🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Финансовата подкрепа на ЕС е оказала слабо влияние върху реформите в Западните Балкани

Според доклад на Европейската сметна палата липсва политическа воля в страните и ангажираност за промяна от страна на съюза

Четири от страните в региона – Албания, Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора, са кандидатствали за членство в съюза, докато Босна и Херцеговина и Косово са потенциални кандидати
Четири от страните в региона – Албания, Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора, са кандидатствали за членство в съюза, докато Босна и Херцеговина и Косово са потенциални кандидати
Четири от страните в региона – Албания, Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора, са кандидатствали за членство в съюза, докато Босна и Херцеговина и Косово са потенциални кандидати    ©  Reuters
Четири от страните в региона – Албания, Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора, са кандидатствали за членство в съюза, докато Босна и Херцеговина и Косово са потенциални кандидати    ©  Reuters

Действията на ЕС за насърчаване на реформите в областта на върховенството на правото са оказали слабо въздействие върху страните от Западните Балкани, се съобщава в специален доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), публикуван на сайта на институцията. Четири от страните в региона - Албания, Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора, са кандидатствали за членство в съюза, докато Босна и Херцеговина и Косово са потенциални кандидати. Въпреки помощите на ЕС обаче постигнатото от тези страни в области като независимостта на съдебната система, концентрацията на власт, политическата намеса и корупцията не е достатъчно, съобщават одиторите.

Помощта, оказвана от съюза за страните от Западните Балкани, се оказва по два начина - финансова помощ, възлизаща на около 700 млн. евро за период между 2014 г. и 2020 г., както и политически диалог. Целта на доклада на ЕСП е да провери дали тези действия са подходящи за постигането на оказаните цели.

Одиторите посочват липсата на политическа воля сред кандидатките, както и липсата на ангажираност от страна на ЕС като фактори, допринесли за неуспеха за постигане на реформи в региона. Също така те смятат, че прилагането на предварителните условия за финансирането и изпълнението на проектите е било непоследователно, както и че ЕС много рядко е използвал възможността за временно преустановяване на помощите, в случай че някоя от държавите не спазва основните принципи на демокрацията, върховенството на закона и зачитането на основни права на човека.

"Подкрепата от ЕС за върховенството на закона в Западните Балкани очевидно не е успяла да доведе до цялостна промяна. Слабият напредък, постигнат през последните 20 години, застрашава цялостната устойчивост на подкрепата от ЕС, предоставяна в рамките на процеса на присъединяване. Губи се доверието към постоянните реформи, ако те не довеждат до осезаеми резултати", заявява Юхан Партс, одитор на Европейската сметната палата, отговарящ за доклада.

Предложения на Европейската сметна палата

Предвид тези предизвикателства одиторите предлагат редица промени в начина, по който ЕС подхожда към реформите. Европейската сметна палата издава препоръки като установяване на показатели за въздействие по въпроси като свободата на изразяване, както и на етапи за наблюдение на напредъка по тях. Друга препоръка е Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност да увеличат подкрепата за независимото гражданско общество и журналистите в региона, както и да обвържат отпускането на нови средства по-тясно с напредъка по критериите за върховенство на правото, пише Politico.

Говорител на Европейската комисия заявява, че тя приветства доклада на одиторите. Той отбелязва, че "въпреки че беше отбелязан значителен напредък, особено в някои партньори от Западните Балкани, предизвикателствата в областта на върховенството на правото в региона продължават и са необходими допълнителни усилия в тази основна област на политиката на разширяване на ЕС". Говорителят добавя, че ЕС е подновил подхода си към разширяването през 2020 г., като той има по-голям фокус върху върховенството на правото.