Варна може и да има нова библиотека за 78 млн. лв.

Сумата 78 млн. лв., която ще получи община Варна за нова сграда на регионалната си библиотека, е проектът с най-голяма стойност по програмата на Министерския съвет за разпределяне на около 5 млрд. лв. за близо 1700 общински проекта из цялата страна.

Най-скъпият общински проект в държавата: 60 млн. лв. за нова сграда на библиотеката във Варна

Общината подписа за пари от новия фонд към бюджета, но има проблем: строителството трябва да започне до юли, а няма обществена поръчка.

Q&A с архитект Мартин Христов

Арх. Мартин Христов е зам.-председател на Камарата на архитектите в България. Завършва "Архитектура" в УАСГ през 2001 г., преддипломната му практика е във френския Сент Виктор ла Кост, а дипломната специализация - във Флоренция, Италия. От 2001 г. е управител и главен проектант на архитектурно бюро Е-АРХ.

Как се разви идеята и конкурса за нова библиотека във Варна?

Инициативата за нова сграда беше подета от тогавашната директорка на библиотеката Емилия Милкова и беше подкрепена от главния архитект и кмета Иван Портних, тогава в първия си мандат. Проблемът, който стои нерешен и до днес, е, че библиотеката не разполага с достатъчно читални за град с толкова много студенти, а хранилището е разпръснато в шест сгради, намиращи се на различни места в града, което много затруднява функционирането й. Емилия Милкова беше много добре запозната с последните тенденции в библиотечните сгради и беше амбицирана да работи за прилагането им във Варна.

Ние от Камара на архитектите във Варна тогава имахме и други притеснения. Общината година по-рано беше организирала конкурс за централните пешеходни зони на града, който привлече едва шест участника. Не искахме това да се повтори и започнахме разговори за провеждане на международен конкурс. Дотогава опит с такива конкурси имаше единствено сдружението Whata. Свързахме се с тях, поканихме ги във Варна и общината реши да им възложи организирането на конкурса. Това е началото на историята зад най-големия архитектурен конкурс, организиран в България и привлякъл 370 участници от 66 държави. Сега често се цитира сумата от близо милион лева, похарчена за конкурса и проекта, но в сметката би трябвало да влязат и безбройните часове безплатен експертен труд, идеи и талант на толкова много архитекти. През 2015 г. конкурсът беше спечелен от младото холандско бюро Architects for Urbanity. На следващата година започна проектирането и през 2018 г. сградата получи разрешение за строеж.

Конкурсът тогава беше съпроводен от много ентусиазъм и надежди. По време на цялата организация, като се започне от провеждането на обсъжданията до журирането, се включваха много доброволци. Конкурсът завърши без нито едно обжалване. Резултатите бяха отразени от повечето световни онлайн медии за архитектура, а проектите на победителите попаднаха на страниците и дори на корица на престижни архитектурни издания. В обществото имаше консенсус, че настоящото положение с варненската библиотека е нетърпимо и трябва да се построи нова сграда. Смятахме, че това ще се случи бързо. Аз бях сигурен, че децата ми ще могат да я ползват, докато са ученици, но, уви, вече завършват. Библиотеките по света имат и тази мисия - да привличат децата и да ги задържат в една контролирана и стимулираща среда. Децата също обичат да прекарват време сред книги и това може да се види в една от големите централни книжарници във Варна. Тя винаги е пълна с деца и е станала част от разходките им в Морската градина.

Какво е вашето мнение за проекта и локацията му като част от журито в конкурса?

Решението кой да е първи не беше лесно, тъй като в конкурса имаше много силни участници с най-разнообразни решения за мястото. Имаше кули, имаше сгради с много футуристични обеми, имаше минималистични сгради и такива с фасади с по-декоративен подход. Първопремираният проект беше избран заради това, че е най-компактен, визията му е отличителна и категорична, но в същото време кореспондира добре с визията на сградата на общината и околните сгради. Идеята със стъпаловидно разположените общи пространства, които преливат едно в друго през цялата сграда, много ни впечатли. Предимство е, че още с влизането в сградата човек може с един поглед да се ориентира какво се случва в нея. Идеята за "градска дневна", която те приканва да влезеш, е много ясно подчертана чрез контраста между плътните и остъклените части на фасадата.

Мястото върху паркинга на общината беше избрано заради централната локация, ясната общинска собственост и близостта му до два университета и пет училища. До него се намира една от най-големите спирки на градски транспорт в града. Съвременните библиотеки са посещавани главно от ученици и студенти, които се движат най-вече пеша и с автобус, затова централната локация е важна. В непосредствена близост са Археологическият музей и Градската художествена галерия, което дава възможност за взаимодействие и общи културни събития.

В същото време от няколко години започна отпор срещу строежа заради това, че ще трябва да се отсекат дървета, намиращи се на паркинга и в част от зелената ивица пред него. По думите на проектантите ценните видове са около 10 на брой. При желание властта може да намери решение за този проблем. Знам, че във Варна вече има машина за преместване на дървета, която би могла да се наеме. Друго възможно решение беше споменато от българския партньор на холандското студио. Възможно е да се направи преработка с цел свиване на обема, но това ще е за сметка на функцията и трябва да се обсъди с ръководството на библиотеката. Освен книги и учебници варненската библиотека има задължение да съхранява целия периодичен печат на държавата, което изисква голямо хранилище с лесен достъп до него.

Също така хората трябва да знаят, че преместване на сградата някъде другаде е невъзможно. Разрешителното е само за конкретното място.

Имате ли информация в момента какво се случва с идеята за библиотека, след като разрешителното за строеж изтича всеки момент, а няма финансиране?

За съжаление разрешението за строеж изтича в края на месец май (от общината по-късно обясниха, че точната дата е всъщност 29 юли - бел. ред.) тази година. През 2021 г. срокът му веднъж вече беше удължен и ако сега не започне строителство, проектът и всички усилия ще бъдат загубени. От 2018 г. досега има толкова много промени в законодателството и изискванията към сградите, че ново съгласуване на проекта в този му вид е невъзможно. От Камарата на архитектите в България отдавна алармираме, че Законът за устройство на територията е един от най-усложнените и променяни, често с лобистки поправки, закони в страната ни.

Скоро разбрахме, че в бюджета* на община Варна са заложени средства за започване на строителството. Въпросът сега е към политиците, но и към нас, гражданите на Варна: ще имаме ли достатъчно смелост и амбиция да си пожелаем тази красива и иновативна сграда за децата си, а и за нас самите? Ако тя се случи, това ще е най-голямата инвестиция в култура и образование в новата ни история, която ще даде огромна добавена стойност на града ни.

*Разговорът е отпреди новината от МРРБ за отпуснатите 78 млн. лв.