Тодор Ялъмов

Езиковите гимназии още от 80-те години опитваха да приемат деца по-рано, но вероятно сега за пръв път ще получат това право под общия знаменател на "иновативни училища", което ще е форматът и за математическите гимназии. Всъщност, математическите гимназии възприеха подхода на учене на езика, ползван от езиковите гимназии именно, за да задържат децата, приети "по-рано", още от самото начало през 80-те. Езиковите гимназии, подобно на математическите, отдавна не са "профилирани", а по-скоро представляват алтернатива на средно-статистическото училище. Така въпросът според мен е – да позволим ли на тези училища, които са доказали, че могат да предоставят качествено образование на ученици 8 – 12 клас, да опитат да го предоставят и на деца 5 – 7 клас или не? Ранен прием от години имат и други училища – балетни, музикални, хуманитарни и т.н. Защо да позволяваме на тях ранния прием, а на математическите – не? При това в част от тези училища приемът е от 1 клас, а не от 5 клас.

Не случайно другите (при това – държавни) училища се опитват да привличат родители и деца, рекламирайки "математически" или "езикови" паралелки от 1 клас, правят паралелки със засилено изучаване на изкуства, танци, мода... Някои успяват да се преборят дори за математически таланти в пряка конкуренция с математическите гимназии (например 125-то и 119-то СОУ в София), да не говорим, че конкуренцията за таланти започва често от предучилищната група (например 55-то, което се фокусира върху престижността на двете немски гимназии с прием след 7 клас). Повечето родители обаче бързо разбират, че за първия етап от образованието е важна учителката (1-4 кл.), а не толкова екипът, работещ след 4 кл., и в този смисъл изборът на начално училище е в много по-голяма степен свързан с логистични фактори и препоръка за учителката. След 4 клас обаче правилата тотално се сменят. И обучението в 5–7 клас е много по-близо до обучението 8-12 клас, отколкото 1- 4 кл. Ако трябва да се разделят етапите, то е по-логично да има училища, обучаващи само 1 до 4 клас и отделно такива, които обучават от 8 до 12 клас, от 5 до 12 клас или само от 5 до 7 клас. Макар че аз бих направил третия етап от 8 до 10 клас. Който иска - да ходи в университет след това, който иска - да учи допълнителен занаят в 11 и 12 кл. Да държим учениците до 19-годишна възраст в училище е неразбираемо за мен и обслужва единствено квази-социални цели.

Ако не си достатъчно богат, за да си позволиш някое от престижните частни училища в града, нямаш доверие, че училището предоставя достатъчно качествена образователна услуга и разчиташ само на детето си, то много често математическите гимназии са първата алтернатива за изход. Впрочем, тъкмо през 80-те, когато беше въведен ранният прием, математическите гимназии служеха като "социален асансьор" и бяха много по-демократични, в сравнение със "запазения прием" за проверени деца на верни на партията на хора.

Това, че повечето родители се сещат първо за математическите гимназии е проблем и за много деца, защото математиката може да не им харесва, да не разбират защо трябва да ходят в събота на курс/ частен урок, да ходят на състезания по математика вместо да ритат топка навън. Но това е проблем на болни амбиции на родителите и на неумението им да разбират децата си, какво ги вълнува и какво е ценно за тях. И тук, отново, не бих обвинявал математическите гимназии за това, а ако трябва да се прави нещо, то е училища за родители - как да подпомогнат развитието на децата си. Защото болните амбиции на родителите могат да се реализират и по отношение на музикален инструмент, шах или спорт. Ако и други качествени училища (езикови, култура, изкуства, технологии и др.) предоставят възможност за избор на родителите и децата след 4 клас, ситуацията би била по-добра. За да се случи това има нужда от качествена промяна на управлението на средното образование – мандатност на директорите, възможност за отзоваване от страна на настоятелствата, автономия на училищата, свобода при назначаване, оценяване и освобождаване на учителите и т.н.