Председателствата на ЕС съдържат в себе си идеята за споделената отговорност
Гергана Паси
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Редно ли е Гърция да е председател на ЕС? Краткият ми еднозначен отговор е – разбира се.
Председателствата на ЕС съдържат в себе си идеята за споделената отговорност на всички държави членки за общите дела на Съюза. Независимо колко голяма или малка, богата или бедна е една страна-членка на ЕС, за определен период тя е длъжна да поеме делата на съюза.
Перефразирайки известната максима – една държава и добре да живее, трябва да застане на кормилото на ЕС и да го управлява в рамките на 180 дни. За тези важни месеци на председателство подготовката е убийствена, финансовият ресурс – значителен и залогът – огромен. Независимо от това, за всяка държава членка е въпрос на престиж да председателства Съюза и да остави отпечатък след това. Това е и причината понякога по-малките, по-новите, даже по-слабите, да правят далеч по-силни председателства от големите мотори на интеграцията (виж Ирландия напр.).
Оттук нататък председателствата на ЕС до 2020 г. са пределно ясни – днес е Гърция, след нея Италия, Латвия, Люксенбург, та чак България – през 2018 до Финландия – през 2020 г. Досега не е имало прецедент с отмяна на планирано председателство.
Не за първи път Гърция председателства ЕС. Всъщност нашата южна съседка прави това за пети път.
Не за първи път държава с нерешени проблеми трябва да решава проблемите на целия Съюз.
Спомням си как Белгия председателстваше ЕС без правителство и практически постави световен рекорд по продължителност на политическа криза. Това не попречи на тогавашния белгийски посланик в България да дойде пред Паневропа България и да представи съвсем убедително важните приоритети, които белгийците си поставиха и в крайна сметка изпълниха.
Спомням си и трудното чешко председателство, което трябваше да променя дневния си ред, заради газовата криза в Украйна. В допълнение Чехия беше последната държава, заедно с Ирландия, която все още не беше ратифицирала Лисабонския договор, а нейният президент отказваше да го подпише. Толкова силни бяха опасенията, че председателството ще се провали, че дори отиващото си френско председателство набързо стъкми план Саркози да продължи да бъде домакин на срещите на Европейския съвет.
Това, разбира се, не се случи. Няма как да се случи и сега. Защото ЕС е инклузивен проект. В него по-малките страни като правило получават по-голяма относителна тежест, а ЕК се явява гарант на общностния подход, независимо коя държава стои начело на Съвета.
Гърция не е малка страна, но преживява най-тежката икономическа криза, която европейска държава е преживявала след Втората световна война. Изкушавам се да разсъждавам как такава държава ще припознае оптимистичната европейска риторика на председателството, след като за средния грък ЕС означава "тройка" наблюдатели, рестрикции, загуба на доходи и т.н. За последните четири години БВП на Гърция падна с 25% . Стандартът на живот на средния гръцки гражданин падна с близо 40% от 2007 г. Младежката безработица удари 60%. Въпреки това, обаче, Гърция днес е по-силна от страни като България. Защото днес в Гърция има надежда. За първи път в страната има фискален излишък, предотвратен е възможен фалит, а разпадане на еврозоната вече не е тема. Гърция вече не е най-слабото звено на ЕС и даже не крие надеждите си един ден да се превърне в символ на успеха на целия ЕС. Председателството до голяма степен ще й помогне да направи това.
И както самият премиер Самарас заяви по време на откриването на гръцкото председателство в Атина преди две седмици – "Проваляш се не когато падаш, а когато не можеш да се изправиш след това". Падането на Гърция нарани из основни европейската идея, изправянето й - може да се окаже спасителния план за тази идея. И в целия този процес настоящите шест месеца ще бъдат може би най-важните стъпки към успеха.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.