Вечната криза на западния свят

Щях да се радвам, ако можех да кажа, че това пътуване ми вдъхна доверие в бъдещето на Запада. Но ще излъжа. Всъщност вярвам, че либералният световен ред е много по-слаб и застрашен в сравнение с 2016 г.

Днес сме изправени пред нарастваща криза в политическото лидерство от двете страни на Атлантика. Три години след като Западът осъзна кризата, водещите защитници на либералния световен ред като Макрон, Меркел и Трюдо всеобхватно се провалиха в намирането на нови решения за социално-икономическите корени на кризата - от справяне с колапса в традиционните индустрии до неспособността да се изработят съгласувани политики за имиграция и интеграция.

Във Великобритания центристите се фокусират върху осуетяване на резултатите от референдума от 2016 г., без да разбират защо милиони хора гласуваха за Брекзит, камо ли да се опитват да си говорят с тях.

В Съединените щати демократите се превърнаха в опозиция на Доналд Тръмп като част от плана си за повторно завземане на Сената и Белия дом през 2020 г. Но отново без да инвестират достатъчно в ясна и съгласувана диагноза на проблемите в Америка и причината за избора на Тръмп за президент. Залитането към политики за държавно планиране и преразпределяне, които лесно могат да бъдат карикатурирани от опонентите като социалистически (като оставим настрана личности като Бърни Сандърс и Александрия-Окасио Кортез, които откровено прегръщат социалистическия етикет), всичко това обещава електоралeн крах и още по-голямо западане на основните принципи на либералния свят, които вече са застрашени от тръмпизма.

В същото време геополитическите корени на кризата в Запада продължават да не биват обсъждани. Простата истина, че водим нова Студена война с Русия и че лидерите ни нямат истински решения за справяне с конфликта, надвисва над всички усилия да запазим либералния световен ред. Крехкостта на западните институции за колективна сигурност става все по-забележителна с всеки изминал ден след катастрофата, демонстрирана на годишната среща на НАТО. Провалът ни да решим тези проблеми или да разберем, че те са толкова важни, колкото са въпросите от вътрешната политика, създава реална и нарастваща заплаха за начина ни на живот.

Също толкова пагубни са и лидерите, които са избрали да обръщат внимание изцяло на грешни проблеми. От 2016 г. властимащите от двете страни на Атлантическия океан, изглежда, търсят еквивалента на т. нар. clickbait, за да адресират проблемите си – онзи странен и единствен трик, който ще спаси световния ред. Решението (на етапа) очевидно е да нападат Силициевата долина и групата иноватори в нея. Вместо да се фокусират в отговора на въпроса защо обществото е толкова ядосано, толкова склонно да вярва на дезинформация и способно да бъде лъгано, политическите и медийните елити превърнаха Facebook, Google и други платформи в изкупителни жертви за болестите на обществото.

Социалните мрежи не крият в мазетата си магически устройства за контрол, които да карат хората да вярват или да правят определени неща. Ако наистина имаха такива устройства, те щяха да са най-обичаните компании на земята. Поговорете си обаче с няколко изтъкнати технологични регулатори и десижън мейкъри от Брюксел и Вашингтон и ще останете с впечатлението, че магьосниците от Menlo Park, Palo Alto или Mountain View са виновни за Тръмп, Брекзит и за огромния брой проблеми на нашите демокрации. Много от тези идеи са формирани от безсмислени и зле оформени разбирания за технологиите, които са в основата на модерния интернет – от таргетирани реклами до алгоритмично създадени потоци новини. Няма никакво съмнение, че лекарствата, които сега се предлагат срещу болестите на дигиталната епоха, са по-лоши от самата диагноза: от предложения за разпадане на гигантите в Силициевата долина до тежко и нелиберално регулиране на съдържанието.

След като западните политически и медийни елити воюват срещу собствените си технологични сектори, очевидно много малко лидери имат ясни идеи за истинските и дългосрочните предизвикателства пред обществата ни. От изкуствения интелект до виртуалната реалност, от климатичните промени до колонизацията и милитаризацията на космическото пространство западният свят ще се сблъска с нови предизвикателства през следващите десетилетия, които още веднъж ще разделят обществата ни и ще дадат добри възможности на опонентите ни да се възползват от това. Но отговорът на политиците в по-голямата си част е тишина или неясни звуци, които създават впечатление на липса за дългосрочно стратегическо планиране.

Когато поех по собствен път в края на 2016 г., си мислех, че много други лидери ще ме последват. Елитите ни са глухи за обществото и за нуждите на гражданите извън собствения си ограничен балон на политическо мнение. През 2016 г. оглушителният вой на хората беше този, който ги накара да бъдат чути. Но оттогава отговорът на управляващите, изглежда, все повече е да заровят главите си в пясъка и да вярват, че светът ще се върне към това, което беше преди три години. Но този свят никога повече няма да се върне. Единственият въпрос сега е дали това безпомощно поколение политически таланти ще признае този факт, преди да бъде изхвърлено в кошчето на историята.