Дигиталните технологии и информацията са неразделна част от здравеопазването и социалните грижи
Ник Гулдемонд - професор по здравеопазване и обществено здраве - Медицински център на Университета в Лайден и Департамент по обществено здраве и първична помощ
Съдържание от Форум "Дигитално здраве"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Проф. Ник Гулдемонд е доктор по медицина и електроинженерство от Университета в Маастрихт. Той е бил главен изпълнителен директор и основател на Medical Field Lab (началото на 2000 г.) и е първият международен пример за базирана в университетска болница "жива лаборатория", посветена на науката, иновациите и влиянието им върху обществото. През 2017 г. става професор по интегрирани грижи и технологии в Медицински университет "Сеченов", а от 2021 г. е и професор по обществено здраве и здравеопазване .Проф. Гулдемонд е и координатор на ЕС EIP за здравословно и активно остаряване, експерт в Световната организация на семейните лекари WONCA и експерт по прилагането на правата на човека в биомедицината в Европейския съвет. Освен това е асоцииран редактор на Journal of Integrated Care и е бил член на редакционния съвет на European Medical Journal.
Проф. Гулдемонд беше лектор на Форум "Дигитално здраве", организиран от "Капитал" на 17 май 2022 г. Там той говори за "Фактори на ефективно за съвместно създаване на (дигитални) решения в здравеопазването в публично-частна екосистема и "живи лаборатории в общности".
Пред какви големи предизвикателства са изправени здравните системи в постковид ерата и какви са техните решения?
- Има много сходни предизвикателства в различните държави още преди пандемията. Основните предизвикателства са нарастващото търсене на медицински услуги, което става по-сложно поради наличието на повече пациенти с множество проблеми, докато човешките и финансовите ресурси намаляват (в относителен план). Освен това достъпността, равенството и качеството на грижите не са оптимални в много страни, което създава неефективност и неравенства. Последиците от пандемията ускориха и засилиха тези трайни тенденции, а COVID-19 добави още много пациенти към голямото изоставане в услугите поради отлагане на оказването на грижи. Като цяло в международен план идеите за посрещане на тези предизвикателства са много сходни - по-добри резултати на по-ниска цена чрез цифрови интегрирани решения и ориентирани към човека медицински услуги. Изводите за здравните системи са, че ориентираната към общността първична помощ трябва да бъде подсилена, фрагментираните между доставчиците на здравни услуги и лечебните заведения услуги трябва да бъдат интегрирани и уравнени, плащанията на доставчиците трябва да зависят от резултата, а не от таксата за предоставяне на услуга.
Консултирате редица правителства, компании и европейски институции, а също така сте запознат със здравната система в България. Имат ли аналоговите информационни системи на българския здравен сектор паралели в други системи? Според вас върви ли в правилната посока процесът на дигитализация на България?
- Като цяло много системи в здравеопазването и социалните услуги ползват фрагментирани данни и непълни информационни системи. Дори страните с така наречената добре развита ИТ инфраструктура като Нидерландия в действителност също са фрагментирани. Те може да имат първокласни изследователски и болнични ИТ системи, но те са ограничени в рамките на конкретната организация за пациентите и екипите й. Много от болниците, центровете за първична медицинска помощ и другите здравни учреждения все още използват факс за обмен на информация. Понякога данните се събират централизирано за административни и финансови цели, но изчерпателен поток от данни между организациите в подкрепа на оперативния процес на предоставяне на услуги за пациенти и специалисти все още е много рядко срещано явление, но никак не е нереалистично за постигане.Това, че Българският дигитален клъстер поема инициатива за картографиране на съществуващата ситуация, разглеждайки силните и слабите страни, е много разумен подход. Така стратегията ще може да се гради върху добрите неща, които вече са налице, от поуките от неуспехите и успехите по пътя на формулиране на пътна карта за изпълнение, която отчита спецификите на българския контекст и заинтересованите страни.
Какво е мястото на офлайн здравеопазването в здравните системи? Какво ще кажете за дигиталното здравеопазване? Бихте ли посочили сегменти от здравния сектор, които трябва да бъдат дигитализирани, за да спестят повече време на лекарите и пациентите, да предават по-добре информацията и да подобрят качеството на услугата?
Онлайн (дигиталното) и офлайн (физическото) здравеопазване не трябва да се разглеждат като фрагментирани начини за предоставяне на услуги, а като интегриран подход, ориентиран към човека, при който имате различни средства за предвиждане на потребностите на хората. В идеалния случай имате комбинация от взаимодействие: онлайн, където е ефективно и възможно, и офлайн - само където е необходимо. Това важи и за сътрудничеството между специалистите, ако имате нужда от мултидисциплинарен екипен подход при лечението на пациенти с по-сложни проблеми. Здравеопазването обикновено е сложен логистичен и управляван от информация процес с интензивно взаимодействие между професионалисти от различни организации с пациенти и лица, които се грижат за тях твърде извън границите на възможностите само на едно здравно приложение.
Как правителствата трябва да използват здравните данни, за да управляват по-добре здравните системи в своите страни?
Данните за резултатите и изпълнението позволяват на правителствата, фондовете и властите да вземат информирани решения относно необходимите политики и действия за оптимизиране на грижите за българските пациенти. В идеалния случай тази информация се използва в контекста на самообучаваща се система за здравеопазване в процес на непрекъснато усъвършенстване: базирана на култура на взаимно доверие и разбиране, където специалистите се чувстват сигурни да споделят информация и да има прозрачност относно резултата и проявите. Използването на информация за стриктно управление и контрол в авторитарен наказателен стил е контрапродуктивно.
Както научихме по време на пандемията, данните за общественото здравеопазване в реално време и тези, касаещи населението, могат да помогнат на властите да реагират много по-бързо и по-ефективно, за да предвидят епидемии от инфекциозни заболявания и други заплахи за общественото здраве. В това отношение научихме много и за важността от комуникацията и взаимодействието с гражданите за консултации, промоция на здравето и за предоставяне на обективна информация за справяне с дезинформацията.
В заключение, дигиталните технологии и информацията са неразделна част от здравеопазването и социалните грижи на различни нива (от хирургия до политики) с множество участници и заинтересовани страни. За да може данните да работят за здравните системи, се нуждаем от споделена визия за трансформация, която отчита услугите, технологиите, финансите и организационните аспекти.
