🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Липсата на контрол е направила за последните години страната ни напълно свободна и неконтролирана за ГМО

Веселин Дробенов

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Новите регулации най-накрая предложиха добри дефиниции, но продължавам да мисля, че в дълъг период няма да има ефективен контрол. Един закон не означава добър контрол. Въвеждането на буферни зони, което е предвидено е добра идея, както и Наредбата за съвместно съществуване на ГМО и не ГМО, която ЕК предложи на България преди няколко години, но се въведе чак сега.

Отговори на въпроси на читателите от първите два етапа на дебата:

1. Как може да се гарантира, че трансгенният участък ДНК, внесен в растителния геном посредством естествени молекулни механизми, няма да може да се изнесе от естествения му вектор под действието на същите тези естествени молекулни механизми?

Зависи какъв е векторът, но като цяло ако се използва вируси за вектори вероятността е голяма.

2. Как може да се предотврати хоризонталния трансфер от трансгенни растения, пък било то и в контролирани условия? Говоря за малките подвижни елементи, за пренасянето им от смучещи насекоми или при хетеротрофни симбионтни взаимоотношения (паразитизъм, микориза ...) и за евентуалната трансгенна бактериална трансформация в почвата.

Не съм сигурен дали въобще такива изследвания са правени толкова подробно. Със сигурност има множество индикации, че такъв трансфер се случва, но какви биха били ефектите върху околната среда още няма яснота.

3. Как може да се гарантира сигурността на земеделците, които не желаят обкръжение от ГМ-посеви?

Пълна гаранция за земеделците няма независимо дали поставяните отстояния да изкуствено завишавани. Съвременните норми предвиждат позволимо съдържание на ГМО, например в крайната земеделска продукция. Дори етикета "Продукт свободен от ГМО" предвижда минимално съдържание на ГМО от 0,1%, което също не е гаранция за пълна липса на остатъци от генетични модификации. За съжаление практиката за въвеждане на ГМО в околната среда в световен мащаб все още е много либерална, което създава много рискове за внос на генетично модифицирани продукти или като част от продукти в рамките на България и на ЕС и съответно отново намалява сигурността на малкия земеделец.

4. Каква е дефиницията за генно модифицирано растение в България - растителен ресурс, или изделие, и как стои въпросът за авторството? Сорт ли е, при положение че не е стандартна кръстоска и няма необходимата методика за изравняване, или може би трябва да се нарича с понятието "щам", "линия"...? Със сигурност не са хибриди, защото няма полиплоидна комбинация. Въпросът ми е по причина, че никъде в закона (и в новия) не видях такава дефиниция, а тя ако липсва май вместо закон започваме да четем нещо на непознат език.

Чисто от научна гледна точка генетично линия или сорт плод на ДНК рекомбинантни технологии е по-правилната. Терминът хибрид беше въведен от много от заинтересованите страни, като по-разбираем. Затова в закона се говори за продукти на ДНК рекомбинантни технологии, а не за хибридни растения плод на естествена или изкуствена хибридизация.

5. Много се говореше през последните дни за необходимостта от контрол за ГМО, но така и не разбрахме как. За да може това да се случи е необходима огромна база-данни за всички регистрирани или възможни ГМ-организми, и освен това огромен набор ДНК-маркери, всеки от които е спецално синтезиран за търсения трансгенен организъм. Синтезът на ДНК-последователност е едно много скъпо удоволствие. Генно модифицираните растения никак не са малко, освен това се говори, че в България се отглеждат незаконно и някои експериментални изделия, за които маркерите са в тайна. В новините блесна благата вест, че МОСВ вече имат подвижна лаборатория за анализи, но без базата данни и без огромното количество скъпи маркери тя ще е просто една подвижна изложба на апаратура. Как ще става този контрол?

Контрол на ГМО в околната среда не се осъществява към момента и не е осъществяван, въпреки дефинициите в закона. Много правилно е разсъждението, че за да се докаже наличието на ГМО, трябва да има база данни на всички ГМО патентовани или разработвани в света, както и специализиран маркер за всеки един от тях. Науката познава разбира се и по-генерални методики за локализиране на ГМО в общ порядък, като се търсят определени гени от вектора. Но резултатите от този контрол не са с необходимата точност и затова задължително се правят специализирани изследвания за локализиране на продукта.

Към настоящия момент контрол се осъществява за наличие на ГМО в продукти на пазара от столичната регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (СРИОКОЗ), където се изследва наличието на ГМО от хибридите разрешени за пускане на пазара от EFSA или в рамките на Европейския съюз. В момента изследвания на забранени хибриди, а също и такива без лиценз се правят по поръчка и срещу заплащане от вносителя на суровината само по негово желание. Смятам, че липсата на контрол от страна на съответните ведомства е направила за последните години страната ни напълно свободна и неконтролирана за ГМО, умело скрита под шапката на един неработещ закон.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал