Свободният свят на 30

Тази година отново бях на Атинския демократичен форум - събиране, организирано съвместно с в. New York Times. Там срещнах Магдалена Адамович. Нейният съпруг, Павел Адамович, бе убит тази година в Гданск, може би най-европейският град в Полша, на който той беше кмет.

Тя ми припомни със своята сериозност и достойнство, че трябва да се постараем повече с регулирането на речта на омразата. Но свободата на изразяването също така защитава идеите, които мразим. Това е цената на свободата и свободата трябва да се учи отново всеки ден. Вероятно дълго в главата ми ще продължава да отеква призива на Адамович: "Образование, образование, образование."

Когато съпругът й бива намушкан с нож до смърт, една от последните му думи е "солидарност", с малко "с", както отбелязва доскорошният председател на Европейския съвет Доналд Туск. И случилото се е безумен опит да бъде прободена универсалната човешка свързаност – тази над бариерите на класата, расата и религията – която издигнатите от национализма стени отричат.

Дигитализираната демокрация от XXI век не може да бъде демокрацията от XX век. В същото време, докато институциите трябва да бъдат адаптирани, свързващата тъкан на обществата ни трябва да бъде изплетена наново, а икономиките ни – измислени отначало, съществува и задължението да браним ценностите, които осигуряваха рамката на международния ред на ХХ век – свободата и отвореността; върховенството на закона; човешките права; демокрацията и самоопределянето; сигурността; и възможностите на свободния пазар.

И никаква твърдоглава американска абдикация не може да смали важността на тази задача.

Не вярвам, че това начинание може да бъде осъществено чрез национализъм и бариери, създаване на митове и биене на барабани, подстрекаване и ксенофобия. Били сме там, правили сме това, страдали сме. Крайната цел на национализма, както отбелязва Франсоа Митеран, е войната.

Роджър Коен Източник: The New York Times

Това е не по-малко важно днес, отколкото е било по време на десанта в Нормандия – когато, да, кюрдите неизвинимо отсъстват. Президентът Тръмп наистина спира дъха. Вероятно възнамерява да разсели кюрдите в Гренландия.

Думите са прекрасно нещо, но без действия се разтварят в мъгла.

Хората, които действат, предупредиха всички в Атина. Нейтън Лоу, политик и активист от Хонконг, каза: "Ние заставаме зад защитниците на свободата по целия свят. В Хонконг ние сме на първа линия на сблъсъка между авторитарните и либералните ценности. Ако комунизмът надделее, това ще е заплаха за всички либерални демокрации."

Съгласен съм с него.

Касем Ейд, писател и смел оцелял от кървавата баня в Сирия: "Ако не се борите за демокрацията, вие не я заслужавате." Прекланям се.

Пол Полман, бивш ръководител на Unilever, за урока от Голямата рецесия от 2008 г.: "Банките бяха твърде големи, за да се сринат, а хората бяха твърде малки, за да имат значение." Не съм чувал по-добро обобщение.

Иван Кръстев, политолог, за силата на мита: "Унгарците, които вярват, че са видели НЛО, са повече от тези, които вярват, че са срещнали бежанец." И все пак ксенофобският не-либерализъм работи за Виктор Орбан в Унгария. Нищо не е по-лесно и по-опасно от култивирането на омраза към чужденеца.

Трябва да сме смирени и да слушаме и отчитаме забравените гласове. Както го формулира премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис: "Имаше масиран провал на елитите в разбирането на новите разделителни линии." Самодоволството и презрението са най-страшните врагове на либералната демокрация.

Съвсем не е прерогатив на глобализирания градски човек да игнорира тревогите на всички онези, живеещи в това, което французите наричат "периферията". Демокрацията има качеството на дава израз на недоволството. Точно на това станахме свидетели при скорошната националистическа вълна – реакция на невидимите и маргинализираните към глобалните господари на вселената.

"Животът, както е отбелязал един мъдрец, са трудностите, които предшестват смъртта." Нашите терзания не са толкова нови или толкова различни, колкото си въобразяваме. Напрежението между свобода и равенство не е от днес. Човешката податливост на лудостта не е нещо ново. Новото са преди всичко средствата, които имаме сега, стига да ги използваме правилно, за да изградим свързан свят на достойнство и порядъчност.

В течение на живота си дълго време наблюдавах как свободата и демокрацията и отвореността се разпространяват - не стабилно, а на пориви, не гладко и равномерно, а колебливо и неравномерно. Падането на Берлинската стена и разрушенията на войните в Югославия бяха повратни точки в живота ми, които циментираха връзката между Америка и свободата, Америка и мира. Сред всички нации Америка е единствената, която можеше за една нощ да ме направи вътрешен човек. Ето защо Ню Йорк е мой дом.

Днес американският патриотизъм, както го разбирам аз, изисква следното – защита на конституцията, върховенството на закона, истината, свободата и самата планета срещу опустошението, извиращо от Белия дом и неговия все по-умопобъркан обитател.

Всеки от нас има свое собствено пътуване. Аз съм евреин от южноафрикански произход, израснал във Великобритания, формиран от Франция, сега американец. Това са нишките на моята история и те ме доведоха тук, в Атина, където се е родила демокрацията, като участник в конференция, която ценя. Аз съм човек, който предпочита мостове, не такъв, който обича стени. Как бих могъл да бъда друг?

Роджър Коен е колумнист на в. New York Times от 2009 г. Той се присъединява към изданието през 1990 г. и е бил военен кореспондент и международен редактор

© 2019 The New York Times Company and Roger Cohen