Централните банкери ще дебатират намаляването на стимулите под знака на делта варианта

Срещата в Джаксън Хоул ще бъде виртуална и тази година

Решението на щатското поделение на Федералния резерв в Канзас сити от месец май годишното събиране на централните банкери в Джаксън Хоул да се проведе на живо беше важен знак за изплуването на американската икономика от дълбините на пандемията. По онова време случаите на COVID-19 бяха спаднали поради ускорената ваксинационна кампания в страната. Големи градове в цялата страна отваряха отново, а американците се втурваха да харчат спестяванията си, натрупани през пандемията.

Връщането към нормалния живот в САЩ се случи скоростно и даде надежда, а икономическата активност се съживи и достигна нива, невиждани от повече от година. Новите работни места и инфлационното напрежение нарастваха с темп, който подсказваше, че е време централната банка да започне да планира кога и как да оттегли мащабните антикризисни стимули, които започна миналата година.

Фед в Канзас обаче внезапно обяви решението си да направи събитието, което се провежда в края на август, във виртуален формат - за втори път в повече от 40-годишната му история, съобщава Financial Times. Това очертава мащабите на рисковете, които все още застрашават възстановяването, един от които е делта вариантът на коронавируса.

Обратният завой засилва очакванията към Фед да балансира рисковете, докато начертае новата ос на политиката си след периода на извънредна парична помощ. Това само увеличава интереса към изявленията на председателя Джером Пауъл, насрочени за петък.

Бил Инглиш, професор от Йейл и бивш директор на отдела за парични въпроси на Фед, определя ситуацията за централните банкери като "голяма, неизбежна несигурност". Здрава икономика с висока, но крехка инфлация, която налага по-бързото затягане на паричната политика, беше също толкова възможна преди една година, колкото и "частично, непълно и бавно" възстановяване, каза Инглиш.

Дебатът за оттегляне на антикризисните стимули

Ръководителите на централната банка усилено обсъждат съдбата на програмата за закупуване на активи за 120 млрд. долара всеки месец, започнала в началото на пандемията. Федералният резерв заяви, че ще продължи да купува облигации със същия темп, докато не види "значително по-голям напредък" по отношение на двете си цели - средно 2% инфлация и максимална заетост.

Все по-голяма част от централните банкери твърдят, че целта за инфлацията вече е постигната и Фед трябва да обмисли по-скорошно намаляване или оттегляне на своята програма за изкупуване на облигации. По-скромното възстановяване на пазара на труда, белязан от недостиг на работници, е пречка пред намаляването, смятат други важни фигури във Фед. Речта на Пауъл ще бъде внимателно следена за всякакви намеци относно потенциалния момент на оттеглянето.

Пауъл заяви миналата седмица, че все още не е ясно дали новото нарастване на случаите на ковид ще повлияе значително на траекторията на икономиката. Но заплахата от делта варианта успя да разтърси и най-стабилните убеждения - един от най-пламенните привърженици на по-скорошно оттегляне на стимулите, Робърт Каплан от Федералния резерв в Далас, наскоро заговори за отлагане на решението.

Експерти очакват Фед през септември да сигнализира за намеренията си да обяви официално оттеглянето по време на стратегическото си заседание през ноември, а самото оттегляне е най-вероятно да започне през януари.

Рискове пред възстановяването

Докато Фед се бори със сложната задача да намали стимулите, политиците също се сблъскват с нарастващи въпроси дали може да се насърчи по-справедливо възстановяване. Въпреки рязкото спадане на безработицата през миналия месец до 5.4% безработните в САЩ са близо 6 млн. повече, отколкото през февруари 2020 г. Работниците с ниски доходи са непропорционално засегнати от пандемията, а расовите малцинства носят още по-голяма част от бремето.

Новата рамка на Фед, представена на миналогодишното виртуално събитие, представлява решителна стъпка към постигане на максимална заетост, като централната банка се ангажира да толерира по-високи периоди на инфлация, за да компенсира минали такива, когато е била под целта от 2%. Начинът, по който тя работи на практика, все още не е тестван, което е друг източник на несигурност в условията на покачващи се потребителски цени.

"Федералният резерв реши да изчака, докато инфлацията стане явна и настояща опасност, и няма да действа толкова превантивно, както в миналото", каза Роджър Фъргюсън, бивш заместник-председател на Фед. "В крайна сметка те ще трябва да рискуват да изостанат от събитията, което може да наложи по-бързи темпове на увеличаване на лихвите, когато започнат", добави той.

Жан Бойвин, бивш зам.-управител на канадската централна банка, обръща внимание на въпроса доколко паричната политика ще може да бъде стеснена в дългосрочен план предвид сегашните нива на дълга, издигнали се до безпрецедентни нива след вкараните в икономиката над 5 трлн. долара държавни стимули. Евентуално увеличаване на разходите по заеми в САЩ, което би могло да съпътства опит за нормализиране на паричната политика в условията на по-висока инфлация, далеч не е "тривиален" въпрос, предупреди Бойвин. Рисковете за финансовата стабилност, изострени от повишаването на цените на активите в широк кръг пазари, също са от първостепенно значение, добави той.