🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

НАТО се готви да се изправи срещу Русия и собствените си проблеми

Войските на страните от алианса се обучават да се бият рамо до рамо, докато споровете за разходите продължават

Ученията са най-големите от 1988 г. и се провеждат в продължение на четири месеца на места, простиращи се от Северния полярен кръг до Черно море. В тях участват около 90 хил. военнослужещи, 1100 бойни машини, 80 самолета и 50 военни кораба
Ученията са най-големите от 1988 г. и се провеждат в продължение на четири месеца на места, простиращи се от Северния полярен кръг до Черно море. В тях участват около 90 хил. военнослужещи, 1100 бойни машини, 80 самолета и 50 военни кораба
Ученията са най-големите от 1988 г. и се провеждат в продължение на четири месеца на места, простиращи се от Северния полярен кръг до Черно море. В тях участват около 90 хил. военнослужещи, 1100 бойни машини, 80 самолета и 50 военни кораба
Ученията са най-големите от 1988 г. и се провеждат в продължение на четири месеца на места, простиращи се от Северния полярен кръг до Черно море. В тях участват около 90 хил. военнослужещи, 1100 бойни машини, 80 самолета и 50 военни кораба
Темата накратко
  • Учението Steadfast Defender 2024 има за цел да изпрати послание към Москва: Алиансът е готов да защити своите членове - особено тези, които са близо до границата с Русия.
  • Подготовката на коалиционни войски отново е приоритет на НАТО, а войниците трябва да знаят как да работят заедно на бойното поле.
  • Едно от най-основните разделения в алианса е различието в начина, по който страните членки възприемат заплахите.

През март военнослужещи на НАТО от 14 държави се събраха в горите в Латвия, за да участват в най-голямото военно учение на алианса след Студената война. Във фокуса на вниманието отново беше Русия. Учението започна рано сутринта с предупреждение: вражески сили са преминали границата на Латвия с Русия и се приближават към столицата. Общувайки на различни езици по различни видове радиостанции, войниците се надпреварваха да изтласкват имитациите на нашественици към мочурища, в които танковете им щяха да затънат, разказва в репортаж The Wall Street Journal.

"Най-важното е да демонстрираме готовност за бързи действия и разгръщане за защита по границите на Латвия и НАТО", казва полковникът от латвийската армия Оскарс Кудлис, който командваше бригада тежки бронирани машини от позиция в гората. Реакцията изискваше от военнослужещите от далечни страни като Канада и Албания да отработят проблемите в комуникациите, да усвоят практиките на бойното поле и да координират работата на различните оръжейни системи.

Колко е важен източният фланг на НАТО

Откакто през 2014 г. Москва анексира Кримския полуостров в Украйна, НАТО е насочило вниманието си към границата на Европа с Русия. Тазгодишното учение Steadfast Defender 2024 има за цел да изпрати послание към Москва: Алиансът е готов да защити своите членове - особено тези, които са близо до границата с Русия, включително Латвия.

След края на Студената война различията в езика, комуникационните системи и въоръжението в рамките на НАТО нямаха голямо значение, тъй като войските му рядко се сражаваха рамо до рамо. Вместо това много от тях преминаваха през краткосрочни мисии в Афганистан, Ирак и други страни, планирани дълго предварително.

Сега подготовката за изграждане на коалиционни войскови групировки отново е приоритет на НАТО, а войниците трябва да знаят как да работят заедно на бойното поле.

"Интеграцията на всички държави е предизвикателство", казва пред американското издание подполковникът от канадската армия Джонатан Кокс, който помага за провеждането на учението "Кристална стрела" - латвийската част от маневрите на НАТО, които включват въздушни, сухопътни и морски учения в целия алианс.

НАТО, който на 4 април отбеляза 75-ата си годишнина, става все по-силен в някои отношения. Финландия и Швеция се присъединиха към отбранителния алианс след десетилетия неутралитет и отричане на смисъла от членството. Европейските държави в НАТО отделят повече средства за отбрана в сравнение с времето след края на студената война. Тази година за първи път от десетилетия европейските съюзници ще изпълнят финансовите си ангажименти към алианса, заяви наскоро генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Но организацията е измъчвана и от други спорове. Лидерите не са съгласни дали на Украйна и други амбициозни кандидати трябва да бъде позволено да се присъединят към военния съюз. Изборът за наследник на Столтенберг по-късно тази година също предизвика ожесточени противоречия между дългогодишните членове и новите попълнения от бившия Източен блок.

Много страни от НАТО, включително шест от 12-те му основателки, все още са далеч от достигането на нивата на военния бюджет, които обещаха да постигнат още преди десетилетие. Тези ниски разходи ги превърнаха в обект на нападки от страна на кандидата за президент на Републиканската партия Доналд Тръмп, което провокира съмнения относно бъдещето на алианса, ако той спечели през ноември.

Рамо до рамо

Целта на НАТО е да подготви съюзниците да воюват рамо до рамо. Тазгодишните учения, които са най-големите от 1988 г., се провеждат в продължение на четири месеца на места, простиращи се от Северния полярен кръг до Черно море. В тях участват около 90 хил. военнослужещи, 1100 бойни машини, 80 самолета и 50 военни кораба.

Операцията в Латвия е една от няколкото, които се провеждат в близост до границата на ЕС с Русия. През 2016 г., след като Москва завзе Кримския полуостров и части от източната част на Украйна, членовете на НАТО се споразумяха за постоянна ротация на войски на територията на уязвимите си източни членки, като уточниха коя държава ще поеме водеща роля в защитата на всяка държава.

САЩ поеха ръководството на контингента в Полша, Германия направи това в Литва, Великобритания - в Естония, а Канада - в Латвия. След като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., НАТО увеличи силите си в тези страни и добави нови формирования в Словакия, Унгария, Румъния и България.

Партньорствата преплитат съюзниците по-тясно, отколкото по всяко време след Студената война, когато САЩ, Великобритания и Франция държаха постоянно разположени войски в Западна Германия.

Латвийското учение, проведено близо до столицата Рига, беше едно от най-международните учения на НАТО през тази година. Към единадесетте страни членки, които вече са разположили свои бойни формирования в Латвия, включително Канада, се присъединиха сили от САЩ, Исландия и съседката на Латвия - Естония.

По-големи разходи за отбрана

През 2014 г. страните от НАТО се споразумяха, че до 2024 г. всяка от тях ще изразходва поне 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Латвия, която е нападната от Съветския съюз през 1940 г. и получава независимост едва през 1991 г., ще похарчи 2.4% от своя БВП за отбрана тази година, като това е част от плана за достигане на 3% през 2027 г. Канада от своя страна отделя само около 1.3% от своя БВП за армията си и не планира да достигне 2%.

Столтенберг и посланикът на САЩ в НАТО Джулиан Смит порицаха Канада тази година за това, че е сред единствените страни от алианса, които не се стремят да постигнат договорената цел.

Ако Канада не успее да изпълни ангажиментите си, "как това ще се отрази на съгласуваността на алианса", каза вицеадмирал в оставка Марк Норман, бивш ръководител на военноморските сили на Канада, който наскоро посети централата на НАТО в Брюксел. Канада вероятно би увеличила разходите си за отбрана само по принуда, "защото възприемането на заплахата просто не е налице", каза Норман за преобладаващото мнение в Канада.

Едно от най-основните разделения в алианса е различието в начина, по който страните членки възприемат заплахите. НАТО посочва тероризма и Русия като основни рискове. Много официални лица в Турция и други страни членки по Средиземно море са по-притеснени от регионалните конфликти, нелегалната миграция и тероризма, отколкото от Русия.

Почти една трета от латвийското население от около 1.9 млн. души са руснаци - наследство от съветските времена. Напрежението в страната и по границите ѝ с Русия и Беларус е голямо.

Стратезите в НАТО смятат, че открито руско нахлуване в съседна страна членка е малко вероятно в близко бъдеще, въпреки че неотдавна някои военни в страни от алианса заявиха, че Москва може да бъде достатъчно силна, за да атакува след няколко години. В по-краткосрочен план те се притесняват, че Кремъл може да предизвика конфликт в съседни държави, като разбуни местните руснаци и използва напрежението като претекст за намеса, както направи в Източна Украйна преди десетилетие.

Унифицирането отдавна е предизвикателство за алианса

В "Кристална стрела" съюзниците разположиха канадски бронирани машини LAV-6, американски, германски и полски танкове и латвийски разузнавателни машини CVR-T, които са британско производство. Всяка от тях се нуждае от различни резервни части и поддръжка.

Стандартизацията на голямото оборудване е трудна задача, защото производството му е доходоносен бизнес, от който малко държави искат да се откажат. САЩ разполагат с около три дузини основни военни системи като самолети, кораби и танкове. В Европа, където повечето страни защитават националните си производители на оръжие и често се конкурират за поръчки за износ, членовете на алианса използват 172 модела, коментира холандският адмирал Роб Бауер, който е най-високопоставения военен служител на НАТО.

По-малкото оборудване също може да бъде проблемно. От години стратезите на алианса се опитват да гарантират, че защитените полеви радиостанции от различни държави са съвместими - предизвикателство, което се задълбочава от необходимостта от цифрово криптиране и мерки за противодействие на системите за радиоелектронна война.

След края на студената война подобни технически различия нямаха голямо значение, тъй като войските на НАТО от различни държави рядко се сражаваха в общи формации. Сега те трябва да могат да споделят оборудване и да знаят, че оръдията на една армия могат да изстрелват снаряди на друга.

НАТО е определило норми за оборудване и работи, за да гарантира, че оборудването е взаимозаменяемо. Но дори за един от най-основните стандарти на НАТО - 155-милиметрови артилерийски системи, членовете на алианса произвеждат 14 различни модела боеприпаси, казва Бауер. Някои снаряди не могат да се поставят в други пускови установки, а други могат да се използват, но не са съвместими със софтуера за насочване.

Много от близо 200-те различни оръжейни системи, предоставени на Украйна, идват от страни от НАТО. Тази смесица създаде кошмар за Украйна, която трябваше да търси резервни части за много от тях.

Намирането на начини за преодоляване на различията е едно от предимствата на многонационалните учения като "Кристална стрела".
6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 6

    Значи Нато първо ще се "изправи срещу Русия", а чак после - "срещу собствените си проблеми", а?
    Егати логиката и последователността на действията!

    Доста по-безболезнено при тоя подход би било Нато да ходи да се хвърли в морето...

    Всъщност т.нар. "войски на алианса", за които горе са говори максимално неконкретно, представляват по няколко БТГ спецназ във всяка страна. В БГ дали има и една. Просто е - до м.г. концепцията на Нато беше за формиране на подобни мобилни части, които да изпълняват антитерористични действия в разбунения от САЩ Близък Изток.

    Войната на терен срещу армейски части е нещо съвсем различно нещо от контрапартизански операции по гори и пустини, за което са тренирани западните БТГ. Най-малкото не се очаква срещу въпросните спецчасти терористите да използват авиация, артилерия и всякакви други пинизи на съвременната война.

    Стотината от Чуждестранния легион в Часов яр отстъпват и умират в окопите по абсолютно същия начин, по който го правят и украинците, без да привнасят забележимо качество.

    Бившият белгийски командващ писа наскоро, че имат боеприпаси за 2 седмици война, после - ще хвърлят камъни... Сходно е положението и в Германия, чиято армия е на това дередже след усилията на доскорошната министърка на войната Урсула. фон дер. Румънските ВВС още използват МиГ-21 от 60-те години...
    Западните армии масово са недофинансирани, за което Тръмп крещя преди 4 години, въоръженията им са неподдържани, Водещите западни ВПК произвеждат по поръчка единични бройки супертехнологични военни играчки, които местните армии не могат да си позволят. За липсата на капацитет за производство на достатъчно мини, снаряди, ракети и пр. боеприпаси се пише непрестанно.

    Излезте от пропагандата!
    Пуснете си някой документален филм какво са представлявали европейските градове след предишната война, потърсете инфо за Хирошима и Нагасаки и белким се замислите, че може пък Господ след 1994- та да му е втръснало да бъде българин...


    И тъй като елементарният разум и чувството за самосъхранение на Запад видимо не може да пробие шаблоните на политическото говорене, руснаците обявиха, че започват учение на "нестратегическите ядрени сили", т.е. на тактическите ядрени сили на Южния си военен окръг - обозначаване на цели, преценяване на ефекта от пораженията, логистиката, командните вериги, защитата на войските.

    Хубаво би било на войната да се гледа сериозно, а не от хола пред клавиатурката...

    Нередност?
  • 6
    kuranakyumura avatar :-P
    kuranakyumura

    До коментар [#2] от "D-r D":

    Малка корекция Докторе. 3ти полк REI е съствавен основно от инженерни части, като една инженерна рота е разпределена в Славянск-Краматорск да показва на украинците как се строят окопи, нищо, че ВСУ има близо 10 години опит в копаенето на такива. Самият полк е с численост на батальон или 675 души съставен от 5 роти - 1 командно-логистична, 2 инженерни, 1 ПВО и 1 резервна. Франция мисли как да разпредели цяла бригада в Украйна, без да пренасочва батальоните в Румъния и Балтийските държави. Докато Русия си развръща 100 хиляди нови щика около Харков.

    Нередност?
Нов коментар