Върховният съд на САЩ пренарежда приема в университетите

Извън вътрешните за американците ефекти решението на Върховния съд може да окаже влияние върху приема на студенти от Европа, включително България, тъй като както Wall Street Journal (който подкрепи съдебното решение) подчертава: "Бели" в САЩ са не само англосаксонските протестанти." Според консултанта за образование в чужбина "Интеграл" отпадането на предимствата на едни кандидат-студенти за сметка на други означава по-големи шансове за прием на български кандидати.

Кой кого дискриминира

Решението на Върховния съд на САЩ е във връзка с две дела, заведени от неправителствената организация "Студенти за справедлив прием" срещу частното учебно заведение от Бръшляновата лига Harvard и държавния University of North Carolina. Организацията твърдеше, че практиката неправилно облагодетелства чернокожи и испански говорещи студенти за сметка на белите кандидати, както и на тези от азиатско-американски произход. Затова поиска от съда да отхвърли решение по дело от 2003 г., което позволяваше на университетите да вземат предвид расата при приема, като потвърждаваше, че разнообразието е в интерес на американското правителство. По думите на Едуард Блум, основател на "Студенти за справедлив прием", сега се поставя "началото на завръщането на една правна спогодба, която е сляпа за цвета на кожа (или далтонистка) и свързва нашата многорасова и многоетническа нация".

Предизвикалото полемика решение е в резултат на консервативното мнозинство от шестима съдии (срещу трима либерални) във Върховния съд, което посочва в своите аргументи, че досегашната практика нарушава принципа за защита на равенството в конституцията. В мотивите си за несъгласие обаче съдия Соня Сотомайор контрира, че това решение "отменя десетилетия на напредък", "циментира расовото неравенство в образованието" и "утвърждава фалшивия далтонизъм като конституционен принцип в едно сегрегирано общество, в което расата винаги е имала значение и ще продължи да има значение".

Това не е нормален съд. Намирам го за скъсал с основната ценностна система на американците.

Джо Байдън

президент на САЩ

Настоящият и бившият президент на САЩ също застанаха на противоположни позиции. Джо Байдън разкритикува съдебното решение: "Това не е нормален съд. Намирам го за скъсал с основната ценностна система на американците." Докато Доналд Тръмп, който се състезава за републиканската президентска номинация за изборите през 2024 г., каза, че "хората с невероятни способности най-накрая са възнаградени". Според изявление на демократите в Конгреса съдиите са "сложили огромна преграда пред марша на нашата страна към расова справедливост".

След оповестяване на съдебното решение от University of North Carolina заявиха, че въпреки всичко остават ангажирани с изграждането на едно многообразно студентско общество. От Harvard признават, че "сега ще има промени в начина, по който ще постигаме образователните ползи от разнообразието, но нашият ангажимент към това остава непроменен". Във всички случаи университетите ще бъдат принудени да търсят други начини за насърчаване на расовото многообразие на студентите.

Съдебни дела от образованието към бизнеса

Решението на Върховния съд на САЩ би могло да се смята за вътрешнополитически въпрос, ако не засягаше дейността на световните компании с централи в страната. Според Financial Times бизнес общността може да бъде следваща цел на правни действия и затова следи отблизо случващото се. Големи компании като American Airlines, General Electric, Meta, Google и Apple подкрепиха Harvard и University of North Carolina, като посочиха, че забраната на вземането предвид на расата при приема на студенти "ще попречи на усилията на бизнеса да изгради многообразна работна сила". Те представиха позицията, според която расовото разнообразие корелира с увеличаване на продажбите, печалбите и иновациите.

Пред британското издание Соня Стар, професор от правния департамент на University of Chicago, предупреждава: "Това е само началото на делата, които ще последват. Всъщност на карта е заложен въпрос, който надскача образованието."

Тъй като САЩ имат богата съдебна практика, в близко бъдеще може да се очаква огромна вълна от съдебни дела срещу предприятия, които са направили разнообразието част от корпоративната си политика за наемане на служители. При това с много добри шансове за ищците. Същото се отнася и за вътрешните повишения и съкращения. От друга страна, корпорациите, които наистина са ангажирани с многообразието, а не налагат расови квоти заради инвестиционните фондове, ще имат възможност да докажат ползите от разнообразието с действия.

Белият дом ще публикува инструкции за учебните заведения как законно да поддържат расовото разнообразие сред студентите Източник: Reuters

Отражението върху българските студенти

За Преслава Стоянова, студентка в Western Governors University в Юта, решението на Върховния съд е справедливо, тъй като талантът и знанията са по-важни от расовата принадлежност. "Не е правилно да се толерират хора с ниски оценки само заради цвета на кожата. Иначе може да се стимулират по други начини - например моят университет предлага специални стипендии за някои етноси", посочва Стоянова пред "Капитал". Тя е кандидатствала по предишната система и сега смята, че новата ситуация може да донесе позитиви за българските кандидат-студенти, "защото те традиционно имат по-висок успех и са по-подготвени, особено по математика". Но същевременно таксите непрекъснато се увеличават, което може да бъде пречка. Western Governors University например вдига таксата с по 10 - 20% годишно през последните няколко години.

Според Николай Христанов, мениджър "Висше образование" в "Интеграл", промените, произтичащи от американското съдебно решение, могат допълнително да повишат интереса на кандидат-студенти от България. "Поради изключително селективния характер на университетите от Бръшляновата лига процентът на приетите кандидати в тях е между 4 и 6. При евентуална промяна и отпадане на предимство на едни кандидати за сметка на други това би увеличило и шансовете за прием за българските кандидати", коментира Христанов пред "Капитал" .

През последните две години се наблюдава спад с 9% в броя на българските студенти, обучаващи се в САЩ. За академичната 2021-2022 г. там учат 532 студенти, докато за 2020-2021 г. те са били 585, казва Христанов. Пандемията и карантинните ограничения са оказали влияние върху желаещите да започнат своето обучение в САЩ. Въпреки това интересът към образование след ковид-19 е по-голям, което се дължи и на промените в сферата на висшето образование на запад след Brexit и увеличаването на таксите за студенти от ЕС в британските университети, което в известна степен изравнява финансовата инвестиция, нужна за обучение в някоя от двете държави, обяснява експертът.

Същевременно противниците на съдебното решение за университетите в САЩ нямат намерение да се отказват. Белият дом се ангажира в най-скоро време да публикува насоки за учебните заведения, които да ги инструктират как законно да продължават да поддържат студентското разнообразие.

По темата работи и Николина Филипова