"Да сринем старий, гнилий строй"

По-долу може да видите преглед на няколко от алтернативните предложения, които вероятно биха накарали Карл Маркс (да не се бърка с модерния напоследък Карл Май) да прегърне и поздрави създателите им с гръмкото: "Браво, другарю"!

Доктрината PARECON

Това е сравнително нов опит да се измисли алтернатива на капитализма. Автор й е ултралевият американски икономист и политически активист Майкъл Албърт, близък сподвижник на Ноам Чомски. Името идва от Participatory economics (Икономика на участието). "Парекон е за това как да живеем след капитализма. Презирам капитализма също като вас. Аз съм против икономика, която осигурява богатство на Бил Гейтс, равно на сумарното богатство на цялото население на Норвегия. Не искам да има бездомници под мостовете, а висшите корпоративни чиновници да разполагат с къщи като замъци", казва Албърт в една от огнените си статии по въпроса.

Основната концепция на Парекон е, че всеки човек има право да участва в процеса на взимане на решения до степента, в която този въпрос го засяга. Идеята е, че при сегашните системи властта се движи отгоре надолу и колкото по-ниско отиваме, толкова по-малко значение има какво мислят хората. При Парекон е обратното - властта е при всички. Според авторите на доктрината тя е алтернатива не само на капитализма, но и на социализма. При тази концепция решенията се взимат от самоуправляващи се съвети на работници и потребители, които определят какво да се произвежда, колко и как да се заплаща за него.

При Парекон хората не трябва да получават собственост по наследство и всъщност да притежават каквото и да е - ресурсите са общи. Възнаграждението за положения труд ще зависи не от вродени, или придобити качества като интелигентност или образование, а от усилията и отдадеността на работника. При тази концeпция работещият в офис никога не би трябвало да получава повече пари от един миньор, който прави по-голяма саможертва (риск за живота и здравето), отколкото цъкащия Excell и PowerPoint, да не говорим за Farmville. Идеята е да се позволи на миньора да работи по-малко часове за същите пари и така да пази здравето си.

Според авторите на доктрината една от грешките на марксизма е идеята, че има само две класи - работници и капиталисти. Според Парекон в капитализма има и трета класа - координатори. Това са лекари, юристи, инженери и други високообразовани хора, които също участват в борбата за властта и трябва да се отчита напрежението между тях, работниците и собствениците на средствата за производство.

Парите при Парекон обаче са малко по-различни. Те са по-скоро купони, макар и в електронен вид - персонални ваучери (електронни кредити), които няма да могат да се разменят между хората. С тях ще може да се плаща само за стоки и услуги. Фактът, че са поименни и не могат да се прехвърлят, е фундаментален за доктрината, защото така според идеолозите й се спират корупцията, кражбите и просенето за пари.

Волунтаризъм

Това е разновидност на анархизма, макар според авторите на тази концепция тя да е по-скоро издънка на либертарианството. Накратко, при волунтаризма има пазарна икономика, но всички взаимоотношения в нея са базирани на напълно доброволни споразумения. Идеята е да няма държавен или друг орган, който да използва сила, за да защитава собствеността или да налага законите.

Ако някой наруши сключения доброволно договор - например не достави стоката, за която му е платено, ощетеният ще го накаже, като откаже да работи повече с него и уведоми другите му потенциални партньори за тази недобросъвестност. Така законите на пазара ще регулират отношенията между компаниите и без нуждата от държава. Сами разбирате, че сегашната ситуация не е най-подходяща за волунтаристите, понеже критичната маса от противниците на капитализма виждат основния дефект в липсата на достатъчно регулация.

Според тази концепция пазарните механизми са способни да решат и въпроса със социалното осигуряване. Понеже държава практически няма да има, хората в нужда - болни и възрастни, ще трябва да разчитат изцяло на благотворителността. Волунтаристите са сигурни, че добрата воля на хората ще дава по-качествен резултат от управляваните от безличната държава пенсионни и здравни системи.

Големите натрупвания на капитал в тази схема ще са много трудни. Без държава и закони, които да ги защитават, те много трудно ще успеят да запазят големите си печалби. Така в подобна ситуация ще има много и малки компании, но не и големи корпорации.

Демархия

Това е модел за управление на държавата, който предлага алтернатива не толкова на капитализма, колкото на съвременната демокрация. Другото име, с което е известна тази концепция е тотокрация, защото предвижда произволното избиране на хора, специалисти в дадена област, които да взимат решения (управляват) за кратко време. Така според авторите на тази идея се преодолява основната драма на демокрацията - че огромна част от хората практически никога не участват в управлението - те само гласуват за един или друг представител на специфичната политическа каста.

Демархията предвижда да няма един държавен орган, който да упражнява властта. Вместо това има няколко десетки групи, всяка специализирана в определена област - транспорт, земеделие, образование, здравеопазване и пр. Всяка група се състои от десетина души, избрани случайно сред хората, заявили доброволно, че искат да участват в нея. Така се решава проблемът с пряката демокрация - претоварването на системата от участието на всички в нея и на изборната демокрация, която пък концентрира всичката власт в няколко души.

Тази система за управление на държавата се предвижда да участва и в икономиката, защото произволно избрани граждани ще взимат решения и за парите, и като цяло регулацията на тези взаимоотношения. Тъй като и тук на практика не се предвижда да има държава (името на концепцията идва от демократична анархия), то няма да има кой да защитава собствеността. По този начин, както и при волунтаризма, няма да има големи натрупвания на капитал, които да създават неравенство.