Марио Драги и ЕЦБ отново се изправят срещу забавящата се еврозона

Тъй като рискът от рецесия в Европа нараства, банката се очаква да предприеме сериозни мерки в четвъртък

Погледите на инвеститорите са насочени към президента на ЕЦБ Марио Драги, който в четвъртък се очаква да обяви мерки за справяне със заплахата от рецесия в еврозоната

Кирил Кирчев

Погледите на инвеститорите са насочени към президента на ЕЦБ Марио Драги, който в четвъртък се очаква да обяви мерки за справяне със заплахата от рецесия в еврозоната © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Ако Марио Драги се надяваше на спокойствие няколко месеца, преди да се оттегли от ръководния пост на Европейската централна банка (ЕЦБ) в края на октомври, вече определено е разочарован. Той ръководи финансовата институция осем напрегнати години. През 2012 г. съумя да овладее паниката от надвисналата опасност от разпадането на еврозоната, като обеща да направи "каквото е необходимо", за да спаси валутния съюз. През 2015 г. въведе количествено облекчаване (QE, печатане на пари чрез изкупуване на облигации) в условията на яростна опозиция от северните страни от еврозоната.

Сега еврозоната отново флиртува с рецесията и правителствата не помагат, защото бавно разхлабват фискалните си политики. На срещата на централната банка на 12 септември Драги трябва да се изправи за последен път пред тази опасност, пише сп. Economist.

Тревогите на инвеститорите за рецесия и въздействието на търговската война понижиха доходността на облигациите. Ястребите в ЕЦБ - като Йенс Вайдман, управителя на Бундесбанк, и Клаас Нот – на Холандската централна банка, са твърдо против прекаляването с големи стимули.

Но икономическите данни не дават повод за оптимизъм. Германската икономика се сви през второто тримесечие, а редица икономисти очакват спад и през третото. Италия е в застой. Последните данни от началото на септември не показват признаци за нарастване на производството в Европа. Колкото по-голямо и продължително е свиването на производството, толкова по-голяма е вероятността проблемите да се пренесат в останалата част от икономиката. В Германия ефектът вече стига до продажбите на дребно и фирмите планират да наемат по-малко персонал.

Опасно ниска инфлация

Както общата инфлация, така и базовата – от която са извадени нестабилните цени на храните и енергията, са около 1%, под целта на ЕЦБ за инфлация под, но близо до 2%. Средносрочните очаквания на инвеститорите са спаднали до 1.2%, което е под нивата от 2014-2015 г., когато ЕЦБ прибегна до количествено облекчаване.

В опит да засили доверието си банката промени езика в съобщенията си, за да подчертае, че не иска последователно да достигне целта от 2%.

Някои икономисти, сред които Лари Самърс от Харвардския университет, твърдят, че с останали малко инструменти централните банки трябва да се въздържат от действия, така че да принудят правителствата да пристъпят към промяна на фискалните си политики.

Те са прави, че първопричината за икономическите проблеми е слабото търсене. Разходите за държавни облигации в голяма част от еврозоната са близо до нулата или под нея (в глобален мащаб количеството облигации с отрицателна доходност се е удвоило от началото на годината до около 17 трлн. долара). В един идеален свят при такава ситуация правителствата биха се възползвали от възможността да заемат средства толкова евтино, за да инвестират. И също така е вярно, че паричната политика вероятно ще бъде по-малко ефективна, тъй като лихвите са рекордно ниски. Депозитната лихва на ЕЦБ вече е -0.4%. В един момент ползите от по-нататъшното намаляване на лихвите ще се компенсират от разходите на банките, например ако клиентите започнат да теглят средства от тях и по този начин ги заплашат от дестабилизиране.

Последен опит на Драги

Но за ЕЦБ ще е безотговорно да не предприеме никакви стъпки, смята Economist и почти всички инвеститори и правителства очакват действия от нея в четвъртък. Според Wall Street Journal обаче Драги е изправен пред сериозна опозиция в ръководството на банката колко дълбоки трябва да бъдат мерките.

Законово тя е задължена да постигне ценова стабилност. Германското правителство проявява малък апетит да увеличава разходите, дори ако цялата крива на доходността на държавните облигации е под нулата. Има още по-малко признаци на координирани регионални фискални стимули от страна на правителствата. Докато те не започнат да харчат повече, ЕЦБ няма друг избор, освен да действа. Затова и очакванията са високи към Марио Драги на 12 септември - въпреки че обхватът за намаляване на лихвите е ограничен, той все още съществува.

Важното е да се смекчи въздействието на ниските лихви върху финансовата стабилност, а това може да стане например чрез "подреждане" на депозитните лихви. В този случай банките могат да получат отстъпка за част от лихвите, които иначе би трябвало да платят за съхранение на резервни пари в централната банка. Ако това стане, ЕЦБ може да си позволи да намали лихвите допълнително, без да взриви банковата система.

Драги също така трябва да рестартира QE и да ангажира банката да купува облигации, докато базовата инфлация покаже значимо възстановяване. Управителят на ЕЦБ каза наскоро, че смята покупката на активи като особено полезна за съживяване на инфлационните очаквания.

Едно от ограниченията в момента е самоограничението на ЕЦБ какъв дял от облигации на дадена държава може да купи. Препоръката на изданието е то да се промени и банката да може да купува до една трета или 50% от облигациите на правителство от еврозоната, което ще бъде силен сигнал от банката.

Законността на QE все още се поставя под въпрос в Конституционния съд на Германия, но решение на Европейския съд от миналата година, изглежда, дава възможност на ЕЦБ да повиши тези граници в стремежа си за ценова стабилност. Обещанието за по-ниски разходи за заеми за по-дълго време може дори да накара правителствата да емитират повече дълг.

И на последно място, Драги трябва отново да призове правителствата да упражнят фискалните си правомощия, за да се противопоставят на рецесията. Решителен отговор на Драги сега ще спести много работа на неговата наследничка Кристин Лагард по-късно. Той е в уникална позиция - неговият висок статус сред инвеститори и правителства му дава истинско влияние. И тъй като той се оттегля от поста след няколко седмици, може да бъде по-твърд при представянето на посланието си, че правителствата, а не само ЕЦБ, трябва да действат. Това би го бетонирало като човека, който спаси еврото.

Пречат или помагат прекалено ниските лихви

Икономисти предупреждават, че тенденцията на отрицателен лихвен процент, ако продължава да се разпространява, може да навреди на финансовата система и реалната икономика. Азиатските страни също се подготвят за подобна ситуация поради слаб икономическия растеж, пише Nikkei Asia Review. Сега една четвърт от световните дългови ценни книжа с инвестиционен клас носят загуба на инвеститорите. Дълговите инструменти с отрицателна доходност се разрастват особено бързо в Европа и в Япония, където централните банки са намалили лихвите си под нулата.

Прекомерно ниските лихви намаляват печалбите на банките, те са принудени да намалят кредитирането, а това води до отрицателни ефекти върху икономиката, предупреждава Маркус Брунермайър, професор по икономика в Принстънския университет. Според German Savings Banks и Giro Association политиката на ЕЦБ за отрицателни лихви е струвала на банките в Германия близо 2.3 млрд. евро през 2018 г., което е 10% от печалбата им през предходната година.