Срещата ЕС-Африка и силата на климатичната дипломация

Това е навременна дискусия. ЕС все още не е геополитическа сила, равна на САЩ или Китай - такава, която може достоверно да заплаши да използва всички аспекти на икономическата си мощ, за да засили позицията си при преговори по отношение на климата. Разделенията и раздвоеността в рамките на ЕС са добре известни не само на лидерите на неговите институции, но и на правителствата на по-големите трети държави. За да се гарантира, че климатичната дипломация е основна част от насърчаването на националните и европейските интереси в чужбина, съществува необходимост от координация между институциите на ЕС в Брюксел и столиците на държавите членки, както и на място в трети страни между делегациите на ЕС и националните посолства .

Както в Брюксел, така и в националните столици усилията в областта на климата трябва да бъдат подсилени от всички съответни ведомства, включително тези, отговорни за енергетиката, околната среда, финансите, търговията, селското стопанство, транспорта и развитието.

Но изграждането на силата на климатичната дипломация на ЕС не се отнася само до структури. Става въпрос и за засилване на политическия ангажимент на европейците за поставяне на декарбонизацията на първо място в списъка с приоритети.

Ако 2021 г. беше предизвикателна с реакцията срещу предложението на ЕК за механизъм за коригиране на въглеродните граници и разделенията между държавите за това какво трябва да представлява чиста енергия за инвестиции съгласно предложението за таксономия, 2022 г. ще бъде още по-трудна. Политиците в ЕС от години се притесняват как да управляват социално-икономическите последици от зелената сделка, но с покачването на цените на енергията в ЕС тази година те са реалност. Потенциалът това да развали ангажимента в целия ЕС за прокарване на пакета Fit for 55 е огромен.

Отговорът на европейските политици трябва да започне с разбирането, че ЕС не е изправен пред избор дали да започне разговори с партньорите за това как преходът от въглерод променя отношенията им, а кога. Както се посочва в Power Atlas на Европейския съвет за външна политика, политиката на глобалните ресурси и вериги за доставки вече се прекроява от възникващия международен консенсус за необходимостта от достигане на "нетни нулеви" емисии на парникови газове през втората половина на XXI век. Това се дължи на комбинация от технологичен прогрес, намаляващи разходи, нарастващи инвестиции и политически мерки в подкрепа на прехода.

ЕС се нуждае от стратегия, за да се справи с тази променяща се картина. В противен случай изборът бързо ще ни бъде отнет, тъй като търговските и индустриалните партньори, доставчиците на енергия и страните с ресурсите, до които ще трябва да имаме достъп за зелени технологии, ще се съсредоточат върху играчи, които саприели новитереалности. Нервността на Европа относно потенциалните последици за доставките на газ, ако се противопостави на Русия заради действията й спрямо Украйна, само подчертава спешността да гарантираме на нашата енергийна сигурност в партньорства, базирани на по-чисти и стабилни доставки.

Настоящото внимание, което се отделя на дипломацията за климата, на ролята, която отношенията между ЕС и Африка и отношенията между съседите ще играят в тази стратегия, е разумно. Но ще остане недостатъчно, докато европейците смятат, че външната политика, насочена към климата, е необходимост, а не избор.