Боян Захариев

В днешно време със сигурност знам, че стълпотворение от много десетки родители на 10-годишни деца в определено училище с надежда детето на един от 10 (тяхното дете) да се окаже по-добро от останалите и да бъде прието е основание съответната образователна система да получи веднага много слаба оценка.

Подборът в профилирани училища трябва да става от 15-тата година нататък. В тази фаза от живота този избор вече е в голяма степен резултат от зрели и утвърдени интереси, в които детето е инвестирало време и усилия. В по-ранна възраст за децата не е добре да участват в състезания, от които зависи бъдещето им и които по тази причина са свързани с травматични преживявания. Всъщност прекалената състезателност и свързания с нея стрес (сега или никога, или аз или някой друг) може дори да отблъсне едно дете на тази възраст от естествения му интерес към някакъв предмет.

Какви са аргументите ми против ранния подбор на деца чрез изпити? На първо място могат да бъдат посочени резултатите от международни проучвания като PISA, които показват, че образователни системи без ранен подбор се представят много по-добре. Резултатите от PISA са интерпретирани по този начин от самите автори от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Могат да бъдат посочени и други влиятелни изследвания със същите изводи.

Едва ли ще има нужда специално да доказвам негативните ефекти за голяма част от учениците, които са в долната половина по успех и особено за учениците, които остават изолирани в училища, където всички ученици са с ниски резултати. Мисля, че повечето хора интуитивно ще се съгласят, че това е така, дори без да привеждам доказателства. Ето все пак едно от най-влиятелните изследвания, базирано на данни от много страни, които доказват именно това. Авторите са сред глобалните авторитети в образователните изследвания.

Проблемът е, че в една система, в която индивидуалистичния състезателен егоизъм се култивира като норма още от най-ранна възраст, това не вълнува никого. Може би не вълнува дори потърпевшите, много от които сигурно не знаят, че са потърпевши.

Затова ще се концентрирам върху привидно печелившите – децата, приети в математически гимназии и техните родители. Искам да покажа, че дори за тях този прием няма добавена стойност дори по отношение на научаването на математика и вероятно има негативи в други области на познанието и личностното развитие. Тези деца, които са сред 10-те процента най-добри математици още към момента на приема (след седми клас), щяха да научат математика също толкова добре (не искам да казвам дори по-добре, защото някои данни говорят и за това), ако бяха останали да учат в по-малко стерилна и селектирана социална среда. Това показват резултатите от матурата по математика. За целта правилното сравнение естествено не е с всички ученици в останалите училища (както обичайно се прави), а със същия брой най-добри ученици.

В края се връщам към началото, за да подчертая, че си давам сметка, че исканията за ранен прием са начин някои училища извън най-големите градове да се стабилизират финансово във времена, които са трудни за училищата в демографско отношение. Това не бива да става за сметка на децата и на огромното мнозинство от останалите училища. Моята препоръка към тях е: отворете вратите си широко за всички, не подбирайте децата, научете се как да научите всяко дете на математика, английски, немски и каквото друго желае да учи. Настоявайте управляващите на местно и централно ниво да инвестират повече в образованието и да гарантират, че вашите учители ще получават най-добрите възможности за развитие и училището ще има възможност да модернизира материалната си база и методите на обучение.