Коментар | Нарастващата заплаха от националконсерватизма
Това е е политика, която пренебрегва прогреса и е обхваната от идеята за упадък, като прехвърля вината за всички проблеми върху глобалистите и мигрантите
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
През 80-те години на миналия век Роналд Рейгън и Маргарет Тачър изградиха нов консерватизъм около пазарите и свободата. Днес Доналд Тръмп, Виктор Орбан и група от западни политици разрушиха тази конструкция, замествайки я със статичен и безчувствен консерватизъм, поставящ националния суверенитет преди индивидуалния. Тези националконсерватори все повече са част от едно глобално движение със свои мрежи от мислители и лидери, които са свързани от обща идеология. Те смятат, че в момента владеят консерватизма, и може и да са прави.
Въпреки наименованието си националконсерватизмът не може да бъде по-далечен от идеите на Рейгън и Тачър. Вместо да бъдат скептични към голямото правителство, националконсерваторите твърдят, че обикновените хора са спъвани от глобалните сили и че държавата е техният спасител. За разлика от Рейгън и Тачър те смятат, че свободният пазар е завзет от елитите, и са враждебни към миграцията. Презират плурализма, особено мултикултурната му разновидност. Националконсерваторите са обсебени от разформироването на институции, които смятат за обхванати от глобализъм.
Вместо да вярва в напредъка, националконсерватизмът е обхванат от идеята за упадък. Анализаторът от старата школа Уилям Бъкли някога заяви, че консерваторът е някой, който стои пред историята и й крещи да спре. Те виждат Запада като като Рим преди падението - декадентски, покварен и пред срив на фона на варварската инвазия. Те не са доволни от устойчивия прогрес и искат да разрушат традиционния либерализъм.
Някои експерти очакват всичко това да се разпадне. Националконсерваторите са прекалено некохерентни, за да представляват опасност. Италианският премиер Джорджа Мелони подкрепя Украйна; Орбан има меко отношение към Русия; полската "Право и справедливост" е против гей общността; във Франция Марин льо Пен е толерантна. Освен това обсесията към националния суверенитет ще влоши положението на гражданите, тъй като търговията ще колабира, икономическият ръст ще се забави, а гражданските права ще бъдат орязани.
Но тази представа е грешна. Националконсерватизмът е политика на недоволството - ако политиките доведат до лош резултат, неговите лидери ще прехвърлят вината върху глобалистите и мигрантите, като твърдят, че това само доказва колко сгрешен е днешният свят. Колкото и да са различни, националонсерваторите са способни да се обединяват около враждебността си към общия враг, особено мигрантите и глобалистите. Девет месеца преди американските избори Тръмп вече успява да подкопае НАТО.
Националните консерватори също така трябва да бъдат взети насериозно заради своите електорални изгледи. Тръмп води в социологическите проучвания в САЩ. Крайнодясното се очаква да се представи добре на европейските избори през юни. В Германия през декември "Алтернатива за Германия" достигна рекордна популярност от 23%. През 2027 г. Льо Пен може да стане президент на Франция.
Националконсерваторите са от значение, защото, когато завземат властта, всичко се променя. Като завземат държавните институции, включително съдилища, университети и медии, те циментират хватката си над управлението. Това прави Орбан в Унгария. В САЩ Тръмп е дал явна заявка за автократичните си инстинкти. Когато институциите бъдат отслабени, е трудно да бъдат възстановени. В Полша "Право и справедливост" следваше същата политика, преди да бъде свалена от власт на изборите миналата година. И сега дясноцентристката коалиция, която победи, среща трудности във връщането на демократичните норми.
Как тогава старият консерватизъм и класическият либерализъм да се справят с националконсерватизма? Един от начините е да погледнат сериозно към легитимните тревоги на хората. Гражданите на много западни страни смятат незаконната имиграция за източник на безредие и на пресушаване на обществените ресурси. Те се притесняват, че техните деца ще бъдат по-бедни от тях. Страхуват се, че ще загубят работата си заради новите технологии. Вярват, че институциите като университетите и пресата са завзети от враждебни, леви елити. Смятат, че глобалистите са членове на арогантна и обслужваща собствените си интереси каста, чиито успехи са унаследени.
Тези притеснения имат своите основания и либералите и старите консерватори се нуждаят от политики, с които да се ангажират с тях. За да се противопоставят на твърдението на националния консерватизъм, че начинът на живот на хората е в опасност, либералите трябва да признаят, че лявото също може да бъде нелиберално. Освен това трябва да преодолеят своите резерви към патриотизма, когато той е естествената обич към родината.
Най-голямата сила на либерализма е, че той е адаптивен. Социалистическият аргумент за справедливост и човешко достойнство спомогна за създаването на социалните държави. Либертарианските идеи за свобода и ефективност доведоха до по-свободни пазари и до ограничаване на държавната власт. Либерализмът може да се адаптира и към националконсерватизма. Засега той изостава.
2024, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
4 коментара
Политическите гарнитури - РП и ДП - в САЩ са определено замислени за величието на страната си, различни са пътищата, по които смятат да го постигнат.
Стряскащо истеричната реакция на розовата масова преса на самата мисъл, че Д.Д.Тръмп може да осъществи подхода на РП, трябва да говори, че демократите са са нагърбили и с други ангажименти, освен величието на страната си. И защото републиканците нямат тези обвързаности, става страшно...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.