Икономистите преразглеждат възгледите си за роботите и работните места
Има малко доказателства за предизвикан от пандемия скок в автоматизацията
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Когато пандемията удари за първи път, безработицата нарасна. От Голямата депресия насам нивото й не беше стигало 14%. Но страховете от продължителен период на висока безработица не се сбъднаха. Според последните налични данни за ноември нивото на безработица в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е само незначително по-високо, отколкото преди пандемията. Досега може дори да е на същото ниво. Възстановяването на пазара на труда в богатия свят е най-новото явление, което провокира икономистите да разгледат отново основополагащия въпрос в дисциплината: дали роботите помагат или вредят на работниците.
Мрачният разказ, в който се казва, че нахлуването на роботи, убиващи работни места, е точно зад ъгъла, от десетилетия оказва влияние на върху въображението. Предупреждението на хората за бъдещето без работа, по ирония на съдбата, създаде много работни места за амбициозни публични интелектуалци, които търсят сделка за книга или възможност за изказване. Малко преди пандемията обаче други изследователи започнаха да поставят под въпрос тази мъдрост. Предполага се, че светът беше в средата на революция в областта на изкуствения интелект и машинното обучение, но до 2019 г. нивата на заетост в развитите икономики се покачиха до най-високите стойности за всички времена. Япония и Южна Корея, където използването на роботи беше сред най-високите от всички, се оказаха с най-ниски нива на безработица.
Мнозина смятаха, че пандемията най-после ще докаже правотата на обречените. В средата на 2020 г. в силно цитиран документ, публикуван от Националното бюро за икономически изследвания (НБИИ) на САЩ, се твърди, че Covid-19 "може да ускори автоматизацията на работните места", а друг текст твърди, че той "подсилва както тенденцията към автоматизация, така и нейните ефекти". Документ, публикуван от Международния валутен фонд (МВФ), се чудеше дали работните места, загубени по време на пандемията, ще се "върнат". Част от логиката беше, че тъй като роботите не се разболяват, шефовете ще се обръщат към тях вместо към хората - както изглежда се е случвало при някои предишни пандемии. Други отбелязват, че изблиците на автоматизация обикновено се случват по време на рецесии.
Оскъдни доказателства
Две години по-късно обаче доказателствата за безработица, предизвикана от автоматизацията, са оскъдни, дори когато глобалните инвестиционни разходи нарастват. Богатият свят е изправен пред недостиг на работници - според нашите изчисления има рекордните 30 млн. незаети работни места в ОИСР - което прави трудно примиряването с идеята, че хората вече не са необходими. Ръстът на заплатите на нискоквалифицираните работници, чиито професии обикновено се смятат за по-уязвими за замяна от роботи, е необичайно бърз. Все още има малко доказателства от Америка, че "рутинните" работни места, за които се смята, че са по-лесни за автоматизиране, се свиват в сравнение с други видове работни места.
Като се има предвид, че се появиха толкова много съмнения относно разказа "роботи убиват работни места", не е изненадващо, че се появява различна теза. В неотдавнашен документ Филип Агион, Селин Антонин, Симон Бунел и Ксавие Жаравел, икономисти от редица френски и британски институции, излагат "нов поглед" за роботите, казвайки, че "прекият ефект от автоматизацията може да бъде увеличаване на заетостта на фирмено ниво, а не да го намали." Това мнение, колкото и еретично да звучи, има солидна микроикономическа основа. Автоматизацията може да помогне на фирмата да стане по-печеливша и по този начин да се разшири, което води до набиране на персонал. Технологията може също да позволи на фирмите да се преместят в нови области или да се съсредоточат върху продукти и услуги, които са по-трудоемки.
Все по-голям брой изследвания подкрепят аргумента. Дайсуке Адачи от университета Йейл и колегите му разглеждат японското производство между 1978 и 2017 г. Те откриват, че увеличението с един робот на 1000 работници повишава заетостта на фирмите с 2.2%. Друго проучване, направено от Йонас Тукури от Масачузетския технологичен институт (MIT) и колеги, разглежда финландските фирми и заключава, че въвеждането на модерни технологии в тях е довело до увеличаване на наемането на служители. Непубликувана работа на Майкъл Уеб от Станфордския университет и Даниел Чандлър от Лондонското училище по икономика разглежда машинните инструменти в британската индустрия и установява, че автоматизацията има "силна положителна връзка с оцеляването на фирмата и че по-голямата първоначална автоматизация е свързана с увеличаване на заетостта".
На неикономистите може да бъде простено, че завъртат очи пред очевидното лице на професията. Но нещата не са толкова прости, колкото да се каже, че икономистите са се объркали преди. Като начало статистическите методи се подобриха след публикуването на основополагащите документи в робономията, като например тази на Карл Бенедикт Фрей и Майкъл Озбърн от Оксфордския университет през 2013 г., която беше широко интерпретирана заради твърдението, че 47% от американската заетост е изложена на риск от автоматизация. Методологията, използвана от Адачи и неговите съавтори, е особено умна. Един от проблемите е разплитането на причинно-следствената връзка: фирмите, които се занимават с наемане, също може да се случи да купуват роботи, а не обратното. Но документът показва, че фирмите купуват роботи, когато цените им падат. Това помага да се установи причинно-следствена верига от по-евтини роботи, до повече автоматизация, до повече работни места.
Вълна... от изследвания
Втората квалификация е, че "новият изглед" не установява, че автоматизацията е "добра". Досега нямаше какво да се каже за качеството на работните места и заплатите. Но предстояща книга на Дейвид Аутор, Дейвид Миндъл и Елизабет Рейнолдс от MIT установява, че дори роботите да не създават широко разпространена безработица, те може да са помогнали за създаването на среда, в която наградите са "изкривени към върха". Други твърдят, че автоматизацията намалява качеството на работата.
Агион и колегите му добавят, че дори ако автоматизацията стимулира заетостта на ниво фирма или индустрия, ефектът върху икономиката като цяло е по-малко ясен. На теория компаниите, които приемат роботи, биха могли да бъдат толкова успешни, че да прогонят конкурентите си от бизнеса, намалявайки общия брой налични работни места. Такива въпроси оставят на изследователите още много за разследване. Но това, което изглежда ясно на този етап, е, че ерата на обширните, мрачни разкази за автоматизацията е приключила за добро.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.