🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Проф. д-р Иван Груев, научен секретар на ДКБ: "Липопротеин(a)" - липсващо парче от пъзела на сърдечно-съдовия риск

професор Иван Груев
професор Иван Груев
професор Иван Груев    ©  Велко Ангелов
професор Иван Груев    ©  Велко Ангелов
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Профил: Проф. д-р Иван Груев има над 100 публикации в научни списания, 30 от тях в чужбина, 17 рецензии за списание "Българска кардиология" и 15 за списание ESC Heart Failure. От 2018 г. e заместник-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница "Цар Борис ІІІ", а от 2019 г. - професор по кардиология към Клиника по кардиология в същата болница. Член на ECAVI, EA по превантивна кардиология, Асоциация за сърдечна недостатъчност на ESC, Българска лига по хипертония, Европейско кардиологично дружество, член на лекарската комисия на БФС. Избран за Научен секретар на Дружеството на кардиолозите в България, мандат 2022 - 2024 г.

Успяваме ли в борбата с последиците на сърдечните заболявания?

Атеросклеротичните заболявания са основният двигател за настъпването на инфаркти и инсулти.

Сърдечно-съдовите заболявания са причина номер едно за смърт и инвалидност в световен мащаб. Въпреки че са постигнати значителни успехи в намаляването на смъртността, бъдещите прогнози предполагат, че сме достигнали най-ниската им точка и вероятно сме в инфлексия на тенденциите, като се има предвид нарастващата вълна от затлъстяване и диабет глобално.

Познават ли се достатъчно рисковите фактори за атеросклеротичните заболявания?

Повишеният липопротеин(a) може да бъде липсващото парче от пъзела за пациенти с необясними преждевременни сърдечно-съдови събития. Оценката и управлението на плазмените липиди е от основно значение за превенцията на атеросклеротичните сърдечно-съдови заболявания. Въпреки че стандартният липиден панел представлява добре установена платформа за оценка на риска, този тест сам по себе си може да бъде недостатъчен и/или подвеждащ. Напредъкът в нашето разбиране за атеросклерозата доведе до разработването на биомаркери на липидна основа, които помагат да се разграничи рискът от сърдечно-съдови заболявания, когато това е неясно. Въпреки че тези биомаркери предоставят нова информация, тяхното прилагане в клиничната медицина остава трудно предвид несъответствията в литературата, липсата на стандартизация на анализа, лошата достъпност и високата цена. Въпреки това допълнителни изследвания на атерогенните липопротеини могат да предложат представа извън стандартния липиден панел, осигурявайки по-точна оценка на риска и по-точна оценка на липидопонижаващата терапия.

Защо да се прави тест за липопротеин(a)?

Повишеният Lp(a) е генетично обусловено състояние, което увеличава риска от сърдечно-съдови събития. Lp(a) е уникален член на семейството на apoB-съдържащите липопротеини, с различни патофизиологични свойства. Пациентите със ССЗ и повишен Lp(a) могат да развият бързопрогресиращи и уязвими плаки с тежко представяне, които са трудни за лечение. Нивата на Lp(a) са до голяма степен генетично определени и не се влияят значително от начина на живот и диетата. Приблизително един на всеки петима индивиди има повишени нива на Lp (a) (≥125 nmol /L или 50 mg / dL). Повишеният Lp(a) е независим и причинно свързан с повишен риск от инфаркт на миокарда, исхемичен инсулт, периферна артериална болест, аортна клапна стеноза и смърт по сърдечно-съдови причини. Оценката на риска от ССЗ без измерване на Lp(a) е непълна; прост кръвен тест за определяне нивото на Lp(a) може да информира за генетично предопределения риск от ССЗ.

Кой трябва да бъде обхванат с изследване на липопротеин(a)?

Пациентите с остри, преждевременни и повтарящи се инциденти и тези с фамилна анамнеза за сърдечно-съдови събития трябва да бъдат тествани. Lp(a) тестването може да бъде от полза за всички пациенти със ССЗ, но е особено информативно при: скорошни събития, при които хоспитализацията представлява удобна възможност за оценка на Lp(a) медиирания риск от ССЗ. Повтарящи се събития (включително скорошен епизод с прояви на остър коронарен синдром), тъй като пациентите с повишен Lp(a) имат по-голяма вероятност да страдат от повтарящи се сърдечно-съдови събития. Преждевременни събития, тъй като повишеният Lp(a) е важен фактор за преждевременно сърдечно-съдово заболяване. Фамилна анамнеза за сърдечно-съдови събития, тъй като има голяма вероятност от риск поради наследствеността на Lp(a). С изследването на Lp(a) може да се установи и потенциалната причина за липса на отговор на терапията за понижаване на липидите в кръвта. Нивата на Lp(a) трябва да се измерват рутинно поне веднъж при всички възрастни.

Как се изследва липопротеин(a)?

Лабораторните тестова за Lp(a) са прости, надеждни и с висока стойност. Lp(a) тестването изисква само прост кръвен тест без гладуване. Lp(a) тестовете могат да бъдат приложени в протоколи както в болнични, така и в амбулаторни условия от локални или централизирани лаборатории. Наличните Lp(a) тестове дават възможност за оценка на риска, като се вземат предвид абсолютната стойност на Lp(a) на пациента и глобалния рисков профил. Препоръчителните прагове за повишени Lp(a) са ≥125 nmol/l (или 50 mg/dl).

Какво може да се направи за пациенти с повишен липопротеин(a)?

Днес може да се противодейства на високия Lp(a). Пациентите с високо ниво на Lp(a) имат по-голямо количество атерогенни липопротеини и поради това са с по-висок СС риск, който може да бъде установен само чрез изследване на Lp(a). Познаването на степента на Lp(a) медиирания риск може да информира интензифицирането на лечението на глобалните рискови фактори за ССЗ. Lp(a) тестването може да разкрие обща основна генетична причина за риска от ССЗ, често обяснявайки преждевременни събития или фамилна анамнеза. Lp(a) статусът може да информира за положителна промяна в поведението на пациентите (например мотивация за придържане към лечението и промени в начина на живот като здравословна диета и спиране на тютюнопушенето). Lp(a) таргетни терапии, които понижават нивата на Lp(a) до препоръчителните прагове, са в етап на клинично развитие и очакват навлизане в практиката в близките години.

Какво пречи да се прилага по-често изследването на липопротеин(a)?

Диагнозата и лечението на дислипидемиите се фокусира върху LDL холестерола. Популярността на Lp(a) е ограничена в сравнение с други липопротеини и сърдечни биомаркери. Различно е нивото на осведоменост за Lp(a), заявено от медицинските специалисти в различните сфери на здравеопазването. По-голямата част от свързаните с Lp(a) разговори в социалните медии, водени от медицински специалисти и застъпнически организации, имат за цел да повишат осведомеността на обществото, но ангажирането на пациентите остава ограничено. Много медицински специалисти приоритизират LDL-C пред Lp(a) в управлението на сърдечния риск, което се отразяват в липса на препоръки да се тества и управлява активно. Изследването не е част от стандартния липиден панел и не е реимбурсирано у нас.

Как да се разшири достъпът до изследването на липопротеин(a)?

Безсимптомният и недостатъчно разпознат висок Lp(a) увеличава риска от атеросклеротични заболявания при един на всеки петима души. Като се има предвид разпространението и кумулативното въздействие, което повишеният Lp(a) оказва върху здравето на пациентите и дългосрочното качество на живот, от съществено значение е да се включи Lp(a) в пълния липиден профил на пациентите.

Прилагането на по-систематичен и структуриран подход за тестване на населението, каквито са стратегиите за ранен скрининг, следва да бъде подкрепено с широка обществена осведоменост, всеобхватно обучение на здравните специалисти, интегрирано управление на програмите за профилактика и ефективни модели от грижи за намаляване на риска. Подкрепата за населението и общността, ефективната държавна здравна политика и публичното финансиране са от съществено значение, особено за успеха на програмите за скрининг и превенция.