Войната между Грузия и Русия
Руският президент Дмитрий Медведев взе решение за спиране на бойните действия срещу Грузия. Медведев заяви, че "агресорът е понесъл сериозни загуби". Според грузински източници, руските войски се намират на 30 км. от Тбилиси. Москва отрича да извършва мащабна офанзива на грузинска територия.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Допълнение - 12.08
Руският президент Дмитрий Медведев е взел решение за прекратяване на военните действия в Грузия, съобщи Интерфакс. Медведев е съобщил за това на срещата си с министъра на отбраната на Руската федерация Анатолий Сердюков и ръководителя на генщаба Николай Макаров. "Агресорът е наказан и понесе значителни загуби", е заявил руският президент, мотивирайки края на "операцията по налагане на мир в Южна Осетия". Към момента на прекратяването на бойните действия, според данни на грузинската страна, руските войски вече са навлезли на 30 км. от столицата Тбилиси и са окупирали градовете Гори и Сенаки.
Спирането на офанзивата дойде малко преди пристигането на френския президент Никола Саркози и ръководителите на още няколко европейски държави в Грузия, с план за мир. Саркози и Медведев се договориха за такъв план, състоящ се от 6 точки, сред които изтеглянето на руските войски до позициите им отпреди военните действия и започването на преговори за бъдещето на Южна Осетия и Абхазия. Същевременно Грузия обяви, че се изтегля от ОНД и ще смята руските войски в двете провинции за окупатори.
Не е ясно как ще се водят мирните преговори, тъй като руският външен министър Сергей Лавров днес заяви, че "Русия няма намерение да води не само преговори, но дори и разговор с господин Саакашвили". По този начин Лавров индиректно потвърди подозренията, че целта на руската операция в последните няколко дни всъщност е свалянето на грузинския президент. Грузинският посланик в България Михеил Уклеба каза на пресконференция в София малко преди спирането на огъня, че истинската цел на руската инвазия не е мирът в Южна Осетия, а свалянето на демократично избрания президент на Грузия. "Това е театър на абсурда", категоричен беше Уклеба, който твърди, че руската авиация е отговорна за сриването на южноосетинската столица Цхинвали, а грузински части не са атакували руски миротворци.
Въпреки обявеното спиране на бойните действия от страна на Русия, в Абхазия продължава офанзива срещу грузинските части, разположени по границата с провинцията. Президентът на непризнатата абхазка република Сергей Шамба заяви, че неговите сили са изтласкали грузинските от Кодорското дефиле. Абхазия откри фронт срещу Грузия на 9 август, като даде два дни срок на Тбилиси да изтегли войските си от дефилето, което счита за своя територия. Според Шабма, в боевете не са взели участие руски войници. Това обаче изглежда съмнително, предвид на въздушните бомбардировки по грузински позиции, както и пристигането на хиляди руски войници в провинцията. За техен командващ е назначен генерал Владимир Шаманов, ръководил военните операции в Чечения. Представителят на Русия в ООН Владимир Чуркин също отрече участието на руски войници в офанзивата в дефилето, но Чуркин твърди и че руски войници не са превземали Гори и не са навлизали на грузинска територия, въпреки че грузинските и световни наблюдатели неколкократно потвърдиха това.
Допълнение - 11.08
Примирието все още изглежда далеч, след като руските военни части предприемат нови атаки по грузинска територия. Освен в град Гори, който е близо до границата с Южна Осетия, руски части изглежда, са започнали да атакуват грузински градове в близост до другата провинция, която иска независимост - Абхазия. Важно за отбелязване е, че както в Гори, така и в другия атакуван град - Сенаки, има разположени модернизирани военни бази, създадени с американска военна помощ през изминалите няколко години. Русия твърди, че атаката срещу базите в Сенаки е, за да се попречи на грузинската армия да атакува позиции в Южна Осетия. Руските медии съобщават за продължаващи военни действия от страна на грузинската армия спрямо южноосетинската територия. Грузинските пък твърдят, че са обект на виртуална атака от страна на Русия и така гледната точка на Тбилиси не успява да достигне до света.
В неделя в Грузия пристигна мисията на ЕС - френският външен министър Бернар Кушнер представи план за прекратяване на бойните действия, осигуряване на медицинска помощ за пострадалите, оттегляне на военните части и започването на политически преговори. Кушнер ще представи плана и пред руския президент Дмитрий Медведев.
Групата на седемтте (Г-7) - САЩ, Великобритания, Франция, Канада, Италия, Япония и Германия, призоваха Русия да спази границите на Грузия и да не ги нарушава, като приеме примирие - поредният призив без ответ от страна на Москва, която едновременно твърди, че войските й не са навлизали на грузинска територия и признава, че е атакувала военната база в Сенаки. Русия също така отрича да има за цел смяна на режима в Тбилиси и казва, че "е рано" да се говори за независимост на Южна Осетия. Би Би Си пък вади някои уроци за Европа от случващото се в Кавказ.
------------------------
Неочакваната война между Русия и Грузия започна да изглежда ужасяващо за жителите на кавказката страна. Неоспоримото военно превъзходство на руските въоръжени сили не остави на грузинците дори ден да закрепят позициите, които бяха заели в Южна Осетия и след масирани бомбардировки по грузински градове и морска блокада, наложена от руския черноморски флот, Тбилиси бе принуден да се изтегли от автономната провинция и да отправи предложение за мирни преговори. Дори след тези съобщения, руската авиация продължаваше да нанася удари по околностите на столицата Тбилиси, включително по международното летище, грузински кораб бе потопен в Черно море, а руски сухопътни части са навлезли в грузинска територия за пръв път и са се отправили към близкия до Южна Осетия град Гори. Тази мащабна военна офанзива срещу суверенна държава предизвика недоволството на международната общност и накара американския президент да заяви, че "ако непропорционалната и опасна ескалация от страна на Русия продължи, тя ще има дългосрочно отражение върху отношенията й със САЩ".
Заради драстичния руски отговор, военната авантюра на грузинския президент Михаил Саакашвили приключи трагично за страната му. Грузинските градове Гори и морския пристанищен град Поти понесоха тежки бомбардировки, цивилните жертви вероятно са десетки, а в Южна Осетия и напълно разрушената й столица Цхинвали според някои данни се измерват в стотици, докато ранените са хиляди. Грузия изгуби изцяло кратката война, която започна, което логично, няма да й донесе никакво преимущество в бъдещите преговори. Както руският премиер Владимир Путин заяви - претенциите на Тбилиси за териториална цялост са понесли "смъртен удар". Освен Южна Осетия, чийто статут оттук нататък е трудно да се види как ще включва връзка с правителството на Саакашвили, Абхазия също се възползва от ситуацията за да направи крачка към независимостта си.
Както външният министър на провинцията Сергей Шамба заяви, абхазките сили са изпълнили молбата на Москва и са отворили втори фронт срещу грузинската армия, като така са облекчили положението в Южна Осетия. По изчисления на грузинската страна, 6 хил. руски войници са влезли в Южна Осетия и 4 хил. - в Абхазия. В съчетание с бомбардировките и с пристигането на флагмана на черноморския флот - крайцера "Москва" в близост до границата на Грузия, кавказката страна изпадна в безизходна ситуация.Българите в Грузия
Министерство на външните работи на България има данни за 33-ма българи на територията на Грузия към дадения момент, съобщи за "Капитал" зам.-министърът на външните работи Милен Керемедчиев. Най-сложна е ситуацията с две българки в Батуми, които са останали без достъп до банкови сметки и нямат налични средства, но министерството се опитва да ги пренасочи през Турция, вместо планирания от тях полет през Тбилиси. Останалите българи, по-голямата част от които са морски екипажи и дипломати, са в Поти, Кулеви и Тбилиси и по данни на външното министерство няма опасност за тях.Вината за това в огромна степен е на висшето ръководство и президента Михаил Саакашвили, които тръгнаха на този неочакван ход без никаква подкрепа и очевидно без никаква идея как да отговорят на евентуален руски удар. Крехката надежда, че Русия ще се придържа към дипломатически средства не може да даде отговор на въпросите за бъдещето на Грузия, чиято икономика се движеше добре в последните години и която ще бъде върната години назад. Както САЩ, така и НАТО, на чиято помощ Саакашвили явно разчиташе, отказаха да вземат страна в конфликта и се ограничиха до призиви за възстановяване на мира и обвинения към Русия, че военният й отговор е непропорционален. Обвиненията на Русия към грузинската армия за военни престъпления и геноцид в Южна Осетия тепърва ще бъдат разследвани, но те вече нанесоха достатъчно вреди по имиджа на страната.
Съветът за сигурност, където Русия има право на вето, не успя да достигне до никакво решение за ситуацията. Самата Русия твърди, че е готова да преговаря за мир, въпреки че не смята Саакашвили за партньор, заради действията на грузинската армия в Южна Осетия. В анализ на решението, взето от руския президент Дмитрий Медведев за ответните удари по Грузия, руският сайт Газета.ру обсъжда какво начало за неговото президентство е това и какъв ефект ще има върху авторитета му, като сравнява грузинската операция с войната за Фолклендските острови на британския премиер Маргарет Тачър.
Големият проблем за НАТО обаче е свързан с това какво да направи сега. Предлагането на членство на Грузия в дадения момент изглежда още по-рисковано и мнозина, начело с Германия, вероятно ще премислят над това дали трябва да се влиза в съюз със страна, която във всеки момент може да влезе във война с Русия. От друга страна, както подчертава и британският "Таймс", по този начин Москва ще докаже дългогодишното си убеждение, че държи силен коз в ръката с двете грузински провинции - на практика вето върху разширяването на НАТО в Кавказ.
163 коментара
Грузия не е очаквала Русия да се намеси във вътрешен конфликт. Все пак е 2008 г. а не 1941 г.
Статийката е доста злобна към Грузия и явно проруска....
Икономедия, вземете и се разберете все пак, "плахият опит за възстановяване на териториалната цялост" (дневник) е ли е "военна авантюра" (капитал) и кой все пак започна войната. Статията прави първи опит за поглед от другата страна на конфликта. Въпреки, че руснаците имаха повод, се позабравиха. Но Саакашвили си носи отговорността за своя кретенизъм.
Не защитавам руснаците, дори напротив, но според горните коментари излиза че е по-добре всички да стоим и чакаме да започне етническо прочистване като в Сърбия например, отколкото да се смачка набързо военната машина преди да се е развихрила както трябва. Така или иначе тези две територии са обречени за Грузия каквото и да направи. Косово номер две и три. Фактите са налице. По-добре силно сплашване отколкото дипломатически преговори продължаващи с месеци и през това време прогонване или прочистване на неудобното население от провинциите. Все пак става въпрос за православни християни каквито сме всички нии.
Суровите действия на руснаците са предупреждение не към Груэия а към САЩ. Груэия нямаше да предприеме теэи действия беэ поощрение от САЩ. Не оправдавам и не обвинявам никого но американците не могат да командват целия свят.
руснаците получават шанс 1:10 000 да влезят, разрушат кула за управление на полети, радари, складове за боеприпаси и да върнат Грузия в "1 клас" по отношение на въоръжаването на армията.
другата цел е естествена и намира най-много противници (САЩ, Европа). Тормоз на цивилни-вътрешно полит. натиск- не толкова "амбициозен" президент в резултат на всичко това.
прекратяване на огъня след разрушаване на важни военно техн. обекти в Грузия.
Трайно настаняване на около 6000-10000 руски войници в Южна Осетия за дълъг период от време (Путин сметна колко ще струва възстановяването около 10 000 000 000 рубли. Инвестиции които Ред арми ще брани).
кой опали главата на грузинския президент е по интересното за подобна идиощина?
Не случиха с човек САЩ в Грузия и те това си е! Бил учил в САЩ, и какво е учил санким, не е политика във всеки случай! Бедна им банката кадри!
Нищо следващият комуто се пада да е президент на Грузия ще знае!
Ще повторя, каквото писах под номер 43 за предишната статия. Акцията на Грузия не е празна работа, но ще има дългосрочен положителен ефект за нея. Не знам исторически на кого по право принадлежи Осетия но сходството на съдбата и с тази на Македония говори много! Едно обаче е сигурно, настъпило е време разделно. Грузия или ще си върне Осетия и Абхазия или ще се отърве от тях като пречки по пътя и на разграничаване от Русия и влизането и в НАТО и цивилизования свят!
Все едно, примерно област Кърджали да се обяви за автономна, Турция да почне да финансира и въоръжава местните и да почне чрез тях да прави провокации.И след намесата на силите за сигурност, турската армия да нахлуе и да започне да бомбандира пристанища Варна и Бургас, военни летища и заводи и т.н.т....
И пропагандата им да започне да вие, колко тъп бил българският президент или МП, че се намесил и как нанесъл смъртоносен удар по целостта на БГ........
Да разгледаме фактите:
- в Абхазия имаме 90% руско население
- досега имаше някакво крехко статукво
- Грузия напада с редовна армия
- унищожен е главния град на провинцията, артилерия и бомбардировачи са използвани срещу мирното население
- Русия нахлува в Абхазия
Това е положението на нещата. Сега да видим кой какво прави и как реагира.
Грузия: Предприема неочаквано военно настъпление. Използва редовна армия срещу мирно население. Бомбардировката и артилерийския обстрел срещу жилищни квартали, университети, болници и т.н. имат характер на етническо прочистване и по съвременните разбирания са военно престъпление.
Русия: абсолютно неадекватна реакция. Първо при максимално влошените отношения, те пропускат момента на атаката и показват пълна безпомощност в началото. Ръководството им показва неадекватно поведение, оставя на местния генерал да се оправя както може. Руската армия не е в състояние да предприеме бързи и адекватни мерки в случай на криза. Неточно и неефективно оръжие. Пълна липса на решителност.
САЩ: лицемерна и несправедлива позиция. В крайна сметка за унищожаването на техни две сгради направиха две войни. Тук имаме унищожен цял град. Буш е твърд с Путин и Медведев, какво е отношението му към Саакашвили?
ЕС: не че нещо зависи от Европа, но искането армиите да се оттеглят на началните си позиции, макар и най-миролюбиво и разумно, оставя без отговор въпроса "а какво правим с разрушения град и загиналите хора? Няма ли да бъде потърсена отговорност за военното престъпление?"
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.