Нийл Търкевиц: Промените в Закона за авторското право създадоха нови проблеми

Търкевиц работи в Американската асоциация на звукозаписната индустрия от 1987 г.  Голяма част от работата му е посветена на споделяне на добри практики и оказване на помощ за адаптиране на национални законодателства и съдебни системи към предизвикателствата на настоящето. "Капитал Daily" разговаря с Тъкевиц за проблемите на авторското право в България.

Защо България беше включена в черния списък 301?

- Заради влошаване на средата за защита на интелектуалната собственост особено по отношение на интернет пиратството и проблемите, с които дружествата за колективно управление на права продължават да се сблъскват.

Българският закон за авторското право все още не позволява на хората да притежават идеи и концепции – какво мислите за това? Как стои въпросът за собствеността върху идеи в САЩ и Европа?

- В това отношение българският закон изцяло съответства на международното право. Авторското право не закриля идеи, то защитава изразяването на тези идеи.

Какво е вашето мнение за ситуацията с авторското право и свободата на словото в българските медии?

- Нямам конкретен поглед върху нивото на защита на свободата на изразяване в българските медии. Но определено се наблюдават големи дефицити по отношение защитата на авторското право и сродните права в България. Искам за подчертая, че защитата на авторските права е важна част от защитата на изразяването на идеи.

Кои са положителните и продуктивни практики, които България може да възприеме от САЩ?

- Най-важното е да се спазва върховенството на закона и да се гарантира в България да не съществуват възможности компании да предлагат услуги и да генерират приходи на база разпространение на нелегална музика.

Има ли наистина начин да се прекрати споделянето на торенти и музика? Не е ли вярно, че технологията винаги е няколко крачки по-напред от закона?

- Целта никога не е била да се спре изцяло пиратството. Надеждата ни е да създадем достатъчно пространство за функционирането на легални лицензирани платформи, така че те да имат възможността да работят без наличието на нелоялна конкуренция. Важно е да стане ясно, че нашата цел не е да елиминираме пиратството, защото това би било напълно невъзможно.

Осъзнава ли Американската асоциация на звукозаписната индустрия, че интернет е по-скоро приятел, отколкото враг, и че може да бъде полезен?

- Абсолютно. Членовете на Американската асоциация на музикалната индустрия са приели с огромен ентусиазъм разнообразието от възможности, които в момента имат, за да достигнат потребителите. Развитието на дигиталните технологии може да се превърне в двигател за един истински културен ренесанс, ако интернет функционира като работещ пазар, а не просто като платформа за кражба.

Много музиканти се обръщат срещу звукозаписните компании и разпространяват албумите си безплатно в интернет. Не мислите ли, че музикалният бизнес трябва да приеме, че интернет е променил много неща до необратимост, и именно бизнесът трябва да се адаптира към новата икономическа ситуация?

- Този въпрос всъщност грешно интерпретира ситуацията. Първо, звукозаписните компании напълно са възприели редица различни технологии за предоставяне на музикално съдържание на потребителите чрез интернет и други дигитални медии. Още повече че те не се противопоставят на изпълнителите, които са решили да заобиколят системата, базирана на работа с музикален лейбъл, и да се опитат сами да създадат пазар за своите продукти, както и да ги разпространяват самостоятелно. Как артистът ще реши да маркетира творбата си - това е негов избор. Той може да избере да го направи чрез лейбъл, да го направи сам или да приложи някаква комбинация от двата варианта, но изборът трябва да е негов. Това е самата същност на авторското и сродните на него права.

Не мислите ли, че по-голямата част от печалбата на изпълнителите в наши дни е от концерти и мърчандайз, а не от продажба на дискове?

- Приходите от турнета и мърчандайз винаги са били част от приходите на изпълнителите, но реалността е такава, че в началото на кариерата им, турнетата не са доходоносни. Надеждата е да си спечелиш достатъчно фенове, за да можеш да продаваш музиката си. Ако извадиш продажбата на музика от уравнението, излиза, че артистът непрекъснато трябва да е по турнета, съответно да няма никакво време да развива способностите си. Действително има световноизвестни изпълнители, които генерират огромно количество приходи от турнета, но това са артисти, които години наред са били промотирани от звукозаписна компания.

Според вас какви са справедливите санкции за граждани, които свалят нелегално съдържание?

- Целта ни не е да налагаме санкции на индивидуални потребители. Нашият приоритет е да попречим на самите услуги, които функционират като платформи за нелегално разпространение на музика и които реализират приходи от подобна дейност. Ключът за действия срещу пиратството е тези компании да спрат да печелят от разпространение на крадено съдържание.

Как може да има единен подход по отношение на авторското право, след като всяка страна има различен стандарт на живот, но нуждата и интересът са едни и същи?

- Единният стандарт се състои в отстояване на корпоративната и личната отговорност и независимо от съществуващата юридическа система да се гарантира, че не може да съществува бизнес, който да генерира печалби от разпространение на крадено съдържание. Това е универсална ценност, която не зависи от икономическата ситуация. Принципът "не кради" не предполага териториални и икономически ограничения.

Коя е най-проблемната област по отношение на интелектуалната собственост – музиката, киното, литературата или изобретенията?

- Музикалната индустрия беше и продължава да е най-засегната и трансформирана от дигиталните технологии. Ние обаче сме и първите, които тотално приеха технологичните възможности да разнообразим начините, по които музиката да достига до потребителите.

В кои страни има повече престъпления срещу интелектуалната собственост в сравнение с България?

- България има един от най-слабите музикални пазари в развития свят, което има драматично, негативно въздействие върху българската музика. Ясно е, че пиратството създава трудности за всеки пазар, а някои страни като Русия и Украйна представляват наистина сериозен проблем. Но трябва да се отбележи, че българският пазар продължава да е един от най-неблагоприятните, ако не и най-неблагоприятният пазар в Европа, а най-голямата жертва са българските творци.

Миналата година в България имаше масови протести против ACTA. Основните аргументи бяха, че с ограничаването на нелегалното сваляне на съдържание от интернет се нарушават личното пространство и свободата на словото на хората. Какво е вашето мнение?

- Музикалната индустрия е един от най-големите защитници на свободата на словото. Ние сме индустрия, изградена върху изразяването, и никога не бихме посегнали на право на изразяване на което и да било общество или индивид. Извършването на нарушения обаче не е аспект от свободата на словото и свободното изразяване. Свободата носи със себе си отговорности и една от тези отговорности е да уважаваш правата на другите. Пиратството ограничава свободата на изразяване на изпълнителите, авторите и другите творци. В САЩ авторското право се нарича "двигател за свободата на изразяване".