Тежка Индустрия

Инж. Илия Келешев: Кадри няма, обезлюдяването е факт

Председателят на браншовата камара по машиностроене пред "Капитал"

Мара Георгиева

Инж. Илия Келешев © Капитал

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Тежка индустрия. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Визитка

Инж. Илия Келешев е председател на Браншовата камара по машиностроене от учредяването ѝ през 1991 г. В камарата членуват около 300 основни производствени фирми от всички подсектори на машиностроенето, произвеждащи над 70% от машиностроителната продукция на страната.

Какво е участието на фирмите от машиностроителния бранш с проекти по оперативните програми за бизнеса?

- По приключилите две процедури за подбор на проекти - "Подобряване на производствения капацитет в МСП" и "Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията" по програма "Иновациии и конкурентоспособност", са сключени над 850 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, от които 280 са с фирми от машиностроенето. Има възможности за финансова подкрепа и от Националния иновационен фонд, но средствата по него са много малко, а и конкурсните сесии се обявяват и реализират изключително бавно. Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" почти не предлага възможности за пряка подкрепа на фирмите – през последните три години беше обявена единствено процедура "Добри и безопасни условия на труд", оценяването на проектите по която продължава вече повече от 9 месеца.

По другите оперативни програми бизнесът не се финансира. Фирми могат да присъстват в отделни случаи като партньор по научни разработки, финансирани от образователното министерство. На този етап компаниите трудно се вписват с проекти по програмата на ЕС "Хоризонт 2020". Отделя се значително време за популяризиране на възможностите по така наречения план "Юнкер", на Фонда на фондовете, но браншовата камара няма информация, че машиностроителна фирма има или очаква финансиране по линия на плана "Юнкер". Наясно сме, че предприятията трябва да се преориентират към предлаганите финансови инструменти, тъй като в бъдеще директното финансово подпомагане, както е сега по оперативните програми, все повече ще намалява.

Има ли промяна по болезнената не само за този бранш тема с липсата на подготвени кадри?

- Не бих казал. Браншовата камара, а и не само тя, говори непрекъснато за проблемите в професионалното образование, за това, че то е в процес на ликвидация. Нееднократно сме правили предложения за промяна в политиката на прием в средните училища и на начина на финансирането им. За съжаление осезаем резултат няма и едва ли ще настъпи с увеличаването на учителските заплати, за които се говори като за панацея.

Ако преди 6-7 години, когато ускорено започна закриването на машиностроителните паралелки в професионалните гимназии, бяха взети под внимание някои от нашите предложения, нещата в сектора днес щяха да изглеждат по друг начин. Сега промяната е още по-трудна, тъй като подготвени кадри вече не достигат не само за машиностроенето, но и за по-голямата част от останалите индустриални отрасли. Това започват да чувстват и чуждестранните инвеститори, работещи у нас. Проблем за фирмите е не само недостигът на нови попълнения от квалифицирани изпълнителски и инженерни кадри. Налице са чувствителни пропуски в квалификацията на много от заетите, както и в мотивацията им за работа. Стига се дотам фирмите да си крадат квалифицирани кадри срещу по-високи заплати, осигурявани някъде и с доплащане под масата.

Още по-страшно е, че не само няма достатъчно квалифицирани кадри, а че редица места се обезлюдиха и там вече въобще няма хора.

Как се развива идеята за дуалното обучение, или "учене чрез работа", което изисква партньорство между професионалните гимназии и работодателите?

- Безспорно е, че въвеждането на дуално обучение е стъпка в правилната посока. Предвиждат се и допълнителни средства за паралелките с дуално обучение. Ръководствата на фирмите по места също са ангажирани с този проблем и дават своя принос. За пример можем да посочим ЗММ - Сливен. От години в професионалната гимназия в града нямаше машиностроителна паралелка, главно поради липса на желаещи. Благодарение на много сериозната ангажираност на собствениците на компанията, на изпълнителния директор на фирмата и ръководството на професионалната гимназия бяха привлечени ученици и вече е разкрита пълна паралелка с 26 души.

Къде е най-силна нуждата от подготвени хора?

- Малко са паралелките в страната по най-важните за фирмите професии. С годините паралелките, там, където ги имаше, бяха закрити, в същото време се появиха измислени, добре звучащи за ученици и родители професии. Това, че по-късно за завършващите няма търсене, престана да бъде проблем за училищните ръководства, тъй като с делегираните бюджети "парите следват ученика". Вижданията на браншовата камара, подкрепени и от национално представителните работодателски организации, бяха изложени и пред ръководството на предишното министерство на образованието. Отстояваме позицията, че дейността по приема на ученици в средното образование следва да се дирижира от кмета на общината, в която има професионална гимназия, като най-заинтересован от нейното икономическо развитие и от ръководителите на основните фирми, даващи индустриалния й облик. Стига водни цикли, чешми и калдаръми.

Длъжници ли са на бизнеса висшите училища?

- Проблемите при подготовката на инженери от висшите технически училища също не са малко, но са от по-друго естество. Броят на университетите е много голям. Професори много. Прием на студенти голям. Кандидати малко. В инженерните специалности като трудни и не особено привлекателни се влиза с успех 2.50. За какво качество на образование можем да говорим?

Фирмите и браншовата камара непрекъснато работят по въпроса. С наша подкрепа Техническият университет в Габрово започна пилотно да въвежда дуално обучение на бакалаври по важни машиностроителни специалности. В момента заедно с Асоциацията на индустриалния капитал се експериментира и форма на обучение в Център за професионално обучение към ТУ - Габрово. Обучението ще е за повишаване квалификацията на работещи по най-важни за фирмите професии и с откъсване от производството.

Ако не се предприемат реални и действени мерки за промени по приема в професионалното образование, ако не се преразгледа мрежата от училища и какви специалности се изучават в тях, за да се подготвят кадри в съответствие с потребностите на фирмите, страната ни ще се превърне в периферен европейски санджак, в който младите учат основно за да живеят и работят в чужбина.