Газова еуфория с политически заряд в Кипър

Основният проблем е, че "Глафкос" не дава по-ясни отговори на въпроса накъде ще потече кипърският газ. Всички отворени опции за евентуални маршрути - чрез терминали за втечнен газ в Кипър и Египет или чрез газопровода EastMed, са изправени пред сериозни икономически и политически препятствия.

Варианти много, решение още няма

Целта на Кипър е строеж на терминал за втечняване на природен газ на острова. Той би превърнал страната в регионален център за транспорт на газ и ще засили позициите й в преговорите с Турция за решаване на Кипърския въпрос. Изграждането на съоръжението бе и сред намеренията на ExxonMobil, ако открие достатъчно големи количества газ, което обаче не се случи в "Глафкос".

За да бъде терминалът икономически жизнеспособен и да оправдае инвестиция от порядъка на 10 млрд. долара, са необходими 300-400 млрд. куб.м газ – количество, каквото няма в кипърската офшорна зона. Въпреки това "Кипър трябва да се съсредоточи приоритетно върху изграждането на терминал за втечняване, като се използва газът от трите открити находища – "Афродита", "Калипсо" и "Глафкос", а недостигащото количество се привлече от полето "Левиатан" в Израел, което все още търси експортни пазари", казва д-р Чарлз Елинас. При такъв вариант износът на втечнен газ може да започне след 6-7 години. "Колкото повече се бавим, толкова по-трудно ще става заради променящите се глобални пазари", посочва Елинас.

"Афродита" и "Калипсо" обаче играят в други икономически и политически сметки. Като най-реалистичен вариант на този етап се смята преносът на газ от двете кипърски находища към терминалите за втечняване в Египет, откъдето той ще бъде изнасян към ЕС. Този маршрут се поддържа и от кипърския енергиен министър Георгиос Лакотрипис, който заяви, че "Афродита" е "най-узрялото" за експлоатация находище и не трябва да се бави. Ако газът от двете кипърски находища тръгне към Египет, това не само ще остави Кипър с незначителна печалба, но и ще затвори вратата за по-ранно изграждане на завод за втечнен газ на острова.

Египет също се бори за този вариант, тъй като привличането на повече газ ще му помогне да реализира амбицията си за регионален енергиен лидер в конкуренцията с Турция. Проектът има политическа подкрепа на високо ниво. През септември миналата година Кипър и Египет подписаха рамково междудържавно споразумение за изграждането на подводен тръбопровод от "Афродита" до египетските терминали, който се очаква да струва около 1 млрд. долара. Чрез него Кипър се надява да доставя газ за ЕС от 2022 г.

"Този ход изглежда разочароващ за определени кръгове в Израел, като се има предвид, че все още не е постигнато споразумение между Кипър и Израел за "Афродита". Така новите газови открития могат да изострят турските заплахи срещу енергийната програма на Кипър, а от друга страна, да допринесат за нововъзникваща енергийна конкуренция в триъгълника Кипър - Израел - Египет", прогнозира д-р Зенонас Дзиарас.

Сложният възел се заплита още повече от амбициозния план на Израел, Кипър и Гърция за изграждането на близо 2000-километровия подводен газопровод EastMed, който да транспортира газа от израелските и кипърските находища до Европа.

Кипър и Израел инвестираха в проекта значителен политически капитал. Бъдещият газопровод е важен не само за реализацията на енергийните им програми, но и в битката им с Турция за влияние в Източното Средиземноморие и Близкия изток. Проектът е от "общ интерес" и за ЕС от гледна точка на енергийната му сигурност.

Газопроводът EastMed ще бъде в центъра на "срещата на върха" на Израел, Кипър и Гърция на 20 март в Израел, на която се очаква да подписване на междудържавното споразумение. В срещата ще участва и американският държавен секретар Майк Помпео. Присъствието му говори за интереса на САЩ в региона и отваря "чадър" над тристранното сътрудничество Кипър - Гърция - Израел, особено в енергийната сфера.

Египет, който има най-много газ в региона, не само не проявява интерес да се включи в тръбата с добива от своите находища, но е и против EastMed да се реализира. "Проучването за осъществимостта на проекта ще продължи до две години - лукс, който регионът вече не може да си позволи", заяви енергийният министър Тарек ел Молла.

Въпреки силната политическа подкрепа газопроводът е икономически неефективен и неизпълним на този етап. Той е труден и скъп - разходите за изграждането му се изчисляват на около 7 млрд. долара. "EastMed e политически проект, той не е търговски жизнеспособен проект. Затова досега получава подкрепа само от политици. Няма компании за нефт и газ, които да се ангажират да инвестират в него, нито купувачи, които да се ангажират да купуват газ. Разходите за строителство ще направят цената на газа неконкурентна на европейските пазари", посочва д-р Чарлз Елинас.

Проблемите с потенциалните маршрути на източносредиземноморския газ засягат и България. През октомври след срещите си в Кайро премиерът Бойко Борисов посочи, че за България Египет е потенциален доставчик на газ и страната ни има интерес да се включи в газовия проект между Египет, Гърция и Кипър (макар че такъв, с участието на трите страни, всъщност няма). През ноември, след четиристранната "среща на върха" във Варна, израелският премиер Бенямин Нетаняху обеща България да получи израелски газ чрез EastMed.

"Понеже EastMed не е жизнеспособен проект, България може да сключи сделки за купуване на газ с египетските терминали за LNG в Идку и Дамиетта, които се очаква да достигнат пълен капацитет през следващите 1-2 години. Друга възможност е да изчака изграждането на завод за втечнен природен газ в Кипър, което ще отнеме време. Процесът по откриване на нови газови залежи ще изисква поне още три години, а износът на втечнен газ ще бъде отложен до над 10 години", посочва д-р Чарлз Елинас.

Блъфира ли Турция

Най-рисковият елемент от кипърския газов пъзел е Турция. Анкара оспорва правото на Кипър да проучва и експлоатира морските газови залежи, тъй като според нея почти цялата изключителна икономическа зона на Кипър, определена съгласно международните норми, попада или в нейния континентален шелф, или принадлежи на признатата само от нея Севернокипърска турска република.

"Ние сме решени да използваме нашите права върху природния газ и петрола в Източното Средиземноморие и Черно море по най-добрия начин", заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган само дни след обявяването на успеха в "Глафкос". В края на октомври Турция започна първия си сондаж край Анталия с платформата "Фатих". Сега Ердоган обяви, че вторият турски сондажен кораб, наречен "Явуз", ще започне да пробива за нефт и газ в Средиземно море. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу използва "Глафкос", за да предупреди в края на февруари: "В следващите дни започваме сондажи с два кораба около Кипър. Нека тези, които идват в региона отдалеч, и техните компании да видят, че нищо в Средиземноморието не може да стане без Турция."

Агресивната реторика на Анкара и периодично обявяваната готовност за турски сондажи в офшорната зона на Кипър съпътстват от години работата на международните компании край острова, но след откритието на ExxonMobil се засилват. "Анкара иска да наложи своите условия върху геополитическата и енергийната игра в Източното Средиземноморие и се опитва да направи това чрез принудителни средства. От тази гледна точка е много вероятно да видим Турция да сондира както на север, така и на юг от Кипър. Това е в контекста на стратегията й за ескалация на натиска, която цели да създаде проблеми за енергийната програма на Кипър и да даде на Турция дума в енергийната мрежа, която се развива и включва също Израел, Египет и Гърция", смята д-р Дзиарас.

Така и след откриването на "Глафкос" енергийното развитие на Източното Средиземноморие остава в капана на преплетени интереси.

Преглед на оригинала