ЕС търси терапия

Тази седмица например осем държави поискаха ЕС да бъде по-амбициозен в мерките си за справяне с климатичните промени. Демаршът е отговор на общата инициатива на Германия и Полша и няколко източноевропейски страни, които настояха Брюксел да бъде по-умерен в желанията си.

Въпреки че това изглежда като частен случай на нормално противоречие, не е точно така. Борбата с климатичните промени се превърнаха в знаме, което Брюксел развява всеки път, когато твърди, че е глобален лидер. Целият предстоящ бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. е насочен към борбата с климатичните промени, като сега спорът е колко точно процента от него да отиват конкретно за тази цел. Формално делът на средствата в бюджета може да изравни фондовете за земеделие – най-голямото разходно перо за ЕС.

Малко преди това австрийският канцлер Себастиан Курц поиска промяна в договорите на ЕС, така че в тях да се предвидят реални мерки срещу страните, които нарушават основни демократични принципи. Това предложение естествено е насочено срещу Полша и Унгария и макар че едва ще мине, показва как правителството във Виена иска да увери своите избиратели, че е твърдо с източноевропейците.

В декларацията от срещата на 27-те те поемат десет задължения, които трябва да покажат, че ЕС гледа напред и може да тушира напреженията. "Ние винаги ще търсим общи решения, ще се изслушваме един друг в дух на разбирателство и уважение", гласи една от десетте точки. Езикът на декларацията е внимателно калибриран, за да не обиди никого. Например климатичните промени се споменават в последната точка, която обявява, че ЕС ще се стреми да е отговорен глобален лидер, но не се говори за по-високи амбиции.

Ако се върнем на авторите на наръчниците за самопомощ, те едва ли биха препоръчали поемането на толкова много пожелания за самоусъвършенстване – техният съвет би бил човек да поеме едно ясно задължение, но да го спазва.

Пожелай пак и ще ти се върне

Следващата препоръка във всеки уважаващ себе си наръчник за самопомощ е да се направи нов опит за привличане на вниманието на обекта на желанието. Опитите на ЕС да го направи не спират, но няма съгласие как.

С две думи, основният спор е колко силна да е намесата на ЕС в ежедневните дела на страните членки. Това отчасти е резултат от засилването на националистическите партии, за които отслабването на Брюксел е основно послание за печелене на гласове. Но за други страни като Франция подобен подход цели да възпре европейските институции да налагат правилата на единния пазар.

Преди пет години Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейската комисия, каза, че оглавяваната от него институция е последният шанс на ЕС да не изгуби подкрепата на европейците. Засега подкрепа печелят популистите Източник: Reuters

Европейската комисия начело с Юнкер още през 2014 г. беше обещала да се въздържа от опити да регулира всичко – "големи в големите неща, малки в малките неща", но досега изглежда точно обратното. И причината е желанието на бившия люксембургски премиер да вкара повече политика вместо задкулисни сделки и компромиси в европейските институции, тъй като избирателите трудно разбират какво става в "черната кутия Брюксел". Когато обаче има политика, има и печеливши и губещи, както се случи например със законодателството за приемане на бежанци, което тотално отрови отношенията между източните и западните страни членки.

Сега ЕК предлага все повече решения в ЕС да се взимат с квалифицирано мнозинство, например в данъчната област и външната политика. Това ще засили ефективността на европейските институции, но ще създаде още повече губещи и неприятно напрежение.

Линията между повече/по-малко намеса не е съвсем ясно очертана. От една страна, например двете управляващи партии в Италия – Северната лига и движението "Пет звезди", определено не искат Брюксел да им се бърка във вътрешните дела. Но за сметка на това настояват ЕС да има засилени правомощия да се справя с миграционния натиск.

Франция иска да види по-силни европейски институции (например Европейският парламент да има право на законодателна инициатива) или пък бюджет на еврозоната, който да помага на страни, изпаднали в структурни проблеми. Германия обаче е твърдо против нов евробюджет, тъй като заедно с Холандия смятат, че страните членки трябва да са способни сами да решават домашните си икономически проблеми. В същото време Амстердам подкрепя Париж за това преговорите за членство с Турция да бъдат прекратени.

Плетеницата от интереси е особено гъста, тъй като всяка страна има определени традиционни предпочитания, паневропейските политически партии имат своите платформи, а кандидатите да оглавят Европейската комисия имат своите идеи да блеснат под светлината на прожекторите. Например Европейската народна партия (ЕНП) са по-скоро за по-малка централизация, докато социалисти, либерали и зелени настояват за обратното.

В опит да спечели въображението на европейците например водещият кандидат на ЕНП (в която членуват ГЕРБ и ДСБ) Манфред Вебер иска общ европейски план срещу рака, така че Европа да бъде първа, която да намери лек за смъртоносната болест. Социалистите и техният кандидат Франс Тимерманс пък настояват за общоевропейски мерки за борба с бедността или пък единни стандарти за равноправие между половете.

Навигацията между различните предложения става още по-сложна, като се има предвид, че много от тях са само политически жестове. Вебер например подкрепя създаването на европейска армия и европейска агенция по сигурността по модела на ФБР. Идеята по-скоро няма да мине и звучи по-скоро като опит за подаване на ръка към бъдещата нова либерална формация в Европейския парламент, която настоява за това.

Тези различни терзания ще трябва да залегнат под някаква форма в бъдещия лидерски дневен ред на ЕС, по който ЕК ще се ръководи в следващите пет години. На практика обаче най-често събитията движат ЕС. Почти без изключение всяко по-сериозно институционално развитие е било взето в отговор на някоя криза. Това естетсвено води до засилване на правомощията на Брюксел, който е по-удобен за националните правителства, когато трябва да се предприемат неприятни мерки.