Балотаж между бившия военен Павел и бившия премиер Бабиш ще определи президента на Чехия

Оправдан от съд в Прага за измама с европейски субсидии, Бабиш се класира втори, но с малка разлика, на първия тур на президентския вот

Ако бившият премиер Андрей Бабиш победи на балотажа на президентските избори в Чехия, се очаква да влезе в сблъсък с дясноцентристкото правителство

Марина Станева

Ако бившият премиер Андрей Бабиш победи на балотажа на президентските избори в Чехия, се очаква да влезе в сблъсък с дясноцентристкото правителство © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Генералът в оставка Петър Павел спечели с малка преднина първия тур на президентските избори в Чехия пред бившия премиер Андрей Бабиш. При преброени почти всички бюлетини Павел взема 35.39% от вота срещу 35.00% за Бабиш, пише Reuters. Според анализатори бившият военен е в по-добра позиция за балотажа след две седмици, тъй като вероятно ще привлече по-голяма част от гласувалите за останалите шестима кандидати за президентския пост.

Павел получи подкрепата на дясноцентристкото правителство, докато Бабиш представи вота като проява на обществено разочарование от реакцията на властите към скока на инфлацията и високите цени на енергията. Бившият премиер, управлявал от 2017 г. до 2021 г., обещава, че ще окаже натиск върху правителството да осигури повече помощи за домакинствата. Неговата популистка центристка партия АНО е най-голямата в парламента.

История с конфликт на интереси

Докато Бабиш беше премиер, Европейската комисия обяви, че той е в конфликт на интереси заради изплатени евросубсидии за неговия холдинг Agrofert, работещ в областта на селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, химическата промишленост и медиите. Но в началото на седмицата той бе оправдан по дело за измама с 2 млн. евро фондове от ЕС чрез фирми преди 15 години. Това му даде "картбланш" за президентските избори, но същевременно през юли 2022 г., след тригодишен одит, Брюксел установи, че Бабиш е получавал еврофинансиране при конфликт на интереси, което ще бъде приспаднато от бъдещи европейски плащания за страната.

След като резултатите от вота станаха ясни, Павел нарече бившия премиер популист и заплаха за "продемократичния и проевропейски" курс на Чехия. Бабиш пък обвини своя противник, че ще "изпълнява волята на това несоциално правителство, което иска да вдигне данъците".

Позициите спрямо Украйна

Досегашният държавен глава Милош Земан подкрепи бившия премиер в надпреварата за негов наследник. Както Павел, така и Бабиш вероятно ще следват по-ясно изразена прозападна линия в сравнение със Земан, който настояваше за по-близки връзки с Китай и с Русия преди миналогодишната инвазия в Украйна. Павел подкрепя изпращането на допълнителна военна помощ за Киев, както и приемането на еврото. За Бабиш очакванията са, че ще донесе по-малка промяна, тъй като споделя топлите отношения на Земан към унгарския премиер Виктор Орбан. Освен това той е говорил срещу допълнителната чешка помощ за Украйна, а преди дни заяви, че ще работи за организирането на мирни преговори.

Амбиции за "активна президентска роля"

За много чехи беше разочарование, че и двамата класирали се за балотажа претенденти са били членове на комунистическата партия преди колапса на СССР. Бабиш е работил в сферата на външната търговия и е бил регистриран като информатор, което отрича. Павел е започнал военната си кариера през 80-те години на миналия век и е преминал през обучение за военно разузнаване. Бил е началник на генералния щаб на чешките въоръжени сили, през 2015 г. е назначен за шеф на военното командване на НАТО, а през 2018 г. се оттегля от армията.

Бабиш споделя топлите отношения на досегашния чешки президент към унгарския премиер Виктор Орбан.

Въпреки че чешките президенти не участват в изпълнителна власт, те имат съществена политическа роля, тъй като назначават министър-председателите, членове на борда на централната банка и съдии в Конституционния съд. Ако Бабиш победи на балотажа, се очаква да влезе в сблъсък с правителството. При такъв сценарий "той може да направи живота на кабинета доста труден", казва пред Financial Times Петър Юст, анализатор от Метрополитен университет в Прага. И допълва, че какъвто и да е резултатът, "имаме водещи кандидати, които биха могли да възприемат ролята на президент по много активен начин".