Не, Тръмп не беше оневинен

От обясненията на вот се вижда, че 13 от 43-мата републиканци начело с лидера Мич Макконъл критикуваха действията на Тръмп, но казаха че са гласували за оправдание, защото смятат процеса за неконституционен.

Ето някои примери: Лидерът на малцинството Мич Макконъл каза, че е гласувал за оправдание въз основа на липса на юрисдикция (Сенатът не може да съди бивш президент). В същото време той категорично обвини Тръмп, че е "практически и морално отговорен за провокирането на събитията през деня (6 януари.)". Макконъл нарече щурма на Капитолия "предвидима последица от неверни твърдения, конспиративни теории и безразсъдни хиперболи, които победеният президент не спираше да крещи в кресчендо". "Те [метежниците] направиха това, защото бяха хранени с отявлени лъжи от най-могъщия човек на земята, защото беше ядосан, че загуби изборите. Действията на президента Тръмп, които предшестваха бунта, бяха позорно абдикиране от дълга", каза Макконъл. И заяви, че Тръмп може да бъде подложен на криминално преследване: "Президентът Тръмп все още носи отговорност за всичко, което е правил, докато е бил на поста".

Сенатор Джон Тун написа: "Гласуването ми не трябва да се разглежда като оправдаване за поведението на Тръмп на 6 януари 2021 г. или в дните и седмиците, довели до него. Това, което бившият президент направи, за да подкопае вярата в нашата избирателна система и да наруши мирното предаване на власт, е непростимо. Но той вече не е президент. Конституцията е ясна, че основната цел на импийчмънта е отстраняването от длъжност".

Сенатор Чък Грасли, гласувал за оправдаване, казва: "Тръмп унижаваше и тормозеше служители в цялата страна, за да наложи позицията си. Той насърчи своя лоялен вицепрезидент Майк Пенс да предприеме извънредни и противоконституционни действия по време на преброяването на гласовете от Изборната колегия. Моят вот в този импийчмънт не оправдава и не оневинява тези действия. Няма съмнение, че езикът на президента Тръмп беше екстремен, агресивен и безотговорен."

Такива изказвания никак не могат да се тълкуват като оневиняване. Ако прибавим тези 13 републикански сенатори към 57-те гласували "виновен", се получават повече от необходимите 67 гласа за осъждане Тръмп. (Ако вотът беше таен, анализатори предвиждаха поне 80 гласа в подкрепа на обвинението срещу бившия президент.)

Защо такова мнозинство не беше събрано

Въпреки че се прави аналогия със съдебен процес, импийчмънтът е предимно политически, а не юридически акт. Наивно е да се мисли, че сенаторите ще осъдят Тръмп само защото вече има неоспорими доказателства за вината му. Независимо от доказателствата те решават как да гласуват въз основа предимно на политически фактори.

Гласуването на републиканците не отразява само силата на аргументите по същество, а сегашния баланс на силите в Републиканската партия, която още е в плен на здравата хватка на Тръмп. Докато повечето американци подкрепят осъждането на Тръмп и дисквалификацията му от явяване на бъдещи избори, голямо мнозинство сред републиканците остава лоялно на бившия президент. Затова републикански сенатори, които държат да бъдат преизбрани, не смеят да ядосат тръмпистите.

Освен това, част от тях участваха заедно с Тръмп в лъжите и подстрекателствата, довели до кървавия 6 януари. Ако гласуват в подкрепа на обвинението, защо да няма импийчмънт и срещу тях?

Именно по политически причини много от републиканците решиха да се скрият зад фалшивите аргументи, че не можели да импийчнат президент, който вече е напуснал. Да, има сериозен дебат в научните среди за това дали е конституционно да се води процес срещу бивш президент. Но огромната част от аргументите са, че е напълно конституционно - на базата на историята, текста на конституцията и прецедентите. На 9 февруари самият Сенат прие това (с 56 на 44 гласа) след дискусия, на която бяха представени аргументи на над 150 от най-добрите конституционни юристи, включително водещи консерватори, в подкрепа на конституционността.

Какво видяха американците и светът

А и в случая не става дума за бивш президент. Тръмп беше съден за действия, които е извършил, докато беше президент, а не докато е бил обикновен гражданин. Освен това нелепо е да се твърди, че ако някой президент загуби изборите през ноември и в оставащите му около 3 месеца от мандата се опита да разбие институциите, за да се задържи на власт, отговорът на Конгреса трябва да бъде: няма да го импийчваме, защото той и бездруго скоро напуска Белия дом. Тръмп се провали, но ако някой по-умен от него успее да извърши преврат и да наложи авторитарна власт?

Лицемерието на републиканците е видно, ако си спомним, че импийчмънтът в Камарата на представителите беше гласуван на 13 януари и Нанси Пелоси предложи веднага да го внесе в Сената (който беше във ваканция). Тогава Тръмп беше президент и оставаше цяла седмица от мандата му. Мич Макконъл като лидер на мнозинството можеше да свика Сената в сесия и да започнат процеса, но той категорично отказа.

Другото твърдение - щом Сенатът не е събрал 67 гласа, значи процесът се е провалил, също е погрешно. Основателите на Републиката изискват квалифицирано мнозинство от 2/3, защото една от целите на импийчмънта е отстраняване от длъжност. Този много висок праг е необходим, за да запази стабилността на управлението и да избегне лесно и произволно отстраняване, което може да хвърли правителството в хаос. Целта на сегашния процес обаче не беше отстраняването на Тръмп. Това вече беше направено от американския народ на 3 ноември. За всички останали важни цели на процеса Сенатът не се нуждае от квалифицирано мнозинство.

Дори и без 67 гласа, американците и светът видяха кои защитаваха принципите на Републиката и кои от страх за собствената си кариера, останаха на страната на един алчен лъжец и демагог, който почти унищожи демокрацията само и само да се задържи на власт. Републиканците, които нямаха смелостта да осъдят Тръмп, осъдиха себе си.

Деси Загорчева живее в Ню Йорк, където води курсове по американска и международна политика. Има докторска степен по политология от Колумбийския университет.