Паметникът на Съветската армия не трябва да се руши, но е нужно да се промени
Чавдар Стефанов
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Участниците в дебата имат едно общо искане – за историческа справедливост. Като кореспондент на БНР в Москва анкетирах различни поколения руснаци на тема колко съветски войници са загинали в България през Втората световна война - 10, 50, 200 хиляди... Масовият отговор бе, че като сравняват паметника в София с аналогични в други европейски страни, те са някъде между 50 и 100 хиляди.
Истината е, че в България не са водени сухопътни битки и нито един съветски войник не е загинал. Незнанието на този факт е историческа несправедливост.
В България задавах въпроса има ли паметник на хилядите загинали български войници и офицери през Втората световна война 1944-45 г. Имаме български военни гробища от Сърбия до Австрия. В България обаче тези жертви са забравени. Забравата е историческа несправедливост.
Паметниците трябва да напомнят за историята именно там, където са издигнати. Паметникът на Съветската армия не е гробница, а символ. Затова не трябва да се руши, а да се промени. Той трябва да се превърне в символ на историческата справедливост за най-кръвопролитната война, през която преминава част от достойната, но и противоречива българска история.
За начало не е нужно много. Българската армия 1944-45 г. воюва под ръководството на Трети украински фронт и затова съвсем логично на паметника трябва да се поставят плочи с надпис на български, руски и английски език с примерен текст: "На хилядите български войници и офицери, загинали за Освобождението на Европа от фашизма 1944-45 година". Това е исторически справедливо. Трябва да бъде сменен и сегашният надпис примерно с: "На Освободителите от признателна България". Под "Освободители" разбирам антихитлеристката коалиция. Независимо от политическите си мотиви и действия, четири години България е на противоположната страна.
Следващата стъпка са двете редици блокчета пред паметника. На левите могат да бъдат изписани главните битки на Българската армия, спасяването на българските евреи. Другата редица е за водещите страни от коалицията – СССР (Русия и Украйна), САЩ, Англия, Франция.
Може да се дискутира и за превръщането на парка около този обновен паметник в Мемориал на Втората световна война. На едно място могат да се съберат блуждаещите сега из столицата паметници на българските летци, да се построи малък музей за стоящите днес в закрит склад български военни и трофейни знамена. Логично е пренасянето и на Вечния огън пак там. Какво прави сега този военен символ в район, оформил се като духовен и музеен център? Исторически несправедливо е да бъде до римската църква Света София, която свързваме с християнството и с император Константин Велики, а пред Светия Синод да се строяват военни и да ехтят бойни маршове.
Изключително важно е паркът около паметника да се развие като място за отдих и комуникация.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.