Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци
Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Нахлуването на Турция в Сирия качва риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа.
- След оттеглянето на САЩ Русия определя условията в Сирия и е тази, която може да спре Ердоган.
- Оставеният от САЩ вакуум развързва ръцете на Путин и Иран и може да възроди ИДИЛ.
През 1975 г., след като Вашингтон оттегля подкрепата на ЦРУ за борещите се за автономия кюрди в Ирак, Хенри Кисинджър формулира американската линия по следния начин: "Обещайте на кюрдите всичко, дайте им каквото могат да вземат, и майната им, ако не могат да разберат шегата." Така повече от четири десетилетия по-късно решението на президента Доналд Тръмп да изостави кюрдите, най-важният съюзник на САЩ в Сирия, не е особено оригинално. Което не означава, че не е късогледо, безразсъдно и опасно.
Само за дни "огромната и несравнима мъдрост" на Тръмп да обяви на 6 октомври изтеглянето на американските войски от Северна Сирия и с това да отвори пътя за турска офанзива срещу кюрдите преначерта картата на бойното поле и подпали един до момента относително спокоен район в разкъсваната от осемгодишен конфликт държава. Резултатите от започналата на 9 октомври турска инвазия в Североизточна Сирия са смърт, прогонени хора и избягали от затворите джихадисти. За Европа и намиращата се на първа линия до Турция България това покачва риска от нова вълна бежанци и от терористични атаки, извършени от озовали се на свобода бойци от заплашващата да надигне глава Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ).
Импулсивните ходове на Тръмп са подарък за противниците на Америка и Запада в Близкия изток - Русия, Иран и техният клиент, бруталният режим на сирийския президент Башар Асад. Американската неангажираност и турската агресия поставят на изпитание и НАТО (вижте на стр. 34).
И след Тръмп - хаос
Когато преди десет месеца Тръмп обяви американско изтегляне от Сирия, това доведе до оставката в знак на протест на тогавашния министър на отбраната Джеймс Матис, а президентът даде на заден и само намали наполовина броя на войниците. Сега дошлата изневиделица дори за Пентагона заповед за напускане на 100 от оставащите близо 1000 американски войници в Сирия (които досега се намираха в странната позиция да стоят между съюзника на САЩ в НАТО Турция и американския партньор на терен, кюрдските милиции YPG) изцяло промени картината в региона.
От началото на турската инвазия в Североизточна Сирия насилието е довело до смъртта на десетки и до прогонването на над 150 000 души. Настъпващите турски части и сирийските бунтовници под тяхно командване вече са обвинявани в жестокости и военни престъпления. На циркулиращо из социалните мрежи видео е заснет сирийски боец, който показно екзекутира завързан кюрдски пленник.
Оставени сами пред турската офанзива, кюрдите прибегнаха към единственото спасение - договорка с Асад и Русия. "Ако трябва да избираме между компромиси и геноцид срещу нашия народ, без съмнение избираме живота", написа кюрдският командир Мазлум Абди в статия за сп. Foreign Policy. Вероятно с цел запазване на отворени опции оглавяваните от кюрдите Сирийски демократични сили от години се опитват да избягват открита конфронтация с режима в Дамаск. И сега бяха принудени да сключат немислима допреди дни сделка с Асад, носеща отпечатъците на кремълската дипломация.
"Русия не само води играта, но и определя условията в Сирия. Тя активно помогна за успешното сближаване между YPG и сирийския режим. И сега това позволява на Дамаск да влезе в Североизточна Сирия за първи път от 2012 г. насам и да наложи контрол над територии там. Така Русия определено печели", казва пред "Капитал" Синан Юлген, председател на Центъра за икономически и международни изследвания в Истанбул (EDAM). И докато Турция и Асад (с подкрепата на Кремъл) настъпват, Америка отстъпва. На 13 октомври министърът на отбраната Марк Еспър обяви, че Вашингтон ще изтегли всички оставащи американски войници в Северна Сирия, за да не се озоват притиснати между армиите на Анкара и Асад. Което на практика е признание, че Америка е безсилна на бойното поле за разлика от Русия. "Москва вероятно е най-важният играч на терен в Сирия и вече видяхме как тя постави руските сили като буфер между турската и сирийската армия", посочва пред "Капитал" Дейвид Бътър от британския аналитичен център Chatham House.
Оставеният от САЩ вакуум развързва и ръцете на Иран в региона. След като Тръмп оттегли Америка от споразумението за иранската ядрена програма и вдигна напрежението с политиката си за упражняване на "максимален натиск" върху Техеран, на практика иранският режим и неговите проксита са оставени да атакуват петролни танкери в Омрузкия проход и нефтени инсталации в Саудитска Арабия без особени последствия. Вашингтон не успява и да се противопостови на влиянието на Техеран в Сирия и Ирак, където подкрепяното от Америка правителство на премиера Адел Абдул Махди се клати на фона на облени в кръв протести.
"До известна степен Турция също печели в тази ситуация, защото успя да предотврати появата на границата си на регион, контролиран от YPG и Кюрдската работническа партия", казва Синан Юлген. Въпросът за турския президент Реджеп Тайип Ердоган е дали не започва авантюра, в която има риск да затъне. След като успя да притисне Тръмп да му даде зелена светлина за офанзивата, сега Ердоган внимателно трябва да прецени докъде да стигне тя. Една от целите - отслабване и прогонване на YPG (които Анкара смята за сирийско разклонение на ПКК) и осуетяване на създаването на кюрдска автономия в съседство с Турция, изглежда постигната за момента.
Но завладяването и контролирането на територия с 430 км дължина на 30 км навътре в Сирия, където да бъдат разселени намиращите се в Турция 3.6 млн. сирийски бежанци, може да се окаже скъпо и вероятно кърваво начинание. Както вече показва навлизането на частите на Асад в град Манбидж, в някой момент Турция ще трябва да реши дали да се сражава със сирийския режим, или да се договори с него кой какво да владее в тази зона. "Анкара ще опита да създаде някакъв вид дългосрочен демографски буфер между нея и основните сирийски кюрдски области, за да предотврати свързването на кюрдите в Турция с кюрдите в Сирия. Турските власти вече инвестираха във вид "турска зона" западно от Ефрат и северно от Алепо, където вкараха доста ресурси. От турска гледна точка те вече изразходват средства за подслоняването на сирийски бежанци в страната, така че ще гледат на "зоната за сигурност" като на ценово неутрално начинание, тоест преместване на хора от една област в друга", смята Дейвид Бътър.
Голямата опасност е възраждането на ИДИЛ в настъпилия хаос. Но както отбелязва пред "Капитал" проф. Джошуа Ландис от Университета в Оклахома, опасенията може да са преувеличени. "Нито кюрдите, нито сирийското правителство искат съживяване на ИДИЛ. Сега Дамаск е във възход, освен това е в съюз с кюрдите и разчита на помощта на Русия и Иран, така че всички тези страни имат интерес да унищожат джихадистите." Разбира се, Америка има много повече ресурси за заличаването на остатъците на ИДИЛ, но не иска да помага на Дамаск. "И САЩ трябва да решат дали не харесват повече ИДИЛ, или не харесват повече сирийското правителство. А това е голям проблем за американците, защото никога не са сигурни кого не харесват повече", добавя Ландис.
Разместването на шахматната дъска
Отдръпването на САЩ от Близкия изток, макар и сега да се случва с типичната за Тръмп шокираща непредвидимост, всъщност е продължаване на политиката на Барак Обама, който бързаше да изкара Америка от войната в Ирак и искаше да насочи вниманието й към Азия. Проблемът е за Европа, която отново се оказва неподготвена. Както отбелязва анализ на Натали Точи (съветник на върховния представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини) и Синан Еким в Politico, "за разлика от САЩ европейците не могат да си позволят лукса просто да си тръгнат. Те са свързани с Турция и Близкия изток по исторически, географски, обществени и икономически причини". Ердоган заложи "на изолационизма на Тръмп и малодушието на Европа" и рискът му се отплаща. Руският президент Владимир Путин също има защо да е доволен.
Опитите на Америка и Европа да спрат Ердоган със санкции засега не са успешни. "Санкциите са много лош инструмент, ако идеята е да накарат Турция да промени поведението си. Единственото, което могат да постигнат, е да ескалират още повече напрежението между САЩ и Турция и ЕС и Турция. За да работят подобни мерки, те трябва да имат ясна цел, а случаят не е такъв. Какво искат САЩ и ЕС да направи Турция в Сирия? Освен това санкциите са доста меки за момента", отбелязва Синан Юлген. Всъщност, ако някой може да окаже натиск на Ердоган, то това по-скоро е Путин. "Руснаците са единствените, които могат да убедят Турция. Но САЩ все още имат влияние над Анкара, защото са членове на НАТО. Същото се отнася и за Европа, която икономически е много важна за Турция", смята Джошуа Ландис. Въпросът е дали във Вашингтон и Брюксел има някой, който ще се осмели да използва тези инструменти.
Мантрата на Тръмп е, че Близкият изток не носи нищо освен "пясъци и смърт". Но историята показва, че всеки, който си тръгне прибързано оттам, отново бива завлечен в прашната бездна.
По темата работи и Марина Станева
8 коментара
От упоритото предъфкване в Капитал по темата Сирия грозно блясват трите опорки, около които се "зида" пропагандната теза за сплашване:
1. Турската офанзива ще предизвика вълна от мигранти, която заливайки ЕС, първо ще удави БГ;
2. В Сирия тепърва ще се разрази колосална война всеки срещу всеки след изтеглянето на 700 американски военни и виж 1;
3. ДАЕШ-ците ще избягат от затворите и Европа ще бъде залята от тероризъм.
Това са кръгли глупости.
1. Турската акция Извор на мир е мощно одърдорена от турската и западната пропаганда (естествено с коренно обратна конотация) като някаква колосална военна операция, докато на терен е изненадващо малка! Атаката е на фронт от едва 30 км (при обявено, че ще бъде на 300!!) и след като завзеха две кюрдски селища на 20-30 км навътре в сирийска територия, турските сили спряха.
Ако Капитал публикува карта на Сирия, това щеше да се види. Всъщност затова и не го правят, за да си оприказват опорките.
Професионално би било също да се обясни, ама не се обяснява, че освен редовната турска армия в Извор-а участват като башибозук и протурски местни племенни милиции, които всъщност са основната пехота на терен и на които се дължат всичките зверства, включая и жестокото убийство на ген.секретар на кюрдската Партия на бъдещето Хефрин Халаф, за която пишат всички значими медии по света.
Операцията бе обявена от Ердоган като акт на етничиско прочистване. Традиционното кюрдско населениеот 400-километровата зона от р. Ефрат до иракската граница трябвало да се изтласка оттам и да се заселят 2-3 млн. сирийски араби-бежанци от Турция.
Трезво погледнато такова начинание не е по възможностите дори на регионална сила като Турция, просто защото никой няма да я остави да го осъществи, а и тя самата не може да си го позволи - нито финансово, нито логистично, нито политически.
Добре би било пропагандното говорене да не се приема за чиста монета. Но след като целта е то да се използва за контрапропаганда, се получават тия плаващи пясъци, които по правило поглъщат по-неспособните автори;
2. Реално войната в Сирия приключва. Турската операция ускори изтеглянето на американците, което пък "спря тока" на кюрдските вождове и ги подтикна да изоставят идеята си за автономна Рожава със собствена армия, с което искане Дамаск никога не се съгласи.
В този смисъл ситуацията в Сирия се опрости:
- кюрдите престават да се бият с протурските милиции;
- САА завзема без изстрел контролираните от СДС територии в провинциите Хасеке, Ракка и Дейр ез Зор;
- САЩ запазват единствено контингент от 300 военни в базата си Ат Танаф до границата с Йордания;
Остава с общи усилия да се свърши само още едно нещо: избиването на джихадистите в провинция Идлиб, която е в турската зона на отговорност.
И продължаване на конституционните преговори по следвоенна Сирия;
3. Още едно нещо, което Капитал заобикаля отделече: от 10-те хиляди пленени и държани в лагери и затвори в Сирия членове на ДАЕШ, около 4 хил. са граждани на ЕС: французи, британци, белгийци, холандци, германци. Родните им страни не реагират на призивите на сирийското правителство да си ги приберат и съдят. А и не плащат, както на Турция, за да ги държат там. Демократична Европа се прави, че тези нейни граждани сякаш не съществуват...
И като се говори за плаващи пясъци - те са такива и с помощта на Европа.
А Тръмп? Тръмп много внимава решенията му да са в интерес на американските граждани, а не на Светломира. Бих се радвал да прочета тук каква е оценката на американците за
Sorry, ама докторските разсъждения отново са значително по-адекватни от страховата психоза, към която ни бута Капитал. Путин и Ердоган разиграха на кюрдите сценката с доброто и лошото ченге и всеки си реши проблема. Путин осигури неделимостта на Сирия, Ердоган получи гаранции, че под сирийски контрол кюрдите ще са доста по-мирни, отколкото под американски, а кюрдите просто оцеляха и си останаха в родината.
Докторе, пратете на Гюрова линк към статията за осемте предателства на САЩ към кюрдите. Гледам, че е чувала само за две :)
До коментар [#2] от "borodino":
О.К. Статията наистина е много поучителна и преди няколко дена пейстнах линка към нея в мой коментар тук.
https://theintercept.com/2019/10/07/kurds-syria-tu
Ще сложа и още линкове за да могат читателите на Капитал сами да си направят заключенията:
https://www.ft.com/content/1736a390-ee90-11e9-ad1e
https://foreignpolicy.com/2019/10/14/us-kurdish-re
https://edition.cnn.com/2019/10/15/middleeast/puti
Мернах някъде заглавие, че самолети на коалицията вчера са нанесли ракетни удари в Сирия. Някаква люта битка с ДАЕШ? Тцъ. Два американски Ф-15 са бомбардирали вече изоставена американска база в СИ Сирия. Имало било неопразнен склад с боеприпаси, та да не попаднели в лоши ръце...
Това добре, ама защо в тая акция е обстрелян и сериозно повреден и съседният на базата циментов завод на френската компания Лафарж? Допреди войната това е най-голямата чуждестранна инвестиция (680 млн. долара!) в Сирия извън нефтения бизнес.
Мръсната тайна на френския циментов завод е, че той продължава да работи и през годините, когато този район е в границите на халифата на ДАЕШ. И французите били платили на босове на ДАЕШ 13 млн. долара, за да не прекъсва работа. Имало е спецпропуски за служителите на Лафарж за свободно придвижване по халифата, разрешения за покупка на гориво, а вероятно са им продавали и цимент: какво да го правят!?
https://www.theguardian.com/world/2018/jun/28/lafa
Тези срамни улики в последно време са интензивно зачиствани, като става ясно, че ал Асад печели войната. А вчера беше зачистен и самият завод. За по-сигурно...
До коментар [#1] от "D-r D":
"Трезво погледнато такова начинание не е по възможностите дори на регионална сила като Турция, просто защото никой няма да я остави да го осъществи, а и тя самата не може да си го позволи - нито финансово, нито логистично, нито политически."
7.11. D-r D:
"Сега не стига, че няма да получат нищо, ами оцелелите след турската инвазия няма да имат и родина, в която да се върнат, защото Ердоган планира да засели в кюрдските села в окупираната част от Северна Сирия 1-2 милиона от сирийските араби-бежанци, които са в Турция."
9.11. D-r D:
"Ердоган предвижда съвсем след прочистването в пограничните кюрдски райони на Сирия да засели сирийските бежанци-араби, които са в Турция. Компактно кюрдско население в Сирия няма да остане."
До коментар [#1] от "D-r D":
"предъфкване"
ПредъВкване, дъВча, дъВка ...
До коментар [#3] от "D-r D":
С днешното "примирие" станаха 9.......
До коментар [#5] от "evpetra":
Благодаря. От недоглеждане е.
До коментар [#6] от "anihilator_jack":
Статистиката е без значение, защото поколенията, глобалните интереси и фигурите, които ги прокарват се сменят.
Същественото е, че световната политика е в разломен етап, когато центростремителният американски глобалистичен модел и официалната му неолиберална идеология биват видимо избутвани от китайските и руските претенции и идеологията на националната държава.
Хаосът във вътрешната политика на САЩ няма как да не зарази и външната. Напълно естественото изтегляне на 1000-та войници от Сирия (оито нищо друго не могат да направят, освен по грешка да въвлекат страната си в сериозна война), среща съпротива на пук от политическите врагове на Тръмп. Затова и вицът Пенс сега ходи да замазва.
Светът се променя. И логиката на промяната е ясна.
БГ по традиция заложи на губещите. А колко успешни изглеждаха...Едно към едно като свръхмощния германско- австроунгарски съюз, като хилядолетния Трети райх, като владеещият 1/4 от света СССР и сега с глобалния господар САЩ.
Само че всичко има край... И ние ставаме свидетели на спъхването на една глобална галактика.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.