Дървото ГРУ и гората от спецслужби

Раздробяване на монопола

В множество официални доклади на страни в ЕС и НАТО през последните години се посочва, че руските служби се занимават не само с обичайното събиране на информация или индустриален шпионаж, а и с агресивни кампании в подкрепа на геополитическите цели на Кремъл. Това включва дестабилизиране на европейски правителства, прокарване на руски икономически интереси, атаки срещу политически противници.

Ако в СССР имаше две служби за действия в чужбина - Комитетът за държавна сигурност (КГБ) и военното разузнаване (ГРУ), сега този монопол е разбит на поне четири агенции. Това са Службата за външно разузнаване (СВР), Федералната служба за сигурност (ФСБ), Главното управление на Генщаба (ГРУ) и Федералната служба за охрана (ФСО).

Швейцарското ножче на Кремъл

Още от съветско време идва традицията в хоризонтален план подобни структури да са ангажирани с доста по-широк кръг задачи в сравнение със западните си аналози и да използват други министерства - например на външните работи и икономиката - за дейността си до степен, че понякога са способни да ядосат някой министър в борбата си да поставят под контрол дадено посолство или търговско представителство.

Структурата, правомощията и сферата на дейност на руските специални служби често се припокриват, което би трябвало да води до здравословна конкуренция помежду им. Но също така повишава опасността от вътрешни вражди и битки и случаи на поемане на прекомерно голям риск, включително за да бъде спечелено вниманието и благоговението на Кремъл.

Венсан Жове разказа в Le Nouvel Observateur през лятото на 2014 г. например, че полк. Виктор Илюшин от ГРУ е бил изгонен от Франция за събиране на компрометираща информация за личния живот на президента Франсоа Оланд. Това не е характерно за военните - те се интересуват от данни за армията и икономиката на противника, докато с политическата информация се занимават СВР и ФСБ. През 2004 г. в Доха беше убит в бомбен атентат чеченският бунтовнически лидер Зелимхан Яндарбиев, а властите задържаха няколко души, за които смятат, че са агенти на ФСБ.

По отношение на разположението им във вертикалата на властта между службите също има отчетливи разлики - директорът на ГРУ има пряк достъп до президента, ФСБ и СВР му предоставят всеки ден различни кратки доклади, а ФСО също може да го информира отделно. Така възниква въпросът какво научава Путин от службите си.

По принцип би трябвало информацията да преминава през две места - Съвета за сигурност и администрацията на Кремъл. Но съветът, макар и с влиятелни членове, е със съвещателни функции и със състав от почти 30 души едва ли е толкова ефективен, колкото в пъти по-тесните "кабинети за сигурност" в Лондон, Вашингтон или Йерусалим. При президентската администрация винаги изниква въпросът за капацитета и квалификацията ѝ да анализира докладите на отделните служби, да проверява достоверността на източниците или данните им и да ги свежда до обобщение от половин до една страница, която всеки ден се поставя на бюрото на Путин. Което води до основния въпрос - "Кой говори в ухото на Путин".

Пазители на статуквото

За разбиране на това как функционира екосистемата на "руската разузнавателна гора" е важно да не се забравят основните мотиви на службите. А също така и призмата, през която всяка от тях вижда събитията.

На първо място, те са пазители на Кремъл - не толкова на конституционния ред, колкото на реалното статукво, каквото и да е то. Иначе казано, това са структури, които изпълняват нареждания на президенството - без дискутиране на алтернативи или ефективност, вместо да го захранват със сведения, достатъчно богати и разнобразни, за да взима президентът "информирано решение".

Това ги превръща просто в поредната група в руския елит (макар и с доста повече информация и ресурси) редом с армията, военнопромишления комплекс или преследващите финансови интереси от близостта с властта. С една важна особеност - твърде голямата тежест в дейността им в посока на политическия контрол вътре и вън от страната. Това включва следенето и заглушаването на опозиция и инакомислещи, компрометирането на критици на Москва и подпомагането на структури в чужбина, които симпатизират или просто са полезни на Русия.

На второ място идва представата на службите в какъв свят действат. И тя вероятно може да се опише като "военновременен манталитет". Три фрази, цитирани в изследване на Марк Галеоти за Европейския съвет за външна политика, представят този манталитет така: Русия (в смисъл на нейната политическа, историческа, религиозна и социална идентичност) е под сериозна, дори екзистенциална заплаха; винаги, когато Западът губи, ние печелим (в действителност животът е доста по-сложен); по-добре е да се действа, отколкото да се бездейства.

Последното означава нещо много важно - по-голяма от обичайното готовност да се поема риск. Включително защото дори при провал в чужбина той се тълкува само като тактически проблем по пътя към голямата цел - окончателната победа във войната.

Този контекст затруднява и тълкуването на агресивността на Русия през последните години. Какво е нападението в Солсбъри - почти аматьорски провал или операция (за отвличане на вниманието?) от много по-широка рамка на конфликт, която не ни е известна?

Кой използва структурите

Поради това светът чува много по-често за ГРУ и ФСБ, отколкото за СВР. Във външното разузнаване времето тече с десетилетия, а не с месеци, и поради естеството на дейността му то предпочита да работи дълбоко потопено и отдалечено от бурните събития на повърхността.

ГРУ за сметка на това е на другия полюс - военното разузнаване не само събира внушителни масиви информация, но и има спецотряди, обучавани да си вършат работата при невъзможни обстоятелства. Не става дума за някаква "мъжкарска култура" в управлението, а за това как се преследва крайната цел - по време на война е важно един мост да бъде взривен, а не дали отрядът ще бъде заловен от противника след това. От своя страна контраразузнаването ФСБ, което от 2013 г. има право да действа и зад граница, със своите антитерористични отряди като "Вимпел" и "Алфа" е едва ли не професионално длъжно да бъде параноично и активно.

Иначе казано, СВР няма "спецназ", а в ГРУ и ФСБ има доста такива мъже. Въпросът е кой ги използва. В годишната си реч ген. Герасимов даде да се разбере, че армията и Генщабът не са най-силната силова институция в страната, че има центрове с повече власт за взимане на решения в Кремъл или разузнавателната общност. Тяхната перспектива не е като на военните - да се подсили с хибридни действия способността да се води война, а да се действа, особено срещу НАТО, и то арогантно, агресивно, конфронтационно, без това да води до откриване на стрелба. С други думи - без да се попада в заглавията на западните медии, от които разбираме само за провалите, но не и за успехите на руските служби.