Равносметката от разрива в еврозоната между Севера и Юга

Има ли скрити субсидии

В действителност въпросът дали северът субсидира юга е сложен. Разликите в жизнения стандарт остават големи, но трансграничните потоци станаха по-балансирани. А северните страни отчасти са отговорни за паричната политика, от която се оплакват.

При появата си еврото свърза в един съюз разнородни страни. БВП на човек от населението в Гърция, Португалия и Испания беше с 30-40% по-нисък, отколкото в Германия. Но Германия, все още усещаща последиците от обединението, се бореше с бавния растеж и високата безработица. Страната беше богата, но други бяха по-богати от нея. В Австрия по това време средният доход на човек е с една десета, а в Холандия с една пета, по-висок от този в Германия.

През първото десетилетие на валутния съюз трансграничните банкови заеми подхранваха публичните и частните преразходи на юг, което доведе до нарастване на заплатите и подкопаване на конкурентоспособността.

Дефицитът по текущата сметка се увеличи до 12% в Португалия и до 15% в Гърция. Когато кризата удари, частните финансови потоци пресъхнаха. В Гърция, Ирландия, Португалия и Испания те бяха заменени със спасителни пакети.

TARGET2 - платежната система между националните централни банки и ЕЦБ, също действа като буфер, като дава възможност на централните банки в страните в криза в действителност да вземат заеми от други централни банки.

Автор : Капитал Източник: Shutterstock Преглед на оригинала

Ако разделим осем от страните, които се присъединиха към еврото преди 2001 г. (т.е. с изключение на предимно източните късно присъединили се държави), на север и юг, ясно се вижда, че икономическите различия са се увеличили (вижте графиката). Северът - Австрия, Финландия, Германия и Холандия, се откъсва напред, като Германия е теглена от реформи на пазара на труда. Югът - Гърция, Италия, Португалия и Испания - изостава. Франция се намира между тях. През 1999 г. приходите във Франция на човек са почти равни с тези на Германия и има излишък по текуща сметка. Днес с все още високата безработица, дълг и дефицит по текущата сметка страната изглежда повече южна.

Настъпва ли промяна

Южните страни обаче разчитат по-малко на финансовите потоци от севера. На много места балансът е заместил дисбалансите (въпреки че натрупаният дълг все още е голям). Да погледнем например паричните потоци между Германия и Испания. Дефицитът на Испания по текущата сметка с Германия почти е нулиран, като това се отразява на нетните капиталови потоци, които са се свили. През 2006 г. германските инвеститори влагат нетно в Испания 50 млрд. евро (63 млрд. долара). Миналата година сумата пада до 3 млрд. евро. Промяната отчасти отразява относителните подобрения в конкурентоспособността на южната част на еврозоната. Между 2015 и 2018 г. германските разходи за труд нарастват повече от два пъти по-бързо от тези в южните страни.

Работниците се движат от юг на север. Италианският журналист Федерико Фубини изчислява, че Германия е приела 2.7 млн. мигранти от други страни от ЕС през периода 2008 - 2017 г., като една трета от тях са от южните страни. Държави като Гърция и Португалия са загубили млади и сравнително високо образовани работници. Това означава голям трансфер на умения и инвестиции в образованието.

Нови оплаквания

Северните страни имат други оплаквания. В Германия например TARGET2 балансите често са в новините. През 2018 г., когато нейните кредити в системата достигнаха 1 трлн. евро (30% от БВП), някои икономисти твърдяха, че те представляват "скрити спасителни мерки" за страни като Италия и Испания, които имат големи дебити.

Централните банкери отговориха на тези притеснения, че голяма част от увеличението отразява "тайнственото счетоводство", необходимо за QE. Ако централна банка в южна страна закупи облигация от инвеститор, базиран извън еврозоната, но с кореспондентски банкови връзки във Франкфурт, тя се добавя към германските кредити в TARGET2. Даниел Грос, директор на мозъчния тръст в Брюксел Centre for European Policy Studies, изтъква, че тези отношения ще трябва да бъдат урегулирани само в случай че валутният съюз се разпусне изцяло.

Но възобновяването на покупката на активи от ЕЦБ означава, че кредитите на Германия в платежната система вероятно ще се увеличат още повече, което ще доведе до нови оплаквания.

Друг неспирен спор е за ефектите на паричните стимули. Испанските и италианските банки са най-големите потребители на евтиното финансиране от ЕЦБ. QE намалява доходността на облигациите, което означава по-ниски разходи за лихви за по-задлъжнели правителства.

Но паричната политика не е игра с нулев резултат (където печалбите на един са непременно за сметка на загубите на друг), казва Марсел Фратшер от Германския институт за икономически изследвания. Германското правителство също се възползва от по-ниските разходи за лихви. Северните страни, чиито икономики са по-ориентирани към износ, спечелиха най-много от слабото евро. И щяха да бъдат необходими по-малко стимули на първо място, ако Германия и Холандия стимулираха вътрешното търсене и инфлацията в еврозоната, вместо да трупат огромни излишъци по текущите си сметки.

Всички тези разделения правят реформирането на валутния съюз в най-добрия случай мъчителен процес. На 5 ноември германският финансов министър Олаф Шолц заяви, че би подкрепил обща схема за гарантиране на депозитите в еврозоната. Но уловката - и тя е много голяма, че банките в южните страни ще трябва да гарантират големите си вложения в държавни дългове с повече резерви. Страховете на северните страни, че може да се наложи да правят трансфери на юг, не отшумяват.

2019, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved