Свят

Корпоративна Америка е изправена пред плащане на дълг от трилиони долари

Кой ще понесе тежестта, след като се очаква лихвените проценти да останат по-високи за по-дълго време

Ексклузивно съдържание от The Economist

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Големите американски компании живеят в мечтаната страна на дълговете. Въпреки че евтините заеми са стимулирали растежа на корпоративните печалби от десетилетия, най-големите фирми са до голяма степен изолирани от ефектите от затягането на паричната политика на Федералния резерв. Това е така, защото много от тях взеха солидни заеми при ниски, фиксирани лихвени проценти по време на пандемията от ковид-19. Положението трябва да бъде уредено в крайна сметка чрез рефинансиране на дълг при много по-висок лихвен процент. Засега обаче така наречената падежна стена на падежиращия дълг изглежда мащабна.

Но не всички компании избягват въздействието на решенията на Фед. Наистина има трилиони долари дълг с плаваща лихва, с лихвени плащания, които се коригират заедно с пазара, който изведнъж стана много по-скъп. Тази лавина от дългове се състои от заеми с ливъридж и заеми от частни дългови пазари. Компаниите рядко хеджират лихвените рискове, което означава, че сега ще трябва да плащат солено - доходността до падежа на един индекс на заеми с ливъридж е скочила до почти 10%. В същото време, тъй като американският икономически растеж остава устойчив, банкерите от Фед предупреждават, че лихвените проценти ще трябва да останат по-високи за по-дълго време. Това ще тласне повече кредитополучатели до критична точка. Един пазар, който се е разраснал, сега задава два нещастни въпроса. Колко зле ще станат нещата? И кой точно ще загуби?

Проблемите

След глобалната финансова криза от 2007-2009 г. компаниите теглят заеми бързо и необвързано. Швейцарската банка UBS оценява стойността на неизплатените американски заеми с ливъридж на около 1.4 трлн. долара, а активите, управлявани от частни кредитори, на повече от 1.5 трлн. долара. Двата вида дълг си приличат повече, отколкото се различават. И двата се разраснаха, за да обслужват бума на изкупуванията с частен капитал през последното десетилетие. Традиционните заеми с ливъридж се уреждат от банките, преди да бъдат продадени (или "синдикирани") на десетки инвеститори. Докато с частно кредитиране се занимават само няколко фонда, които обикновено държат по-малки заеми до падежа, създавайки по-малко ликвиден и по-непрозрачен пазар.

Все по-голям брой кредитополучатели сега обаче стигат до затруднения. От 2010 г. средният годишен процент на неизпълнение на пазара на заеми с ливъридж е по-малко от 2%. Според Fitch неизпълнението на задълженията е нараснало до 3% през 12-те месеца до юли спрямо 1% година по-рано. Рейтинговата агенция смята, че те могат да се изстрелят до 4.5% през 2024 г. Преструктурирането и фалитите в този мащаб представляват по-скоро пролетно почистване, отколкото дълбокото страдание, изпитано по време на финансовата криза, когато просрочените заеми надхвърлиха 10%. Но ако лихвите останат по-високи за по-дълго, както прогнозират централните банкери, броят на проблемните фирми ще нарасне. Въпреки че всички компании с нехеджирани дългове с плаващ лихвен процент са уязвими, тези, натоварени с дългове при изкупуване на частни капитали при високи оценки по време на неотдавнашния бум на сделките, са особено изложени на риск.

Забавянето на растежа на печалбите означава, че кредитополучателите смятат, че им е по-трудно да си позволят дълга с плаваща лихва. Американската банка JPMorgan Chase анализира 285 кредитополучатели с ливъридж в края на юни, преди последното увеличение на лихвения процент от Фед. Фирмите, които са вземали само заеми с ливъридж, отбелязаха годишен лихвен ръст от 51% на годишна база. Състоянието им рязко се разминава с тези, които вместо това са използвали пазарите на високодоходни облигации за фондове с фиксиран лихвен процент. Според проучването лихвените разходи на такива бизнеси са се увеличили с по-малко от 3%. Коефициентите на покритие, които сравняват печалбите на фирмата с разходите за лихви, започнаха зловещ спад.

На пазара на частния дълг, където лихвите по неизпълнение имат склонността да са по-високи, кредитополучателите се сблъскват с подобни проблеми. Според Bank of America сега разходите за лихви поглъщат половината от печалбите на фирмите, които са се финансирали по този начин. Нарастването на проблемите не само би затруднило намирането на институции, желаещи да инвестират пари в частни дългови фондове, но също така ще се разпространи към пазара на заеми с ливъридж.

Неизбежната равносметка

Сега, когато равносметката изглежда неизбежна, вниманието се насочва към това кои инвеститори ще останат с пръст в устата. Кредиторите днес очакват да възстановят по-малко от инвестициите си, след като дадена фирма изпадне в неизпълнение по задълженията си, отколкото в по-ранни период - и тази година така наречените проценти на възстановяване на дълга с нежелана оценка са доста под техните средни дългосрочни стойности. Според Лотфи Кароуи от Goldman Sachs нарастването на кредитополучателите, които разчитат единствено на заеми, вместо да заемат и от пазарите на облигации, може да потисне още повече възстановяването. Тази тенденция концентрира болката, причинена от нарастващите лихвени проценти. Също така е вероятно да остави по-малко стойност за инвеститорите в заеми с ливъридж, когато се окажат около масата за преструктуриране или в съд по несъстоятелност, тъй като ще има повече искове, обезпечени срещу активите на фирмата.

Други дългосрочни тенденции биха могли да изострят проблемите на пазара на кредити с ливъридж. Споразумения за поддръжка, ангажименти, които кредиторите могат да използват като "пръчка", за да принудят компанията да започне преструктуриране, почти изчезнаха с узряването на пазара. През 2021 г. близо 90% от новите заеми са били "улеснени". Това може да означава, че на компаниите отнема повече време, за да достигнат дефолт и са в по-лошо състояние, когато стигнат дотам.

Представянето на частните пазари също се следи внимателно. Защитниците на частния дълг отдавна твърдят, че те са по-подходящи за периоди на по-високи неизпълнения, тъй като разходите за координация между малка група кредитори са по-ниски, което прави коригирането на проблемните баланси по-лесно. Ако частните пазари наистина се справят по-добре от заемите с ливъридж по време на предстоящите сътресения, това ще подкрепи опитите им да привлекат финансиране в бъдеще.

Проблемите на дълговите пазари с плаващи лихвени проценти е малко вероятно да причинят финансова криза, но по-специално неяснотата и нарастващият размер на частните пазари означават, че регулаторите са решили да ги разгледат по-отблизо. През август Американската комисия по ценни книжа и фондови борси обяви правила за увеличаване на прозрачността, включително изискване за тримесечни финансови отчети. През следващия месец Международната организация на комисиите по ценни книжа, глобален регулаторен орган, предупреди за рисковете от ливъридж и непрозрачността на пазарите на частни дългове. Малко инвеститори обаче смятат, че се нуждаят от помощ за прогнозиране на предстояща криза.