Защо все още няма детска болница в София?
Няма нито политическо разбиране, нито концепция, нито достатъчно лекари
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Вина за несъстоялия се проект имат всички правителства от последните 20 години.
- Отмяната на решението за болницата "Мама и аз" показва ясно какъв е бизнес климатът в пазара на здравни услуги, както и съмненията, че Делян Пеевски командва и в този сектор.
- Оказва се, че за всяка голяма инвестиция на този пазар е нужен широк политически гръб.
Само 24 часа просъществува разрешението за частна инвестиция от 120 млн. лв. в София, която служебното правителство единодушно разреши, а след това единодушно отмени. Това е многопрофилната болница "Мама и аз", която заради детските ѝ отделения беше атакувана от неправителствения сектор, президента, ПП-ДБ и съпредседателя на ДПС Делян Пеевски. Причината за атаката е, че държавата не си е свършила работата да направи Национална детска болница, а правителството разрешава частна инвестиция в педиатрията. След като му бе потърсена отговорност, премиерът Димитър Главчев поиска обяснения от здравния министър д-р Галя Кондева, както и веднага да внесе проект за отмяна на решението, което пък е минало дълга съгласувателна процедура от юли 2023 г. Главчев стигна и по-далеч - той даде цялата документация по отмененото решение на ДАНС и прокуратурата, за да разследват има ли нередности по него.
Всичко това постави за пореден път въпроса защо точно нямаме национална детска болница, какво и на кого пречи частната и от какво зависи дали бизнесът може да инвестира, ако е спазил законите. Затова потърсихме отговор на всички тези въпроси в следващия текст и накратко припомняме историята на несъстоялата се Национална детска болница.
Какво се случи, че след толкова години няма национална детска болница в София?
За проекта се говори от началото на прехода, но дълги години нямаше съгласие как ще се финансира, как ще изглежда и кой ще работи в детската болница. В момента медицинската помощ за деца в София е разпокъсана между множество болници и никъде няма комплексна услуга. Държавата не успя да "произведе" и необходимите за такава структура педиатри. Това продължава да бъде една от най-нископлатените специалности и никой няма план как да изпразни от лекари детските отделения на големите софийски болници и да ги "командирова" в бъдещата болница най-малкото защото те не са крепостни. Надстрояването на старото скеле отпреди 40 години, което ГЕРБ решиха да правят, срещна силен обществен отпор, поръчката за него изгуби много време и под обществения натиск Бойко Борисов взе решение да я разтури. Ако не беше го направил, сега вече щеше да има построена детска болница. Всеки от здравните министри, особено през последните пет години, се опитваше да свърши нещо по болницата, но така или иначе стъпките определено бяха или грешни, или малки и недостатъчни.Какво е направено досега?
Избран е терен, предстои разчистването му, има анализ на потребностите от педиатрична грижа в София, от който е ясно, че не достигат 103 педиатри и има дефицит на легла за лечение на деца. Създаден е обществен съвет, за да може обществото и лекарите да контролират процеса. Дълго време съветът не получаваше никаква информация какво точно се случва.А какъв е проблемът да има частна болница?
Неправителственият сектор (Общественият съвет за национална детска болница и фондация "Даная") смята, че държавата не трябва да разрешава частна детска болница, докато не си изпълни ангажимента да има национална държавна болница. Те сочат като причина да са против частната инициатива, че в София няма достатъчно лекари за една голяма болница и че частната ще изсмучи специалистите. В допълнение твърдят, че здравните услуги могат да станат недостъпни за част от малките пациенти, защото частната болница може да поиска доплащане. Тези два въпроса могат да бъдат решени много бързо - държавните клиники да започнат да дават конкурентни заплати на педиатрите, а не да се опитват да ги закрепостят с липса на конкуренция и да ги принуждават да работят на поне две места. Въпросът с доплащането може да се реши като държавата постави условия да не се искат допълнителни средства за лечение на деца, както е в извънболничната помощ.Истинските проблеми под повърхността обаче са три:
- Липсата на капацитет на държавата да изпълни този ангажимент и липсата на концепция - дали в болницата ще ходи всяко дете с температура и кашлица или само децата с тежки заболявания.
- Модели на структурата на болницата бяха подсказани през тази година безвъзмездно от Европейската инвестиционна банка, но по тях все още не е взето категорично и подробно решение.
- Третият основен проблем е жестоката конкуренция между болниците в София. По данни на НСИ към края на 2022 г. в София работят 67 болници, от които 27 са многопрофилни, а останалите - специализирани, например очна, АГ клиника, диспансер за белодробни болести и др. Държавните болници непрекъснато обвиняват частните, че обират каймака с леките случаи и платежоспособните пациенти, което изобщо не е вярно. Частните воюват помежду си за пациенти. Големите държавни, частни и общински болници имат свое лоби в парламента, правителството, здравните институции и неправителствения сектор, което се опитва да спре конкуренцията по всякакъв начин, за да може да задържи пациентите и медиците си със сравнително ниски заплати и да не изпразва болниците от съдържание. Средната използваемост на леглата в София е около 50%, но тя варира в различните болници и през различните сезони, но този показател се използва като аргумент, че има достатъчно болници.
Защо всички са против "Мама и аз" - София?
Това не е първият проект на "Търговска лига", само че групата избра различен подход на експанзия - тя започна да строи болници и медицински центрове първо в провинцията, на места, където липсва съответната услуга и едва след повече от 10 години реши да разположи своя болница и в София, където всички големи частни групи имаха вече свои лечебни заведения. Българският кардиологичен институт е организация на дистрибутора на лекарства "Търговска лига" и притежава 12 болници и медицински центрове в България, между които две многопрофилни болници "Сърце и Мозък" в Плевен и Бургас, детска болница "Мама и аз" в Плевен, която беше открита миналата година, и множество специализирани кардиологични болници, като в проект е строежът на техни болници в Кърджали, Стара Загора и Варна.През 2021 г. "Сърце и Мозък" кандидатстваха за лиценз в София, но срещу техния проект се изказа президентът Румен Радев, застанаха множество директори и лекари от държавни болници, в парламента линията срещу "Сърце и Мозък" се водеше от проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ), а министърът на ПП проф. Асена Сербезова издаде отказ през 2022 г. "Сърце и Мозък" я дадоха на прокурор за корупция, злоупотреба със служебно положение, търговия с влияние и конфликт на интереси и обжалваха отказа. След това съобщиха, че ще строят детска болница "Мама и аз" в София вместо "Сърце и Мозък". Срещу проекта веднага се обявиха неправителственият сектор, редица педиатри, директори на болници и политици с мотив, че в града няма място за две детски болници и че държавата трябва първо да построи националната болница. Проектът обаче, както и този за "Сърце и Мозък" - София, получи одобрение от здравните институции. "Търговска лига" пък получиха ясен сигнал, че трябва да имат политически гръб за навлизането си в София.
Заради кого правителството отмени решението си?
Искане за отмяна на единодушното решение на правителството за даване на разрешение за "Мама и аз" в същия ден отправиха общественият съвет за национална детска болница и екипът на фондация "Даная". На другия ден срещу решението се обявиха президентът Румен Радев, коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" и съпредседателят на ДПС Делян Пеевски. ГЕРБ пуснаха само декларация, че за тях националната болница е приоритет, но без да настояват за каквито и да било действия по решението за "Мама и аз".Има две възможни обяснения за това, че служебният премиер Главчев постави ултиматум на здравния си министър д-р Галя Кондева да внесе решение за отмяна на решението за лиценза на болницата. Това да се е случило под натиска на неправителствения сектор, президента и ПП-ДБ, или да се е съобразил с ултиматума на Делян Пеевски, който може да защитава съществуващия болничен бизнес в София.
Как се дава разрешение и законно ли е правителството да го отмени?
От 2020 г. Министерският съвет одобрява създаването на чисто нови болници, като това става въз основа на комплексна оценка, която се дава от Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН) и съдържа потребностите на населението от медицинска помощ съгласно Националната здравна карта; данни за броя на болниците на територията на съответната област, броя на откритите легла по медицински специалности, кадровата обезпеченост и използваемост на леглата. НЗОК предоставя данни за сключени договори с болници и колко им е платила през текущата и миналата година.За да се извърши оценка, се подава заявление до здравния министър с проект на болницата, тригодишен бизнес план, източници на финансиране и произход на средствата, като освен това се иска становище от районната колегия на Българския лекарски съюз и становище от НЗОК дали ще има възможност да финансира болницата, което се дава до 1 месец от искането му.
Оценката се извършва от ИАМН в срок до 45 дни от подаване на заявлението. В двумесечен срок от получаване на заявлението по предложение на министъра на здравеопазването Министерският съвет приема решение, с което одобрява или отказва създаването на нова болница. Отказът подлежи на обжалване пред административния съд.
Веднага след приемането на решението за "Мама и аз" доскорошният здравен министър проф. Христо Хинков обяви пред бТВ, че въпреки че всички правила са спазени, той нарочно е отложил внасянето на решението за разкриването на новата болница, защото е бил в края на мандата си. По време на мандата си той издава 58 разрешения за нови дейности на 47 болници.
По принцип, че има забавяне, е видно от датите на всички документи, подписани от институциите. ИАМН твърди, че са направили само допълнение към съществуващата комплексна оценка, подписана от предишен директор на агенцията, въпреки че фигурата "допълнение" не съществува в закона. НЗОК никога не е издавала становище, че няма да може да финансира медицински дейности в далечното бъдеще, най-малкото защото това е самооценка дали е достатъчно финансово стабилна и има средства, и второ - тя няма база да отказва сключване на договор с никого. Становището там е издадено от предишния подуправител д-р Йорданка Пенкова, като е преподписано от Станимир Михайлов.
Столичната лекарска колегия също е дала положително становище за "Мама и аз". Колегията също няма отрицателни становища, защото не иска да пречи на колегите си лекари да избират между колкото може повече работни места.
Заявлението е подадено на 17 юли 2023 г., становището на НЗОК е от 27 ноември, а комплексната оценка на ИАМН - от 6 март 2024 г. Съгласувателната процедура от Министерството на здравеопазването през останалите министерства е протекла за броени дни, вероятно заради забавените срокове и е без никакви забележки.
Отмяната на решението е особен казус, защото не представлява отказ, който може да се обжалва, а мотивите за решението на премиера и правителството също не са публично ясни. Така инвестицията в София, която е за 120 млн. лв., виси във въздуха. Главчев поиска доклад от здравния министър как се е стигнало до решението, което правителството му е одобрило, и даде на ДАНС и прокуратурата да разследват цялата процедура.
Може ли да се прави бизнес без политическа подкрепа?
Отговорът е: видно не. Казусът с "Мама и аз" е поредният случай, в който, aко е вярно предположението, че се е случило под натиска на Делян Пеевски, той разрешава какво се случва в държавата, включително и на своите партньори от ГЕРБ. През 2022 г. след атаката от всички страни "Търговска лига" си осигури подкрепата на ГЕРБ и залповете срещу нейния проект в София оттам замлъкнаха. След това Бойко Борисов откри предизборната кампания на ГЕРБ в "Сърце и Мозък" - Плевен, и я затвори в "Сърце и Мозък" - Бургас, а лекари от болницата намериха места в листите на ГЕРБ за предишния парламент. На местните избори процесът се задълбочи - новият кмет на Плевен, издигнат от ГЕРБ, е д-р Валентин Христов, дългогодишен кардиолог в специализираната кардиологична клиника и в "Сърце и Мозък" - Плевен. В Бургас административният директор на "Сърце и Мозък" д-р Лидия Стефанова беше избрана за общински съветник пак от ГЕРБ и е и председател на здравната комисия в местния парламент.Историята на несъстоялата се детска болница
1978 г. - Първа копка на Национална детска болница в района на "Александровска болница" - София1991 г. - Изграждане на носещи стени на болницата.
2004 г. - Симеон Сакскобургготски (НДСВ) решава да строи детска болница със заем от италианска банка. Даден е на прокурор за проекта.
2013 г. - Обследване на кабинета "Орешарски" сочи, че скелето от 1978 е негодно за довършване.
2015 - Д-р Петър Москов, здравен министър (ГЕРБ и Реформаторския блок) залага болницата в здравна стратегия с финансиране от заем и строеж за шест месеца.
2018 г. - Бойко Борисов (ГЕРБ) предлага болница "Лозенец" да стане педиатрия, но после се отказва.
2019 г. - Ново обследване сочи, че строежът е годен за довършване.
9 юли 2019 г. - Здравният министър Кирил Ананиев (ГЕРБ) обявява обществена поръчка за изграждане на Национална детска болница на стойност 95.4 млн. лв. върху основните на скелето, без да бъде бутано. То е обявено за обект от национално значение. Поръчката е обжалвана от частна фирма и Камарата на архитектите.
19 септември 2019 г. - КЗК пуска поръчката.
17 януари 2020 г. - ГБС печели поръчката, тя е обжалвана, Кирил Ананиев сключва договор в края на юли.
27 май 2020 г. - Бойко Борисов (ГЕРБ) обещава на протестиращите от гражданска инициатива "За истинска детска болница", че ще се строи чисто нова детска болница и скелето ще бъде разрушено.
23 януари 2021 г. - Служебният регионален министър Виолета Комитова обявява, че може да издаде виза само за чисто нова сграда. Работите по скелето спират.
5 юли 2021 г. - Служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров спира строителството.
7 декември 2021 г. - Д-р Кацаров обявява, че болница ще се строи в двора на бившата правителствена болница "Лозенец" и че я слива с педиатрията и инвестиционната компания за детска болница. Екипът на "Лозенец" протестира.
15 декември 2021 г. - Здравният министър Асена Сербезова (ПП) отменя решението за сливането на трите дружества. По-късно тя възлага оценка и анализ на пет места за строеж на детска болница. Договорът с консорциума за строеж на детската болница е прекратен.
2 ноември 2022 г. - Служебните министри на здравето и регионалното развитие д-р Асен Меджидиев и Иван Шишков обявяват, че детска болница ще се строи на държавен терен до ортопедичната болница в Горна баня.
Май 2023 г. - Държавната "Здравна инвестиционна компания за детска болница" сключва договор за безвъзмездна помощ от Европейската инвестиционна банка за анализ на потребностите в детската здравна грижа, който е готов през ноември.
Юни 2023 г. - Новият здравен министър проф. Христо Хинков (ПП-ДБ) прави изцяло нова оценка кой е най-подходящият терен за детска болница. Избира пак Горна баня.
Юли 2023 г. - Създаден е Обществен съвет за детска болница. Започва процедура за събаряне на сградите в Горна баня за 4.8 млн. лв. Тя се обжалва.
Декември 2023 г. - План-графикът за строежа на болницата е готов. Става ясно, че тя ще е готова минимум до четири-пет години.
14 февруари 2024 г. - Депутатите единодушно приемат проект за ускорено изграждане на детската болница и задължават здравния министър да се отчита редовно на парламента и да подготви до месец сайт, на който да се вижда как върви строежът.
4 коментара
Глупаво е частна болница с 40 легла за юноши да се обявява за "национална" и "детска". Нито е национална, нито е детска.
А говоренето по такива поводи за НДБ просто показва колко такава е неосъществима.
Защото сме демокрация/без достъп до напечатаните пари/.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.