Как да спасим кафето от глобалното затопляне
Погледнете изследвания, проведени преди две столетия
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Кафето е индустрия за милиарди долари, която поддържа икономиките на няколко тропически страни. Приблизително 100 милиона фермери зависят от него за препитанието си. За съжаление за тях, както и за много други хора по света, за които кафето е от съществено значение, кафените храсти виреят най-добре при доста тесен диапазон от температури, заради което отглеждането им е застрашено от климатичните промени. Но случайно откритие на Арън Дейвис от Royal Botanical Gardens във Великобритания, публикувано в Nature Plants, може да предложи изход. Доктор Дейвис и колегите му съобщават, че са открили вид диво кафе, който е едновременно с приятен на вкус и толерантен към по-високи температури.
Съществуващият пазар на кафе е доминиран от сортовете арабика и канефора. Арабика идва от планинските райони на Етиопия и Южен Судан. Предпочита температури 18 - 22 градуса. Кафе канефора, обикновено наричано робуста, произхожда от по-ниски височини в Западна и Централна Африка. Някога се е смятало, че е в състояние да се справи с температури от 30 градуса, но скорошна работа показва, че не процъфтява над 24 градуса.
Известни са много други видове кафе (122 при последно броене). И много от тях наистина растат на места, по-топли от тези, предпочитани от канефора и арабика. Но досега се смяташе, че имат по-лош вкус, по-малки зърна и по-ниски добиви. Доктор Дейвис обаче попада на текст, написан през 1834 г. от Джордж Дон, шотландски ботаник, в който е описан вид от ниските хълмове на Сиера Леоне. Дон го нарича Coffea stenophylla (стенофила) и пише, че притежава вкус, по-добър от този на арабика.
Това предизвиква интереса на доктор Дейвис, тъй като открива, че стенофила все още расте в части на Гвинея, Сиера Леоне и Кот д'Ивоар, където температурата се движи между 24 и 26 градуса. Той и колегите му също научават, че стенофилата се е отглеждала до двайсетте години на миналия век, след което канефора, която има по-високи добиви, е поела лидерството. Стенофила постепенно е била забравена.
Историята на предишното отглеждане предполага, че стенофилата си струва да се разгледа. Решаващият въпрос бил оправдани ли са хвалбите на Дон за вкуса на сорта. За да разбере това, доктор Дейвис поискал помощта на Делфин Мюле от CIRAD, Изследователски земеделски център в Монпелие, Франция. Заедно те организирали състезание, включващо 18 професионални дегустатори на кафе, които при сляпо сравнение оценили набор от проби, включващи стенофила, два сорта арабика и един канефора.
Сортът стенофила се представя добре. Оценен е с по-високо, отколкото бразилската арабика и индонезийска канефора, определя се, че има по-благоприятна киселинност и по-сложен вкусов профил, макар и с по-малко от тези качества от етиопска арабика.
Стенофила има почти същата консистенция като останалите, липсва неприятна, земна горчивина, открита в бразилската арабика и индонезийската канефора. На въпрос дали това, което опитват, е арабика, съдиите отговориха "да" за 81% от пробите със стенофила в сравнение с 98% за арабиката от Етиопия. Те идентифицират бразилската арабика като такава едва в 44% от случаите и (показвайки, че никой не е безгрешен) погрешно определят канефора като арабика в 7% от случаите.
Резултатите предполагат, че докладът на Дон от 1834 г. е верен. Сортът стенофила действително наподобява по вкус на Арабика. И най-важното е, че е устойчив на по-високи температури от арабика и канефора. Това отваря две възможни опции за действие. Едната е да се отглежда директно, което би могло да доведе до проблем с добива, който е причина досега да не се отглежда. Другият вариант е да се кръстоса със съществуващите сортове, за да комбинира високия им добив с толерантността му към топлината. Който и път да се следва, въпреки че не се изключват взаимно, преоткриването на стенофила дава надежда не само на производителите на кафе, чиито бизнеси биха били застрашени от покачващите се температури, но и на зависимите от кофеина по света, които няма да се притесняват за бъдещото предлагане на избрания от тях наркотик.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
1 коментар
В саксии ...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.