Свят

Меката позиция на Берлин към Пекин: Работи ли подходът "Промяна чрез търговия"

Натискът върху Меркел да втвърди отношението си към Китай нараства

Меркел подчертава нуждата от "търсенето на диалог" с Китай, базиран на "взаимното уважение"

Марина Станева

Меркел подчертава нуждата от "търсенето на диалог" с Китай, базиран на "взаимното уважение" © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Германският бизнес, който бе очарован от възможностите, предлагани от Пекин, вече изтрезнява.

Берлин не е готов да поведе ЕС към един категоричен общ подход спрямо азиатската страна, особено ако това има икономическа цена за Германия.

Дванадесет са визитите на германския канцлер Ангела Меркел в Китай през последните години. Тя може и да бе принудена да изостави твърденията, че азиатската страна е "стратегически партньор", като вече използва определението "конкурент", с когото Берлин има "дълбоки различия". Но все още се надява да намери области на сътрудничество.

В интервю от януари за Financial Times Меркел защитава близките връзки на Берлин с Пекин, подчертавайки, че би "посъветвала да не се гледа на Китай като на заплаха само защото е икономически успешен". Стратегията й да опита да включи азиатската страна в международната система обаче започва да изглежда все по-остаряла и тя среща критика у дома както от правителствени представители, така и от опозицията, че не предприема по-твърда позиция.

"Предизвикателството пред Германия през 2020 г. е да намери място за себе си и за Европа на фона на ескалацията между САЩ и Китай. Но нежеланието на правителството на Меркел да противодейства на Пекин рискува да подкопае опитите на ЕС за обща политика към Китай и води до ситуация, в която страните членки гледат само собствените си интереси, често в ущърб на единния европейски фронт", обобщава в анализ за Carnegie Endowment Ноа Баркин от German Marshall Fund. А обединената позиция на ЕС е все по-наложителна.

Критика от свои и от чужди

Въпреки натиска от САЩ, разузнаването и депутати от различни партии, включително от собствения й Християндемократически съюз (ХДС), Меркел все още не забранява на китайската компания Huawei да участва в изграждането на германската 5G мрежа. Освен това тя е предпазлива и в осъждането на скорошния спорен китайски закон за националната сигурност в Хонконг. Правозащитници пък я обвиняват, че не критикува достатъчно твърдо нарушенията на човешките права на мюсюлманите уйгури в Синцзян. Вместо това канцлерът набляга на необходимостта от "търсенето на диалог" с Пекин, базиран на "взаимното уважение". Тя казва и че ЕС трябва да работи с Китай в области като борбата с климатичните промени и развиването на отношенията с Африка, "където ние и те сме много активно ангажирани".

"Меркел винаги е имала наум германските икономически връзки с Китай, когато е осъществявала двустранната дипломация с азиатския гигант. През 15-те години, откакто пое канцлерския пост, германският износ за Китай се е увеличил пет пъти до близо 100 млрд. евро, което е 3% от БВП. Автомобилите, машините, електронните компоненти и химикалите са 70% от германския експорт за страната. Миналата година тя бе най-големият търговски партньор на Берлин, като особено облагодетелствани бяха големи компании като Volkswagen, BMW и Siemens", посочва сп. Economist.

Водещи представители на ХДС обаче се обявяват против по-меката й позиция към Китай. "Това, което германското правителство каза за Хонконг, е абсолютният минимум и просто не беше достатъчно", коментира Норберт Рьотген, ръководител на комисията по външни въпроси към Бундестага и влиятелна фигура в ХДС. Той визира предупреждението на германското външно министерство хората да бъдат "особено внимателни" при постването на критични към Китай коментари в социалните мрежи, защото "не може да се изключи напълно", че новият закон ще бъде използван срещу германски граждани в Хонконг.

Защитници на твърдия тон и в други партии заявиха, че вместо да подчертава нуждата от сътрудничество, Меркел е трябвало да осъди остро новия китайски закон за националната сигурност. Нилс Шмид, външнополитически експерт от Социалдемократическата партия - младшият партньор в управляващата коалиция, коментира: "Тя все още се придържа към идеята за сливане - че ако задълбочим нашите икономически връзки с Китай, той ще стане по-западно ориентиран. Но това просто е остаряло." Според евродепутата от "Зелените" Райнхард Бютикофер канцлерът не разбира, че "диалогът със системен съперник, който комбинира един все по-тоталитарен режим с желанието за хегемония, неизбежно ще бъде много по-различен от диалога, който търсехме с Китай преди десет години".

Китайски пречки пред германския бизнес

"Меркел има политическото убеждение, че опитите да се възпре Китай носят повече рискове, отколкото ползи", посочва пред Economist Торстен Бенер от берлинския Global Public Policy Institute. Според него Германия трябва "значително да пребалансира" позицията си, като насърчи европейския потенциал в жизненоважна инфраструктура като 5G, обясни на компаниите, заложили на Пекин, че вече няма да могат да разчитат на политическо прикритие, и установи съюз с други държави под риск от китайската икономическа експанзия, като например Австралия и Южна Корея.

От десетилетия подходът на Берлин към Пекин се базира на стратегията "Промяна чрез търговия". Като други западни демокрации и Германия смята, че китайските авторитарни политики ще се трансформират в една отворена и свободна система благодарение на засилването на икономическите връзки. Но германският бизнес, който бе очарован от възможностите, предлагани от Китай, вече изтрезнява. Около 5500 германски компании с производствени съоръжения в азиатската страна се сблъскват с пречки, включително кражба на технологични идеи и изискване за сформиране на джойнт венчъри с местни фирми. Миналата година Федерацията на германските индустрии (BDI) публикува доклад, в който се твърди, че надеждите за доближаване и припокриване на правилата за правене на бизнес с Китай са се изпарили. В началото на 2020 г. VDMA - асоциацията на германските машинни производители, заяви, че "дисбалансите" при правенето на бизнес с Китай са станали недопустими. Според Германската търговска камара в азиатската държава близо една четвърт от германските компании, извършващи дейност в Китай, планират да изнесат оттам части от бизнеса си или целия.

Същевременно в отговор на засилващата се китайска конкуренция Берлин затегна правилата за чуждите инвестиции и обмисля идеята да защити "стратегически" фирми чрез държавно участие в тях. Като цяло обаче до този момент Меркел демонстрира, че не е готова да поведе ЕС към един по-категоричен общ подход спрямо Пекин, особено ако това има икономическа цена за Германия. Въпросът е докога.

Какво смятат германците

През септември 2019 г. анкета на European Council on Foreign Relations пита германците чия страна трябва да избере държавата им в конфликта между САЩ и Китай; 73% казват, че Германия трябва да остане неутрална, 6% подкрепят Китай, а 10% застават зад САЩ. Проучване на Bertelsmann от януари 2020 г. показва, че 32% от германците смятат Пекин за партньор на Европа, което е почти двойно на резултата във Франция. Според изследването Pew Global Attitudes Survey от пролетта на 2019 г. 34% от германците имат положително отношение към Китай в сравнение с 39% за САЩ.