромисно решение между Атина и Скопие и приемането на Македония в НАТО.

Показателна е реакцията на Коциас миналата събота. В интервю за изданието "Ефимерида тон синтактон" той бе попитан за недоволството на Русия от поканата на НАТО към Скопие за започване на преговори за членство. Отговорът му бе: "Русия трябва да разбере, че не може да не уважава националните интереси на друга държава само защото се чувства по-силна."