"Китайската стена"
В най-големия софийски блок живеят близо 1500 души. И няколко човека, които избраха музиката пред хероина
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ню Йорк има "чайна таун". София си има "Китайската стена".
Така наричат култовия блок 14 в софийския квартал Зона Б-5 – забележителен архитектурен шедьовър от времето на зрелия социализъм, който внушава с размерите си, чувство за сивота и обреченост дори и днес.
Ако имаше класация за най-голям жилищен блок в България, "Стената" със сигурност щеше да се бори за първото място. Негов конкурент може да е само гигантският блок 77 в бургаския квартал "Лазур", известен като "Краставицата" заради кривата му форма.
В "Китайската стена" не живеят китайци. Наричат я така заради мащабите. Със своите 16 етажа и общо шест входа блокът дава подслон на близо 1500 души. Колко точно са – никой не знае, тъй като домовите книги отдавна не съществуват. Категоричен отговор на загадката ще има догодина, когато е поредното преброяване.
Номерът на китайката
Точното местоположение на блока е 42°41'51"N 23°18'11"E. Това са координатите му според сайта Wikimapia. Там има и кратка обяснителна бележка за него, от която разбираме, че "Китайската стена" е «любимо място за срещи на почитателите на Drum'n'Bass културата», а негови обитателите са представители на софийския ъндърграунд като joXnkata и martinkata.
Решавам да потърся кои са те в Google, но търсачката мълчи. Почти съм се отказал да ровя повече, когато ми хрумва да опитам във Facebook и хоп – бинго!
Така се запознавам с JoXnkata, на 23, занимава се с електронна музика. Името му е Джонатан. Питам за фамилия. «Саломе, ама не е нужно. Аз си вървя с прякора, както Слави си е Слави».
Уговаряме си среща пред блока, където той пристига с негов приятел Йордан Прасков, също на 23, който държи да го наричаме Prass, както бил известен за хората от квартала.
«Пречи ли ти да пушим.» Не ми пречи. Седим си на беседката пред един от входовете и говорим за блока. Часът е почти 13, което за тях си е рано. Обясняват ми, че са станали преди малко.
"Аз живея тук, откакто се помня. Тука съм и направен най-вероятно", подхвърля в началото Prass, което разсмива и трима ни. Майка му е рехабилитаторка, баща му – бивш началник на магистрала "Хемус". Купили апартамента навремето с връзки в ЦК на БКП.
Тук JoXnkata вмята, че и техният апартамент е взет с връзки. "Всички са искали да живеят тук, софийско гражданство е имало тогава, по-трудно е било."
Какви хора живеят тук, интересувам се аз. След кратко съвещание двамата стигат до извода, че «най-известните» обитатели на блока са Елена от първото издание на «Денсинг старс» и сестрата на Желю Желев.
«Този блок е крайъгълният камък на българската блокова култура», заявява почти насериозно JoXnkata. "Тук е мястото, където най-много трябва да си толерантен към хората в блока, защото просто няма как да ги познаваш. В малките кооперации се знаят чат-пат. Аз си познавам пет човека от съседите в блока. Просто трябва да респектираш всички, защото не знаеш дали не живеят над вас и няма да ти отмъщават нещо."
Двамата скоро подхващат спор колко известен е техният блок. Prass смята, че е известен в цяла България. "И в Плевен да се качиш на такси, като му кажеш карай към Китайската стена, ще те докара."
JoXnkata не е съгласен: "Държа да отбележа, че не е така. Трябва задължително да кажеш, че «Китайска стена» има и в "Младост", и в други квартали. Аз на тема «китайски стени» съм много светнат, защото това си е моят блок. Аз съм се карал, басове сме си правили като малки, смятали сме коя е по-голяма като брой хора. Някои викат "нашата е по-дълга като входове". Добре, ама вашата е с 8 етажа и 3 апартамента на етаж, а нашата е 16 етажа и с 5 апартамента на етаж", обяснява разпалено Джонката и добавя: «Аз трябва да ти кажа после кои са другите, защото хората, които са от там, си имат тяхна фенщина и ще се издразнят».
Drum'n'Bass в Зона Б-5
JoXnkata харесва Drum’n’Bass и Dubstep. Работи за двата популярни лейбъла HMSU и Mirizma, които правят по две партита средно на месец на места като "Четвърти километър" и зала "Христо Ботев". Имената на някои от диджеите им отдавна са легенда в столичния ъндърграунд – acidtrip, konspirator, targy, EXo, COOH, Mocks, ogonek…
Питам го: Кога ви беше последното парти. "Амии вчера", отговаря той. "Ние толкова сме се разраснали и сме толкова силни вече, че ако някой клуб ни се обади или някой реши просто да си направи рождения ден и каже едно "аре", ние сме там. На нас ни трябва само едно "аре".
Негов идол е Георги Пенков-EXo – човекът, който стои зад всичко това. "Защото е фрийк, Защото е толкова добър, че схваща кога на хората ще им скача химията в мозъка и ще им прави щастийце. Как ще кара хората да се кефят, когато отидат на парти», обяснява JoXnkata.
Музиката ли е смисълът на живота му, питам аз. "Това е половината, каквото правя по цял ден. Другата половина са конспиративни теории", отвръща ми. След половин час разговор разбирам, че именно той е авторът на информацията за "Китайската стена" в Wikimapia. "Аз, като го писах това, си казах 100% никой никога няма да е прочете тая простотия. Въобще никаква идея нямах, че ще се появява по търсачките."
Приятелят му Prass не се занимава с музика, работи като системен администратор и учи устройство на интернет мрежи в академията на Cisco. Питам го дали ходи на партита. Не. "Той е завършил фина механика и оптика, кво да ти кажа", иронично вмята JoXnkata.
Зоната на здрача
Чувал съм, че Зона Б-5 е Меката на твърдите наркотици. Това беше един от първите квартали, от които започна голямото зарибяване с хероин в началото на 90-те. Не случайно тук беше и първата метадонова клиника, където се лекуваха зависимите от него. Сградата, в която раздаваха метадона, се намираше на стотина метра от "Китайската стена".
"Наистина беше нещо страшно. Кварталът беше сравнително нов. Там живееха хора с възможности. И всъщност техните деца бяха едни от първите мишени, защото можеха да си позволят да купуват дрога. Смъртността от хероин в квартала допреди 10 години беше страшно висока. Във всеки вход имаше поне по едно починало момче или момиче", разказва жител на Зоната, когото ще наречем Боби от съображения за сигурност.
Той самият е виждал много пъти наркомани да се друсат в района на "Китайската стена". За нашествието на хероиновите потребители преди години напомня и стентабло във вход Б. На една от снимките, наречена "Леглото на наркомана", се виждат скупчени вестници и употребявани спринцовки.
Според кварталната легенда местен дилър доскоро е бил Киро Айдука, който живеел в блока отсреща. "Обаче господ си знае работата", казва ми друг жител на Зона Б-5, чието име също ще спестим. Преди време Айдука се блъснал с колата и умрял. Моят събеседник не знае кой е наследил територията му.
Интересувам се дали JoXnkata и Prass са имали сблъсък с наркоманите. "Не знам дали трябва да го пишеш това, ама зависимите от хероин са една от най-големите напасти на този блок. Между етажите и по стълбите вечер въобще не е рядкост да намериш спринцовки или направо група употребяващи ги", отвръща ми JoXnkata.
След което решава да ме убеди, че на техните партита не се използват синтетични и твърди наркотици. «Mirizma партитата са с набиращия популярност стил Dubstep. Това е музика, която върви на по-малко бийтове - около 135 бийта на минута. Което прави аудиторията от някакви хора, които са chill out, по-спокойни, не подскачащи. Просто хора, които искат по-спокойна емоция, която не предразполага към синтетични наркотици. А пък дори и на Drum’n’Bass парти, музиката е 170 удара, но тя е танцувална и хепи, изпълнена с джънгъл вокали, които ти казват «Стой далеч от всякакви дроги, братле». Според него цялата идея на HMSU е хората да не прибягват до синтетика, а просто да се забавляват.
На моята реплика дали може да гарантира това, той заявява: "Не мога да го гарантирам, но мога да ти гарантирам, че хората имат контрол върху себе си и към един другиго. Защото, като отидеш в който и да е от чалгарските клубове, винаги ще видиш на бара някой да си реди магистралките, без да му пука. Докато аз ходя на всяко едно от партитата и досега не съм виждал да се друсат. Разликата е космическа. Картината на потния предрусал тип с невидимите точки като зеници - това няма да го видиш на HMSU парти.»
Шопска салата Made in China
Оказва се, че в "Китайската стена" живеят и други музиканти. Един от тях е Пифа, барабанист на група «Скре4», чието истинско име е Ивайло Петров. Той е зает човек. Групата му тази година издаде нов албум (Made in China), а точно в седмицата, в която искаме среща с него, "Скре4" имат концерт. След две седмици опити, три разговора по телефона и няколко предадени съобщения през общи познати най-накрая успявам да си уговоря среща с него.
Късен декемврийски следобед. Двамата пием бира в любимия му бар «Тънка червена линия», който от близо година е преместен в Зона Б-5 и се намира на не повече от двеста метра от "Китайската стена". Разказва ми, че е от четири години в блока - живее под наем. За това време са му разбивали два пъти колата и затова вече я държи на платен паркинг. Карам го да ми разкаже една история, за която бях чувал от общ познат - че една вечер, докато си купувал бира под блока, е бил нападнат и бит от група непознати. Той първо се дърпа, но след като го питам дали са били наркомани, отвръща: "Точно обратното - мислеха ме за наркоман."
Отношението на четиримата от "Скре4" към наркотиците се разбира по един от куплетите в песента им Underground: "Херингата" я презирам и на коза пак се спирам... каквото и да става, тази песен продължава... Капката ли гониш? Хей, човек ще се отровиш... С гадния прах недей да се тровиш... а в задния двор върви да го заровиш".
Ако не знаете, херинга викат на хероина. Питам Пифа дали има проблем с наркотиците в квартала. "То тука е центърът на наркоманията. Аз, като почнах да живея тук, във входа, между етажите, има стаички. Всичките бяха разбити и бездомници ходеха там да се боцкат. И примерно, ако няма асансьор, трябва да внимаваш по стъпалата в тъмницата да не настъпиш някой. Защото спяха по стъпалата", отвръща ми той.
После разговорът се отмества към групата и кризата в музикалния бизнес. Пифа признава, че се издържа от уебдизайн и поддръжка на сайтове. С парите си плаща квартирата в "Китайската стена" и дори помага на групата. "Цялата музика си е ъндърграунд, защото няма пари. Не живеем само от това, даже от няколко години е хоби. Ето сега албума сами си го издадохме."
Разделяме се, а в главата ми звучи рефренът от последния албум на "Скре4": "А някой пак през прозореца гледа... ще ви го кажа с няколко реда... за никой вече това не е тайна... че тук е шопска салата made in china... въртим се в кръг-циклаж... мерим думите в кило, не на грамаж... не говориме сега за саботаж... става дума за подземния етаж."
Отвъд центъра, зад мола
Китайската стена е едно от седемте чудеса на света. Българският й аналог също оглавява класация – на най-гъсто населените територии в страната. Блокът гигант на ул. "Одрин" разполага с 462 апартамента. Ако приемем, че в тях живеят 1500 души, това означава, че гъстотата на населението в "Китайската стена" надхвърля 22 пъти средната за страната (68.1 души на квадратен километър).Да не говорим, че популацията му надхвърля тази на някои градове. (Според данните на ЕСГРАОН има десет града с по-малко от 1500 жители - Ахтопол, Шипка, Бобошево, Болярово, Брусарци, Димово, Клисура, Китен, Плиска, Маджарово, Мелник.)
Гигантският блок се появява в средата на 70-те години, за да приюти представители на художествено-творческата интелигенция. «По това време имаше остра жилищна криза и се налагаше да правим едропанелни блокове. Хората живееха по две семейства в апартамент, защото жилищата не достигаха», спомня си арх. Г. Ганчев, който е бил главен архитект на "Софпроект" - проектантската организация, която е работила по урбанизирането на столицата. «Този блок не се харесваше много, защото е прекалено голям, но такива бяха указанията. После бяха построени много подобни блокове в Зоната, "Младост 1", "Дианабад и на други места", допълни той.
Не е ясно кога точно блокът получава прозвището си "Китайската стена", но то напълно му приляга – не само заради мащабите, но и заради иновативната технология на строителство. Учени от университета "Чжъцзян" наскоро откриха, че феноменалната издръжливост на конструкцията на истинската Китайска стена се дължи на оризовата каша, която древните китайци са влагали в разтвора, с който са споявали каменните блокове. Амилопектинът от ориза се съединява с калциевия карбонат от гасената вар и така се получава вещество с висока механична твърдост.
За строителството на "Китайската стена" в Зона Б-5 също е била използвана новаторска технология. Става дума за т.нар. ЕПК (едроплощен кофраж), който се използва при строителство на всички високи блокове по времето на социализма. Принципът на строителство е изливане на бетона на място. Блоковете от този тип са по-здрави от панелките и по тази причина някои от тях надхвърлят 20 етажа.
Блок 14 в Зона Б-5 първоначално е бил проектиран като 12-етажен. В процеса на строителство обаче е издадено разрешение за надстройка на още 4 етажа, обясни Елена Ангелова от Дирекция "Архитектура и градоустройство" на Столична община.
Състои се от три отделни блока, съединени в едно цяло. За всяка от трите секции има по два прохода. През 70-те години, когато е завършен, на партера е имало обущарско ателие, книжарница, занималня, магазини за цветя, цигари и сувенири, тото пункт, помещения за телефонни кабини. Сутеренът му е проектиран да служи като убежище при бомбена атака по въздуха, както при много други големи сгради в София.
Някога «Стената» е бил гордостта на Зоната. Днес блокът е умален (или по-скоро уголемен) модел за постсоциалистически разпад на жилищната среда.
Гледката е типично софийска – нито по-добре, нито по-зле от "Люлин", "Младост" или "Банишора". Фасадата е олющена, повечето от терасите са отдавна "усвоени", тук там вместо дограма, стърчат винкели. Паркингът зад блока е задръстен с коли, градинките са неподдържани. От накацалите по дърветата торбички с хранителни отпадъци става ясно, че обитателите на по-горните етажи нямат навика да ползват контейнерите и предпочитат гравитациония метод.
2
3
4
5
6
7
8
9
10
41 коментара
Е няма друга толкова грозна европейска столица освен Тирана и Скопие.
Има и място за кацане на хеликоптер , аз живях на мнг високо в този блок,виждаш кацащите самолети към летището.Мога да кажа,че е в пъти по-добре от малките блокчета.Има мнг кучета, иначе за дрогата - тя е избор , независимо къде си.
то да е един такъв блок. Във всеки квартал има по една "Китайска стена".
Отдавна не бях чел по-тъп репортаж. Да ме извинява автора ама си е вярно.
София наистина ужасява със сивотата и подтискащата си неприветливост .
Някакъв кичозен архитектурен буламач от соцреализъм и новобогаташки помпозен лукс .
Определено - неприятен град .
Жалко , защото България е красива , а има може би най-грозната столица .
Изключително нелепа статия.
Вие в Капитал сте изтрещели напълно?!
Авторът донякъде се доближава до истината, че конкурент на блока от Зона Б-5 е един блок в Бургас, но не става въпрос за бл. 77 в Лазур (Краставицата - със своите скромни 9 етажа и едва 11 входа), а за блок 55 в к-с Славейков, който със сигурност е най-дългия в България, със своите 470 метра (Справка тук http://wikimapia.org/#lat=42.523507&lon=27.453
- ограден е с червен контур).
Входовете са номерирани от А до... Ч.
Но и това едва ли е толкова важно. Идеше реч за това, че в Капитал започнахте да пишете тотални глупости, отделно, че не са верни.
А Иван Михалев май беше разследващ журналист.
И като си спомня, че преди 15 години без този вестник сутрин в Събота не можех да седна да си изпия кафето.
Бог да Ви е на помощ.
И късмет през Новата Година.
Побира то4но циганската мала на Лех4ево - 1500 души!
вероятно в цялата страна в градовете има по един блок ,който се нарича "китайската стена " ....
Доста се натоварих докато прочета статията.
В началото на статията четем:
"Така се запознавам с JoXnkata, на 23, занимава се с електронна музика. Името му е Джонатан. Питам за фамилия. «Саломе, ама не е нужно. Аз си вървя с прякора, както Слави си е Слави».
Уговаряме си среща пред блока, където той пристига с негов приятел Йордан Прасков, също на 23, който държи да го наричаме Prass, както бил известен за хората от квартала."
Аз съм на 22. Нямам си симпатичен прякор като JoXnkata и не държа да ми викат Прас(изписва се правилно на латиница, буквата S се поставя два пъти).
Слави Трифонов ми е противен, тъй като го намирам за долен манипулатор и дори не искам да си спомням, че съществува.
Дотук всичко е ОК - момчетата се занимават с електронна музика и компютри и още са в тинейджърските филми. Споменаването на Слави също е ОК.
Нататък четем:
"«Пречи ли ти да пушим.» Не ми пречи. Седим си на беседката пред един от входовете и говорим за блока. Часът е почти 13, което за тях си е рано. Обясняват ми, че са станали преди малко."
Не пушя. Тринадесетият час не ми е нито ранен нито късен.
След това:
"Аз живея тук, откакто се помня. Тука съм и направен най-вероятно", подхвърля в началото Prass, което разсмива и трима ни. Майка му е рехабилитаторка, баща му – бивш началник на магистрала "Хемус". Купили апартамента навремето с връзки в ЦК на БКП."
Е тука вече ми се искаше да не бях започвал да чета статията.
Защо да седя и да чета за някакви мои връстници, които яростно ни карат да приемаме готината им, фрийк натура.
Връзките в ЦК на БКП - мисля, че днешната социално-битова и обществено-политическа конюктура е на принципа на т.нар. система на връзките. Въведена е точно от комунистите, след като непосредствено след 9 септември 1944 г. става задължително представянето на партийна бележка при постъпване на държавна работа.
Днешното посткомунистическо общество продължава да деградира благодарение на тази система на връзките, тъй като голям брой хора не вършат това, което могат за сметка на други, които го вършат без да го могат. Това е и причина за "спъването" и "буксуването" на много държавни институции и частни фирми.
Не съм нито Prass, нито JoXnkata нито някой подобен оксиморонен интернет-реален герой, може би защото нямам връзки към затворения кръг на наследниците и последователите на ЦК на БКП.
Горд съм с това и нека се знае.
Ненавиждам постигането на жалки цели с помощта на връзки.
Европейските ценностите приети с декларацията от 9-ти май 1950 г. са и мои лични.
Както вече споменах - на 22 години съм. Това е моят светоглед. Това в интервюто е светогледът на Джонатан, Йордан и Ивайло, които са малко по-възрастни от мен.
Уважавам по-възрастните, най-малкото защото имат по-голям житейски опит.
В случая статията ме натовари, защото прочетох малко за т.нар. "Китайска стена"(то няма и какво толкова да се пише) и повече за определени хора, на които трудно мога да се възхищавам и от които трудно мога да науча нещо, което си заслужава.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.