Лидерите на ЕС търсят пробив за сделка за възстановителния фонд

Лидерите водят преговори от петък сутринта в опит да намерят координиран отговор на ЕС на най-тежката икономическа криза от създаването на съюза. Те не само се опитват да отключат сделка, която разрешава на Европейската комисия да заеме от пазара безпрецедентно големи суми за създаване на фонда, но и се опитват да договорят бъдещия седемгодишен бюджет на ЕС в размер на малко над 1 трлн. евро.

Основният проблем

Основният проблем през уикенда беше размерът на грантовете във фонда, които ще могат да се отпускат на засегнатите държави от кризата. По-рано в неделя лидерите на Австрия, Дания, Холандия и Швеция заявиха, че искат да намалят предложените безвъзмездни средства до 350 млрд. евро, съчетани с още 350 млрд. евро заеми, в общ пакет за възстановяване на стойност 700 млрд. евро.

Офертата, която беше подплатена с отстъпки за техните вноски в бюджета на ЕС, беше подкрепена от Финландия, но получи хладен отговор от държави, които са най-силно засегнати от пандемията. По време на вечерята на върха френският президент Еманюел Макрон сравни стратегията на пестеливите страни с исканията на Великобритания за по-малък бюджет на ЕС по времето на бившия премиер Дейвид Камерън.

Италианският премиер Джузепе Конте е заявил, че неуспехът да се постигне сделка би довел до "унищожаване на единния пазар на Европа", твърдят дипломатите.

Офертата на пестеливите лидери представлява промяна в позицията им преди срещата, че не трябва да има безвъзмездни средства във фонда за възстановяване. Но това все пак е значително съкращаване на първоначалното предложение за грантове в размер на 500 млрд. евро.

Очаква се Мишел да представи нов план за преговори в понеделник, включително 390 млрд. евро грантове, заедно с предложения за отстъпки от вноските в бюджета на ЕС на пестеливите държави и Германия.

Лидерите също ще трябва да постигнат съгласие за това как да контролират изразходването на средствата, след като премиерът на Нидерландия Марк Рюте настоя за правото на вето на безвъзмездните плащания, ако страните не успеят да спазват обещанията си за реформи. Позицията му предизвика сериозна съпротива от Италия през уикенда. Дипломати заявиха, че спорът за управлението на средствата вероятно ще бъде решен, след като бъде договорено нивото на безвъзмездните средства.

Унгарският премиер Виктор Орбан през уикенда също заплаши с вето заради друго искане на пестеливите - помощта да се спира, ако в дадена страна не се спазва върховенството на закона. Будапеща поиска всички потенциални санкции за спиране на паричните плащания да се налагат с единодушната подкрепа на всички правителства. Говорейки пред журналисти в неделя, Орбан обвини Рюте, че мрази него и Унгария.

Позицията на Орбан беше подкрепена от Полша, която се присъедини към Унгария при отхвърляне на проект на план, който изискваше квалифицирано мнозинство от държави да подкрепят потенциалните парични санкции. Един дипломат заяви, че позицията на Унгария и Полша цели двете страни да получат повече пари като част от окончателния компромис.

Лидерите на ЕС подчертаха желанието си да постигнат споразумение, но предупредиха, че това не може да стане за сметка на намаляването на икономическия отговор на Европа на COVID-19.