Бежанците в Средиземноморието – повече рискове, по-малко перспективи за убежище

Все по-големите рискове

Средиземноморието е една от най-опасните граници в света. През 2016 г., по данни на Международната организация за миграцията (МОМ) 3230 души са загинали при опит за преминаването й. ЕС реагира на това, като засили борбата срещу трафика на хора, включително чрез създаването на операции в Средиземноморието като EUNAVFOR Med Sophia. Като част от тази инициатива беше осигурено и специализирано обучение на либийската брегова охрана, за да могат да бъдат идентифицирани плавателни съдове, използвани за трафик на хора.

ЕС подпомага и редица други африкански държави с цел предотвратяване преминаването на техните територии на хора, тръгнали на път за Европа. Идеята е да се засекат лицата, търсещи убежище, преди да стигнат до Либия, за да не могат да предприемат рисковото пътуване през Средиземно море.

Оттогава се наблюдава значителен спад в броя на преминаванията, а оттам и на смъртните случаи. Мисията обаче беше широко критикувана по отношение спазване на човешките права на мигрантите в Либия. Доклад на ООН определя страната като ненадежден партньор, тъй като тя е в състояние на "хронична нестабилност, с нефункциониращо централно правителство".

Макар че общият брой на загиналите намалява с годините, трасето през Средиземно море става все по-опасно. Според МОМ смъртността на преминаващи е била 0.36% през 2015 г. и е нараснала до 1.13% за първите шест месеца на 2019 г. Това поражда един статистически парадокс – колкото по-голям е броят на преминаващите, толкова по-малък е рискът от смърт. Най-бързите маршрути са и най-безопасните и затова са най-често използваните. Ако те бъдат затворени, вероятността бежанците да загинат по някой от алтернативните маршрути се увеличава.

Горещите точки

Най-опасните маршрути през Средиземно море към Европа започват от Либия, Тунис и Египет и стигат до Италия и Малта. През 2014 г. смъртността по тях е била 1.81%, като се повишава до 4.3% през първото полугодие на настоящата година. В същото време Италия е най-големият бенефициент на инициативите на ЕС в сферата. Броят на пристигналите по море мигранти е спаднал с близо 80% - от над 119 хил. през 2017 г. до около 20 хил. през изминалата година.

Същевременно Испания става все по-привлекателна. Маршрутът през Западното Средиземноморие е по-кратък и следователно не толкова опасен. Приблизително 15-километровото трасе от Мароко до Испания може да се премине дори с малки лодки. Поради това страната въведе ограничителни визови изисквания за мигранти от страните от Магреб още през 1991 г. Това доведе до рязко покачване на недокументираните случаи на влизане в страната. През 1999 г. беше въведена и система за наблюдение. През 2005 г. Мароко се поддаде на натиска от Испания и прие закон, който предвижда тежки наказания за нерегламентирано излизане от страната по море. Така практически до август 2014 г. маршрутът се считаше за затворен. Оттогава обаче броят на мигрантите, преминаващи през него, отново се увеличава. През 2017 г. оттам са преминали над 22 хил. души, а през 2018 г. - над 58 хил. Смъртността също тръгва нагоре – от 0.5% през 2014 г. до 1.23% през 2018 г. За първите шест месеца на настоящата година числото е 1.1%.

Източносредиземноморският маршрут, който е от Турция до Гърция, е един от най-безопасните. Смъртността през 2015 г. е била 0.08%, като се покачва до 0.19% през 2019 г. На фона на това в Гърция по море са пристигнали най-много хора през 2015 г. - над 1 млн. души, като това е близо две трети от всички мигранти, достигнали Европа. В резултат на сътрудничеството между ЕС и Турция тези числа намаляха значително до над 29 хил. през 2017 г. и 32 хил. през 2018 г. В момента обаче те отново нарастват - до средата на август 20 300 души са пристигнали по този маршрут.

Проблемите

Затварянето на маршрут означава, че търсещите убежище и мигрантите бързо преминават към други, обикновено по-опасни маршрути. В момента има много по-малко средиземноморски прелези, но те стават все по-опасни. Рискът от смърт при опит за преминаване никога не е бил по-висок. Особено в Централното Средиземноморие преминаващите, които изпадат в затруднение, често не могат да бъдат спасени навреме.

В същото време все по-голям брой мигранти, които стигат до Европа, имат много малки шансове да получат статут на бежанци, предимно поради факта, че не идват от държави, където са заплашени от преследване. Делът на тези случаи в Италия е около 80%. Въпросът за това как хората, спасени в морето, трябва да бъдат разпределени в цяла Европа е деликатен, тъй като много европейски страни вече изпитват значителни затруднения с репатрирането на неуспели да намерят убежище лица.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.