Разширяването отново става приоритет на ЕС при председателството на Словения
Дали ще има напредък със Северна Македония зависи не толкова от Любляна, колкото от следващото правителство в София
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
"Ако Европейският съюз не се разшири, ще се разшири някой друг." Думите са на Янез Янша, премиер на Словения, която от днес поема шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС. Според Янша е нужно процесът да бъде ускорен не само "за да се изпълни старата визия за свободна и мирна Европа," а защото на Западните Балкани се намесват други играчи (като Турция, Китай и Русия например) и за ЕС това е въпрос на сигурност и стратегически подход.
Ах, това разширяване
Икономическото съживяване е приоритет номер едно за председателството на Словения, обясни посланикът на страната в ЕС Изток Ярк, добавяйки, че целта е "да се придвижат колкото е възможно повече националните планове за възстановяване и устойчивост още през юли и после през септември". Самата Словакия беше първата страна от Източна Европа с одобрен от Брюксел план за използване на средства от възстановителния фонд на ЕС в размер на 750 млрд. евро, докато България още дори не е внесла своя (очаква се да го направи утре). Другите задачи на словенското председателство включват засилване на киберсигурността и способностите на ЕС за превенция на пандемии, организацията на Конференцията за бъдещето на Европа и разширяването на ЕС. За тази цел в началото на октомври Словения ще е домакин на неформална среща на върха на ЕС и Западните Балкани.
Това ще е втората подобна среща на върха за годината, като първата през май завърши без резултат, тъй като България продължава да блокира започването на преговори за членство със Северна Македония. Заради това Албания също е в режим на изчакване, тъй като двете страни се движат в пакет. Което накара албанския премиер Еди Рама по време на съвместна пресконференция с македонския си колега Зоран Заев в Скопие миналата седмица да се пошегува: "Всички имат право да се чувстват напълно разочаровани, защото изведнъж България се появява и иска още нещо. Казах на Зоран, че се надявам, че няма да поискат да се наречете Западна България, защото тогава пак ще трябва да преговаряте с гърците."
България не отстъпи от позицията си за Северна Македония нито по време на германското, нито при приключилото вчера португалско председателство, въпреки натиска и предупрежденията, че остава изолирана, неразбрана и губи приятели в ЕС. И всъщност каквото и да направи Любляна, дали ще има напредък зависи от следващото българско правителство и дали то ще промени твърдата линия към Скопие, по която тръгнаха Бойко Борисов и коалиционните му партньори от патриотичния блок в последната година от управлението си.
Точно това каза в прав текст в интервю преди дни държавният секретар по европейските въпроси на Португалия Ана Паула Закариаш: "Оказвахме натиск върху България, защото бяхме поставили на масата добро предложение - да се разгледа, да се види дали може да проработи. Също така работим и със Северна Македония и се опитваме да видим дали идва момент, в който да постигнем съгласие по въпроса... В България ще има нови избори на 11 юли и аз мисля, че българските власти очакват техните резултати, преди да вземат решение как да действат. Ние трябва да уважаваме българската позиция и направихме това. И е важно в ЕС да не се внасят разногласия и проблеми между две страни."
Трудно начало
Дори и без спора между България и Северна Македония Словения си има достатъчно главоболия при започването на председателството си. Във вторник група евродепутати призоваха за спирането на еврофондовете за Словения заради неспособността й - единствена в ЕС - да назначи свои делегирани прокурори в Европейската прокуратура. До подобна крайна мярка трудно ще се стигне, но това е сериозно петно върху Любляна.
Страната едва ли ще има свой европрокурор, преди да започне да получава полагаемите й се средства от възстановителния фонд на ЕС - 2.5 млрд. евро, от които 1.8 млрд. грантове и 700 млн. заеми. Това ще подкопае ефективния надзор от страна на Европейската прокуратура на изразходването на парите в страната, смята главният прокурор на ЕС Лаура Кьовеши. "Всички престъпления, извършени след 1 юни, попадат под юрисдикцията на Европейската прокуратура, имаме задължителна компетенция да разследваме. Затова смятам Словения за сериозен риск, тъй като парите ще продължават да постъпват в Словения, но системите за управление и контрол на еврофондовете там ще бъдат наистина засегнати", посочва Кьовеши в интервю за Politico.
1 коментар
"Спасението на давещите се е дело на самите давещи се"
Силно се надявам, че влизането на македонците в ЕС няма да зависи от българското правителство. Ако някой от управляващите клекне и ги пусне без да са си променили ежедневната българофобска пропаганда, никога няма да получи вота ми.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.