Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Втората част на моето участие в дебата бих искал да разделя на две – малка част във връзка с прочутия АСТА и повече за защитата правата на интелектуална собственост /ПИС/ и в частност авторското право у нас. Защото, ако има нещо полезно, което виждам в този дебат, е фактът, че се говори за защита на авторски права, което е прецедент у нас.
Ако не ставаше въпрос в АСТА за интернет и досега никой нямаше да обърне внимание на разпоредбите на споразумението. Да се говори по тези проблеми у нас се случва много рядко и почти винаги в негативна светлина, защото огромното мнозинство от ползватели открито е срещу правата на малцинството от автори, независимо дали става въпрос за интернет или за други начини на използване. Това се доказва и от хулите и ругатните по повод на авторите /в най-широк смисъл – правоимащите/ и във вашия форум, които са обиждани, че са некадърни и жалки и че нямат право да претендират за каквито и да е възнаграждения, особено за ползване в интернет, която е обявена за "свободна" зона. А когато става въпрос пък за богатите и световно известни носители на права – певци, изпълнители, носителите на патенти и авторски права върху напр. - компютърни програми като Майкрософт – ще чуете логика като – на тия милионери ли ще плащаме, бе, не са умрели те за парите на бедния българин, те си имат достатъчно. Това е нашата българска логика – справедливост каквато са изповядвали хайдутите по тези земи от край време. А според мен в областта на защитата на ПИС, както и във всяка друга обществена област става въпрос за следното – имаме ли позиция по въпроса – лична и обществена - дали трябва да се защитават и въобще ще се съобразяваме ли с правата на авторите в най-широк смисъл на думата или не.
В преса чета статии, които разсъждават върху "прекомерните" печалби, които корпорациите, а не авторите ще получат от влизането в действие на АСТА. Според мен това не е въпрос за защита правата на ПИС, а се поставя под съмнение въпросът доколко корпорациите са справедливи към авторите, чиито права държат или са закупили. Но това са разсъждения, които се отнасят за момента след осъществената защита на даденото право, а не дали да се защитава то или не. И това е проблем на автора доколко това, което той получава е справедливо, а не на ползвателя, който трябва да заплати за съответното ползване. Това разделение, което се прокарва в писанията на много хора за отношенията между авторите и техните представители – дружества, корпорации и други видове сдружения е "загриженост" за справедливостта на организациите към техните членове, което е проблем на притежателя на правото, а не на неговия ползвател. Или подтекстът е – ние нямаме нищо против правата на авторите, но тези, които ги представляват ги ограбват и затова не трябва да им се плаща – лицимерна позиция, зад която мнозина се опитват да прикрият гузната си съвест, знаейки, че ползват нещо чуждо без разрешение.
И пак отбелязвам – това са мои разсъждения извън АСТА и по принципния въпрос за защитата правата на ИС в една страна.
Излишно е да повтарям, защото никой не иска да чуе, че АСТА не се отнася за индивидуалния краен потребител – нека всеки блогър или тийнейджър продължи дейността си в мрежата както и досега – няма никаква опастност за неговите действия и сигурност там – някой да го следи или контролира. АСТА не се отнася и за дейността на интернет доставчиците, които са най-гласовити по разбираеми причини – в документа никъде не се говори за трафик, следене, затваряне на сайтове и други такива фантазии, поддържани от същите лица, които имат съвсем определена икономическа изгода да поддържат подобни страхове у хората. Според мен и двете групи лица – индивидуалните потребители и ИТ корпорациите, които са най-яростните противници на АСТА, трябва да се успокоят – споразумението не засяга тяхната дейност и права.
Това, което чета са страховете, че АСТА отваря "врати" за създаване на система за масово следене на потребителя, за това, че "качулките" ще нахлуят в дома ни и ще отведат невинното ни дете в ареста, или че полицаи ще ни спрат на улицата или границата и ще ни арестуват, затова че в телефона ни има нелицензирана песен – подобни твърдения само доказват колко налудничави могат да са фантазиите на хора, които дълго време престояват в интернет.
Това, за което говорят тези хора не са "страхове" породени от текстовете на АСТА, защото там няма нищо такова, в него няма дори такива термини. "Страховете" очевидно са свързани с прилагането на закона, с правоприлагането, което е нещо различно и аз него няма да коментирам, защото считам, че то ще се осъществява в демократичния дух на закона, както е и в момента и нарушени права няма. Опитвам се да прочета какво се съдържа или по-точно какво няма в АСТА и съм сигурен, че авторите му не са замисляли текстовете му в тази "човеконенавистна" посока.
Като заключение по тази тема искам да кажа, че с АСТА или без него правата на авторите няма да бъдат по-добре защитени и възнаградени, нито правата на потребителите ще бъдат нарушени. Всички разпоредби, съществуващи в АСТА са вече част от нашето законодателство и на страните от ЕС. В АСТА са събрани всички норми – директиви и регламенти в областта на ИС и са изведени във вид на стандарт, насочен към други държави, които не покриват тези стандарти и присъединявайки се към споразумението да въведат тези критерии за минимум на защита. Такава е практиката и на Световната организация по интелектуална собственост / СОИС / при създаване на международни договори – изработване на минимум изисквания, които да бъдат покрити от страните, които нямат в законодателството си тези критерии. Споразумението не е насочено срещу гражданите на ЕС, а е в тяхна защита в борбата на държавите срещу заливащите общността фалшификати, които нанасят огромни загуби на националните икономики и бюджети. Споразумението е предложение към трети страни да повишат защитата си на ПИС и смятам, че за всички е ясно кои са тези страни и към какво са подканени те. Смятам, че АСТА не е създаден в никакъв случай в съответствие с "теорията на конспирацията", както се опитват да го представят противниците му.
Бих предложил и друг поглед върху споразумението – да приемем, че у нас някой иска да унищожи родния блогър и потребител на интернет, защото никой на никого няма доверие. Но биха ли допуснали такова нещо страни символ на демокрацията и свободата като Канада, Австралия, Нова Зеландия и Сингапур, която за поредна година е №1 в класацията за свобода на икономиката? Тук дори не споменавам САЩ. Биха ли допуснали правителствата на тези страни да се задуши свободата в интернет, който е мощен стимулатор за развитие на икономиките им – съмнявам се, че такова нещо може да се случи и някой разумен човек да си го помисли.
Но толкова за АСТА – аз пак повтарям, че с него или без него нито правата на авторите ще бъдат по-добре защитени, нито правата на потребителите ще бъдат нарушени – ние имаме нормите от АСТА в нашето законодателство и въпросът е относно тяхното прилагане и как те се прилагат. Досега няма краен потребител да е бил санкциониран у нас възоснова на наказателните разпоредби за нарушаване на авторското право, които са в НК още от 1996 г. Това няма да се случи и за в бъдеще с АСТА или без него.
Искам да обърна внимание и на още един въпрос, който няма нищо общо с АСТА. Говоря за този неистов вик за "нашите изконни човешки права" и "свободата ни в интернет", която е застрашена. В края на краищата за каква става въпрос – кои са тези наши права – основно да си споделяме музика, филми и компютърни програми, да си сваляме и качваме всякакви произведения, които ние не сме създали, т.е. не сме техни автори. Има статистика, че около 80% от трафика в мрежата се състои от такива действия на потребителите – другото е поща и съобщения, които ако някой иска да следи или контролира незаконно, може да го прави и сега. На практика става въпрос да имаме възможността "свободно" да ползваме чужди произведения без съгласието на автора, което е същността на авторското право, независимо от виртуалната среда, в която се осъществява това. Интересно ми е кога нарушаването на права на една макар и малка, но креативна група хора стана изконно човешко право на огромното некреативно мнозинство в демократично общество, за каквото се считаме че сме. Тук според мен работи дълбоко недемокраничния принцип на количественото превъзходство на правата на мнозинството над малцинството, без да се зачитат правата на тези хора, дадени им по закон именно за това, че са малцинство. Това е и причината да възникне авторското право преди около 250 години, но очевидно това вече звучи като отживелица.
В чл.18 ал.2, т.10 от ЗАПСП като едно от имуществените права на автора е записано правото му да дава достъп до произведението си на неограничен брой лица, по начин и на място и по време, индивидуално избрани от тях – т.е. в интернет. Това е право, дадено на авторите по закон, чиито произведения стават достояние на милиони потребители без тяхно съгласие. С една дума оказва се, че "нашето изконно човешко право" в интернет е правото ни да нарушаваме правата на други лица. Затова е този мощен вик в пространството за нарушение на "нашите права", защото под него прикриваме факта, че то се базира на нарушените права на други хора! Това може би вече звучи "старомодно" и е "философия на отминали времена", но това е съществуващия в момента у нас закон, както и във всички страни от ЕС и другите демократични страни в света. Очевидно в ерата на интернет авторското право трябва да бъде премахнато, за да не мирише около нас на мухъл и застой и да можем да отворим пътя към чисто и светло интернет бъдеще!
Искам да отговоря и на ироничните забележки на В. Марковски, който в унисон със "свободата" на общуване в интернет си позволява да ми дава съвети накъде да поема в живота. Знам, че той е млад и умен мъж и му желая да продължава да дава акъл на клиентите и шефовете си в чужбина, но надявам се да не прави това в сферата на авторското право, защото съвсем очевидно е много далеч от истината за това "що е то авторско право и има ли то почва у нас?"
Не защитавам споразумението АСТА, защото то не носи нищо ново в областта на защита на ПИС у нас, а съм защитник по принцип на каузата за правата на креативните личности, които правят живота ни по-цветен и духовен. С моята лична позиция бих искал да допринеса да се промени общественото отношението към създаденото от интелектуалния труд на човека, което е свидетелство за степента на неговата зрелост. В случая дебатът по АСТА е само повод, а средството за постигане на тази очевидно непопулярна кауза е много работа!
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.