Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Цените на храните тръгнаха нагоре и се заговори усилено за държавна намеса, която да ограничи тези процеси. Кое обаче доведе до ръста на цените? На първо място, като отговор на икономическата криза и от двете страни на Атлантическият океан бяха напечатани купища пари – дори към момента правителствата наливат пари, например наскоро централната банка на Ирландия си напечата няколко десетки милиарда евро под етикета на "fine-tuning operation", за да си спасява провалилите се банки.
Когато в отговор на всичко това множество икономисти предупредиха – "като печатате пари, това ще доведе до сериозно покачване на цените" – централните банкери (начело с Бен Бернанке) отвърнаха, че това няма да се случи, а малко инфлация дори е нужна за по-бързото възстановяване. Е, покачването на цените се случи, тоест началният курс по икономика си е съвсем на място. Неслучайно в началото на 2011 г. последователно в The Wall Street Journal и The Economist се появиха заглавия от сорта на "Новият експорт на Америка: Инфлация". Златото също говори за печатането – дори тази седмица се озова в подножието на историческият си връх, постигнат в края на 2010 година. Така първопричината за поскъпването е ясна – правителствата си напечатаха пари, което вече бута цените нагоре.
Конкретно за цените на храните има и други фактори: 1) климатични – например суша в Бразилия и Аржентина, както и наводнения в Австралия; 2) търговски ограничения – например Русия и Украйна ограничиха износа на пшеница заради проблеми с реколтата; 3) финансови спекулации – нестабилните цени на храните привлякоха интерес; 4) бунтове и петрол – размириците в Близкия изток оказват своето влияние върху цените на петрола и храните; 5) биогорива – насърчаването на биогоривата оскъпява храните.
Това са множество фактори, които покачват цените на храните, но все пак кои са водещите? По всичко личи, че това са климатичните и правителствените фактори – отговорът на ООН, МВФ, Световната банка също сочи в тази посока. Единствено Европейската комисия постави фокус върху спекулациите, но това се случи след директната намеса на Саркози. Финансовите спекулации играят своята роля на пазара на храни, както го правят през последните 100 години, но те няма как да са движещата сила зад всичко случващо се в момента – обвинението към тях има по-скоро политически, а не експертен характер.
Поскъпването на храните е очевидно проблем, но как може да бъде решен? Проблемът е до голяма степен привнесен отвън и няма как да бъде изолиран в страната ни. Независимо дали дадена стока я внасяме, изнасяме или произвеждаме точно колкото ни е нужно, то световните цени влияят на тези в България. Отвореността на икономиката ни прави така, че не може нещо по света или в Европа да е скъпо, а в България да е евтино. В този ред на мисли, всяка политика, която по някакъв начин изолира и "решава" проблема в страната ни, си е чист популизъм.
Ако под държавна намеса се разбира директно вмешателство в ценообразуването или пък нови търговски ограничения, то тази намеса би имала катастрофални последствия. Да се сложи таван на цените и да се радваме на евтини стоки? Да, стоките ще са евтини, но няма да им се радваме, защото просто няма да ги има в магазините. Административното намаление на цените никога не е работило, то само е водило до изчезването на стоките от пазара. Това не е пътят на просперитета.
Разбира се, държавата може и трябва да действа, но не с нови правила, а с преосмислянето на политиките си – на национално и европейско ниво. Неслучайно през последните седмици тече усилен дебат в Европа за временно облекчаване на вноса на хранителни продукти от Африка. Но защо временно? Ако това е решение сега, защо не за постоянно? Защо въобще има ограничения? На практика Европа се "бори" с бедността в Африка, но ограничава стоките им, за да защити европейския производител. Този парадокс трябва да се преосмисли.
Също така, в Европа и у нас всички са се прехласнали по зелената енергия и биогоривата. Да, но ако ще вървим по този път, трябва да знаем, че има цена – по-скъпа енергия и по-скъпи храни. Това са фактите – щом насърчаваш, ще си платиш. Не може да се бяга от това и да се хвърля вината другаде. Още една парадигма за осмисляне.
Друга насока е конкуренцията на родния пазар – очевидно има проблеми при земеделската продукция. Трябва да се предприемат такива мерки, които да отворят повече възможности (разбирай достъп до пазар) пред малкия земеделски производител. Само като чуя думите "изкупна цена" и ми става ясно, че достъпът на земеделците до пазара бива ограничаван. Това е въпрос не само на икономика, но и на съд – ако принудата е извънпазарна, тоест насилствена.
Истината е, че правителствата създадоха този проблем – те наляха пари, те ограничиха търговията, те насърчават изкуствено зелената енергия и биогоривата, те дори предизвикаха събитията в Близкия изток (все пак бунтовете са против режими, а не против пазара). Можем ли сега да разчитаме, че допълнителна държавна намеса ще реши тези проблеми? Не, не и не – така би отговорила Маргарет Тачър.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.